От решаващо значение за развитието на агросектора е да се премине от пряко подпомагане към обвързано с резултатите, смята анализаторът 

---
Николай Вълканов е водещ анализатор на агросектора у нас. Той е основател и управител на неправителствената организация „ИнтелиАгро“, която предоставя анализи и консултации в сферата на селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и развитието на селските райони. Мисията на “ИнтелиАгро“ е да подпомага развитието на устойчиво и конкурентоспособно селско стопанство.

------

- Г-н Вълканов, каква е оценката Ви за българския агробизнес днес?

- В България има много добри предприятия по агрохранителната верига, които могат да служат за еталон в своя подотрасъл. Стопанства с впечатляващи добиви от производствена единица, с много добра доходност, които внедряват последните достижения на технологиите и работят с топ консултанти на международно ниво. Те са предпочитан партньор за доставки от големите търговци у нас, а в някои случаи изнасят висококачествена продукция и създават позитивен имидж на страната ни.

Успоредно с тях обаче съществува една голяма маса стопанства, които аз наричам субсидиевъдни. Те нямат ясна стратегия за развитие и постоянно се лутат в опитите си да „максимизират“ европейските плащания за земеделие. Твърде често тези опити не водят до някакъв качествен скок в производствено отношение, а понякога са просто прахосване на средства. За съжаление

днешният български агробизнес

е много силно белязан от субсидиите
и тази сянка ще тежи много на държавата ни в идните десетилетия.

- Какво решение на важен за сектора проблем, който засяга и вашия бизнес, ще предложите?

- От решаващо значение за развитието на агросектора и на моя бизнес в частност е България да се превърне в един от проводниците на реформа в Общата селскостопанска политика на ЕС. От пряко подпомагане да се премине към подпомагане, обвързано с резултатите.
От подкрепа на дохода

да се премине към управление на риска
в стопанствата. Тогава ние ще имаме много по-жизнен и пазарно ориентиран агробизнес. Ще се радваме на едно по-устойчиво използване на ресурсите при ефективно разходване на средствата на данъкоплатците и стабилно производство, задоволяващо нуждите на населението от качествена храна. В момента нямаме нищо от това.

- Каква зелена практика бихте избрали/препоръчали с гаранция за по-стабилен фермерски доход?

-Зелените практики трябва да се прилагат строго индивидуално на ниво стопанство. Те трябва да са съобразени с агроекологичните условия на района, с отглежданите култури и ред други фактори, сред които е и пазарът, за да може да се гарантира по-стабилен доход на фермера.

Всяка техноиялогия е хубава, стига да е

успешно приложима в местните условия

и да не нанася вреди. Така например оставянето на земя под угар се счита за екологична практика, но тя може да доведе до почвена ерозия.

- Как си представяте развитието на агросектора в следващите 30 години?

- Агросекторът вече е много динамичен. Тази динамика първо бе породена от информационните технологии. Те направиха така, щото много бързо дадена бизнес ниша да заеме вниманието на много производители в целия свят и да видим бърз ръст в производството, да кажем на лавандула, или на меки плодове. Вдигна се завесата над пазарите на земеделски стоки. Вече всеки, който се интересува, е наясно какво горе-долу е световното търсене на царевица, например, каква реколта чакат в САЩ или Украйна и да си направи сметката накъде ще върви цената. Това промени търговията.

От известно време в сектора започнаха да навлизат дигиталните технологии, усилено се говори за роботизация на земеделието. Тези тенденции вероятно ще се засилят през идното десетилетие.

Същевременно обаче наблюдаваме един стремеж към екологизация на земеделието, към връщане на модела на малките, семейни стопанства, които произвеждат чиста храна. Този стремеж усилено се прокарва на политическо ниво в Брюксел. Тук виждам известно противоречие, защото от една страна стои напълно реалната картина на огромните, супер-технологични стопанства, в които всички дейности се извършват от роботи, а от друга страна стои желанието за репопулация на селските райони и развитието на повече семейни стопанства за биологична храна. Само че дали е останала земя, за да нарисуваме и двете картини? Дали имаме достатъчно вода? Инфраструктура?

В ХХI век агробизнесът има

огромна отговорност и тя надхвърля

нуждата да се произвежда храна

Големият въпрос е какво мислят политиците в България по тези теми? И мислят ли изобщо? На мен ми се струва, че не мислят. Виждаме, че единственото, което вълнува политическото ръководство, от години насам е как да задоволи безкрайната лакомия за пари на една тясна клиентела, която се навърта от години около Министерството на земеделието. Докато мисленето в сектора е на такова равнище, не съм оптимист за бъдещето.