Пермакултурата събира стари знания за производството на чиста храна с минимални човешки усилия. Впечатляваща е палитрата не само от земеделски култури, а и образователни дейности, които съчетава пермакултурното стопанство на семейство Силвия и Димитър Узунови в бургаското село Росен. Двамата са инженери-лесовъди и основният им бизнес е озеленяването, но са толкова запалени по идеята да произвеждат чиста храна, че с течение на времето го правят не само за своите деца, а и за клиенти от цялата страна.

Целта е да се запази биоразнообразието

и всеки, който има достъп до земеделската продукция, да се наслади на неповторимия вкус на зеленчуците, билките и цветята, които растат в гората на мек черноморски климат. Димитър Узунов е дизайнер на семейната демонстрационна градина Biotiful, след като преминава курс при австралиеца Джеф Лоутън, който е един от най-големите съвременни пермакултурни дизайнери.

Силвия се занимава с детските програми и обучения, а Димитър - с фермата и нейната поддръжка.

"Придобихме и магистратура по Неформално образование, с акцент върху обучението на открито, което ни даде смелост да обединим природата, ученето и децата.

Ферма Biotiful е обучителен център за пермакултура на открито

С моята жена сме основатели и вече над 10 години я имаме. Работим с деца и с възрастни. Искаме да им покажем, че имаме метод, който е изключително прост, мързелив, лесен, много близък до природата и работи. Ние живеем във фермата, която се намира в гората. Нямаме съседи наблизо. По професия съм инженер-лесовъд, жена ми също. Моята работа винаги е била свързана с природата", каза Димитър Узунов за „Български фермер" и допълни:

„Имаме 10 декара, които обработваме и още 6 дка, които ще започнем да ползваме. Работим по метода на Бил Молисън, който систематизира много стари знания за земеделието и ги обединява в пермакултурата. Главната идея е, да създадем една екосистема, която сама работи и сама се саморегулира. Ние не се намесваме. Точно затова, например, ягодите не ми допаднаха като култура – тъй като изискват изключително много грижи. Наистина, плодът е много сладък и хората го предпочитат, но това не е нашето. Ние търсим поликултури и многофункционалност. И другото важно нещо в пермакултурата е, че ние не отглеждаме растения, ние отглеждаме земята. Земята е нещото, което отглежда нашите растения. Подходът е коренно различен.

Пермакултурата дава възможност така да проектираш

мястото в градината, че да работиш възможно по-малко

Всичко е екосистема, която сама се поддържа, с малко наша помощ. Добивите не са главното, идеята ни е да имаме разнообразна продукция, а не еднообразие. Ние имаме целогодишно разнообразни зеленчуци, според сезона. Тяхната хранителна стойност е коренно различна в сравнение с конвенционалното земеделие, защото те просто растат в една здрава почва. А в здравата, живата почва има живот.

Най-важното в нашия метод е, че ние отглеждаме земя, за да може след това тя да ни отгледа продукция. Тоест искаме да имаме здрава земя, защото ние не я орем. Начинът на мислене е друг и оттам тръгва всичко. Ние не се борим с природата, а я имитираме.

Природата има основни принципи на живот,

които ние с жена ми сме изучили. И когато за първи път лично аз започнах да чета за пермакултурата, през цялото време си казвах: Всичко това е много логично, просто, ама дали работи? Винаги това е било нещото, на което съм се чудил. Защото да, то има логика по всички правила и закони на природата. И толкова години вече фермата работи. Така че аз си имам подложката, и то не малка, защото съм се занимавал с растения."

При стандартното земеделие на земята се гледа като на някакъв субстрат, който просто служи за производство на култури. Най-малкото тук ще мога да кажа, че с една обикновена бала слама, която струваше миналата година 2 лева, можеш да си решиш проблема с маната на доматите - като мулчираш земята под тях. Елементарно!

В природата има установени връзки между растенията

Има растения, които обичат да растат заедно, има и такива, които не се понасят, други пък са неутрални. При пермакултурата растенията се засаждат на гилдии. Например, една от най-старите гилдии е: боб, царевица и тиква. Садиш царевица, а бобът я използва за опора, за да се качи нагоре и да се оформят шушулките. В същото време тиквата с големите листа е засадена отдолу под двете растения и пази земята от слънцето, подобрява температурата на земята, за да не е толкова гореща. Тя също така мулчира земята, за да не израстват толкова много плевели.

Друга много добра гилдия е: ягоди с чесън и лук. Ягодите масово страдат от гъбични заболявания, но ако засадиш в лехата по няколко реда чесън и лук, чесънът е натурален антибиотик, който пъди гъбичките. Друга гилдия е: моркови с чесън и лук – те са изключително светлолюбиви, обичат слънце, не се засенчват, нямат конкуренция и за корените. В същото време, единият пъди морковената муха, а другият пъди лучената муха.

Също така, във всяка една гилдия съществуват

билки и цветя, които пъдят насекомите

Затова казваме, че една екосистема трябва да бъде поликултурна. Защото монокултурата не е устойчива система и това го доказва природата. В природата не съществуват монокултурни гори, всички гори са от различни видове. Като започнеш от ниския до най-високия етаж, задължително е различно. Не съществува гора само от бял бор или от черен бор или букова гора, винаги има и други растения. Т.е. ние пак имитираме природата.

Задължително мулчираме земята, т.е. не оставяме никъде непокрита земя. За мен голата земя е като рана. Мулчирането е защита и срещу сушата. Когато сложиш 20 см слой слама, първо температурата на земята не се нагрява пагубно за културите, влагата не се изпарява. По този начин не се спират 100% гъбичните заболявания, но в природата никъде няма 100%. Също така, когато напролет сложиш 20 см слой слама, есента тя е станала на компост. Защо горният слой на почвата е най-плодороден? Защото там от само себе си се извършва компостирането - постоянно падат листа, клонки, плодове, най-различен биологичен материал - и се получава хумус. Ето многофункционалността на пермакултурата - с една слама правим четири неща.

Имаме си екип от четирима работници

Смея да твърдя, че те са абсолютни професионалисти и не ги заменям за абсолютно нищо, никога! Както аз съм с тях, така и те са с мен, всичко, което съм направил във фермата, съм го направил с моите работници.

Иска ми се, повече хора да осъзнаят какво е чиста храна и да започнат да я търсят. По-скоро това е по-важно. Защото една от причините да направим нашата ферма е, ние да се храним с чиста храна. Впоследствие и други хора въвлякохме в тази идея, но за мен са твърде малко.

През последните години зимата е топла, даже бих казал, че нямаме зима. Така че ние имаме зеленчуци целогодишно. Учудващо е, че през последните три зими успяваме да имаме постоянно моркови. За мен това е много ценен зеленчук. За мен, да имаш пресен морков, току-що откъснат и то целогодишно, това е върхът на сладоледа. Без напояване културите не могат да оцелеят, защото лятото няма дъжд по 3-4 месеца. Опасността от пожари е голяма."

Пермакултурата дава възможност така да проектираш мястото в градината, че да работиш възможно най-малко.
Пермакултурата дава възможност така да проектираш мястото в градината, че да работиш възможно най-малко.
Силвия се занимава с детските програми и обучения, а Димитър - с фермата и нейната поддръжка.
Силвия се занимава с детските програми и обучения, а Димитър - с фермата и нейната поддръжка.