Равнопоставеност между браншовете е възможна в новата ОСП с диференцирана ставка на СЕПП, смята Николай Колев, председател на Съюза на Дунавските овощари
Николай Колев е на 38 години, отглежда 400 декара овощни градини край Русе. Занимава се със земеделие от 15 години.
Колев е избран председател на Управителния съвет на Съюза на Дунавските овощари (СДО) от самото му създаване през 2015 година.
- Г-н Колев, каква е оценката ви за българския агробизнес днес?
- Доста се разви агробизнесът с европейските средства. Някои земеделски браншове са по-напред в развитието, някои, като овощарството, са по назад. Но пък вече се разграничава любителското земеделие от професионалното. Хората, които се занимават сериозно със земеделие, наистина правят нещата, както трябва.
- Какво решение на важен за сектора проблем, който засяга и вашия бизнес, ще предложите?
- Ние в момента с браншовете от чувствителните сектори подготвяме едно предложение, дори сме го пуснали вече. Това е за диференцирана ставка на СЕПП (Схемата за единно плащане на площ) в новия програмен период. Това е много важно да се направи, ако искаме всички браншове да са равнопоставени и да имат равно начало за развитие. В противен случай, ако нещата останат така, пак ще има едни браншове, които ще са по-облагодетелствани от други.
Диференцираната ставка ще се отрази на всички браншове, защото всички получават СЕПП и когато това подпомагане се получава по-справедливо, т.е. е обвързана с производство или с разходи, обвързана със себестойност, тогава разпределението на средствата ще е много по-справедливо.
- Каква зелена практика бихте избрали/препоръчали с гаранция за по-стабилен фермерски доход?
- Конкретно в нашия бизнес – овощарството, като цяло ние прилагаме доста зелени практики. Едното е клоните, които се премахват или изсипват, да се натрошават, да остават в овощната градина заедно с тревата, която да се мулчира, да не се пръска с хербициди. Така се подобряват почвената структура и почвеното плодородие. Това е една инвестиция, която се изплаща в годините. Бавно става натрупването, когато се започне да се прилагат тези методи, но в годините се вижда резултат.
- Как си представяте развитието на агросектора в следващите 30 години?
- Очаквам доста сериозно да се дигитализира във всяко едно отношение. От гледна точка на техниката очаквам вече да се появяват автономни машини. Очаквам всичко да може да се командва, свързано например с поливки, с агрометеорология с телефона, откъдето да задаваш команди. Това е бъдещето според мен.
Бъдещето върви и към използването на все по-малко хербициди, същевременно с помощта на интелигентни системи, които да следят за появата на болести и неприятели, да се реагира локално, а не масово, както в момента.
Коментари