Стайко Стайков: Без вода всички губим

28 септември 2020
Агробизнес
19341
1 2 3
 

Ако не се направи Земеделска камара, Национална поземлена банка и държавата също не вземе участие в този процес, смятам че няма да се разреши този изключително голям проблем у нас, алармира председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя

 

Алма Давидова

- Г-н Стайков, какво мислите, че трябва да направим, за да сме в по-изгодна позиция през предстоящия нов програмен период на ОСП?

- Сега още всичко е в процес на договаряне и ще има борба към промяна. Сега е моментът да заявим от какво имаме нужда.
Не знаем какво ще се случи. Но стана ясно, че няма да има намаляване на бюджета.

Става все по-трудно, защото България е подложена на най-голямата конкуренция заедно с Румъния и как при това положение нашите продукти да излязат на европейския пазар?

Ние сме конкурентоспособни като качество и вкус, но ни разделя от Европа една огромна субсидия и държавно подпомагане, които другите държави получават. И ако ние не си създадем условия да си помагаме за този нов програмен период, сме загубени.

- Все повече сушата мори реколтата в различни области на страната. Поливане липсва, а състоянието на язовирите е плачевно.Този проблем се задълбочава. Влошава се и качеството на земята. Вие отдавна биете тревога за това. Има ли кой да ви чуе?

- Колкото по-бързо реагираме по въпроса за напояването, толкова по-добре. Не е късно да дадем предложение. От Европа ни отговориха, че могат да върнат тази мярка за България.

Интензивно земеделие без вода не можем да правим,а камо ли трайни насаждения.

Добре е да стъпим на науката - до 1990 г. са напоявани 11-12 млн. дка и това не е случайно, а в момента са до 1 млн. - реално се напояват 500 000.

Бихме могли, ако върнем науката в земеделието, със специалисти да изработим един проект, който да се изгради частично в рамките на новия програмен период.
-----------------------------------------

Европа подава ръка, ако ние я потърсим

Това зависи и от правителството.От бизнеса и по-силните фермери по места има готовност за съфинансиране.
Нека да не правим конкуренция на самите себе си, а да се насочим към проблемите на България. А основният е водата - ако я няма, по веригата ще паднат всички продажби - препарати, техника и семена. А с премахването на този проблем бихме решили и много други неща.
Не говорим само за възстановяване на Напоителни системи, защото те са за не повече от 3 % от площта. Такъв проект ще се прави поне около 10 години , но след това младите хора ще са осигурени и наистина ще имат стимул да се върнат в земеделието от чужбина. Можем да си върнем водата в цялата страна.

На важни за производството на зърно места добивите са под 100 кг/дка. Валежите са вече на малки облаци и е различно в различните области.В момента поливаме на кубик - едва ли не с водомери. Не е редно това да се случва в България, където имаме толкова вода.

Много намаляха нашите язовири в последните години, но умереният климат и планините предполагат, че имаме най-големия резерв от вода. Дори като статистика е така - на второ място в Европа сме по минерални извори. Трябва да се възстановят язовирите и да не се изсичат горите.

Необходимо е изчистването на големите язовири, защото в тях се съхранява все по-малко вода а от там идва проблемът с липсата на валежи.

Климатът се променя, но преди на много места в България се е поливало. Сега на тези места няма изпарения и съответно няма дъждове.Явно трябва да си припомним какво пише в учебниците за кръговрата на водата.

В Гърция и Турция всичко се полива и то с наша вода. Там се изтичат директно Марица и Тунджа.

Как те направиха така, че голяма част от земята им да се полива? В Турция завършиха най-големия проект за50 млн. декара - комасация плюс напояване. Гърция направи сондажи, а водата всъщност е от нас - тук извират реките. В Гърция вече вали сняг, а през лятото дъждове, защото има облаци.
------------------------------------------

- Всъщност земеделието пострада повече от сушата, отколкото от пандемията.Какви са вашите щети?

- Излезе статистиката за реколтата в страната. Горе долу с около 20-25% по-малко пшеница - но в крайна сметка е повече от очакваното. За Сливенско, Ямболско и Бургаско качеството е добро, но средният добив е под 200 кг/дка, както е и в Добруджа - загубите са огромни.

По закон можем да получим компенсация от държавата само когато има 100% пропаднали площи. Загубата е от пшеница но тя все пак не е единствената култура която произвеждаме.Много стопанства ще са на загуба но и много ще са около нулата, защото се очаква да има по-добра цена на слънчогледа и на рапицата.

Борбата е да не сме за всички култури на загуба.

В лоша година може да се заложи и на банката, както го правят повечето земеделски производители с цел да се разплатят за консумативите - торове, препарати, семена. Трябва да се вкара в земеделието повече наука и да се съобразяваме с промените в климата.

При сегашната ситуация качеството на земята се влоши много. При нас специално ниският добив на пшеница се получи поради това, че очаквахме валежи и хвърлихме доста тор.
Но прогнозата се промени драстично, получи се изгаряне на посевите и не може да обвиняваме никой, че сме допуснали грешка.
---------------------------------

Трябва повече наука

и да променим начина, по който обработваме земята и хвърляме торовете.

Страхът сега е дали ще можем да запазим качеството на земята.
Следващата година дори и да вали, трябва да се знае точно какви и колко торове и препарати да се ползват, за да се усвои това, което е останало в почвата. Влошеното качество на земята противоречи и на договорите, които сме подписали. Всички ще загубим от безводието. Всеки ще откаже нашата земя - тя ще дава малко. Всички губим и не трябва да допускаме това! Трябва да запазим най-ценното в България - земята и водата. Повтарям - без вода няма да постигнем това, което постига Европа.
-----------------------------------------

- Какво се случва с идеята ви за Земеделска камара и защо цикли още Законът за земята?

- Ние сме единствената държава без Земеделска камара. Браншът така се обединява, решава проблема и го поставя на министерството. Защото не може всяко градивно предложение веднага да се бойкотира. Така се получи и с комасацията.Можем поне да видим какво правят другите държави. Трябва по най-бързия начин да направим една камара в която да се обедини бранша. Проблемите, първо решени на ниво камара и тогава поставени на ниво министерство, ще се решат.Затова цикли и Законът за земята. Защото, каквото и да се предложи, има много, които са против. А ако има камара, държавата ще работи с тези организации, които са легални и са над 90% от земеделието в България. Така обединени ще можем да участваме и в Copa-Cogeca. Таксата за участие не е малка - 50 000 евро. Но присъствието ни в тази организация предполага, че ние ще можем да излъчим и млади хора, доказали се фермери с език, да стажуват и да се обучават, за да могат да участват в договарянията в Европа за земеделието.

Защото първо се изгражда и договаря всичко в големите браншови организации и след това отива в комисиите на Европарламента. Ние в момента нямаме участие освен на нашата БАСЗЗ в Еuropean Landowners Organization /ELO/, но това не е достатъчно.

Държавата и тя иска това да се случи, защото така ще работи много по-лесно. В момента може би вече всички са узрели, а ние повдигнахме този стар проблем още преди няколко години.Споровете трябва да се решават на ниво камара.

Ако не се направи Земеделска камара, Национална поземлена банка и държавата също не вземе участие в този процес, смятам че няма да се разреши изключително големият проблем с водата в България.
Не трябва да загубваме нашата идентичност, заради това че не искаме да се обединим.

- Успяхте ли да запазите работната ръка по време на пандемията. Пречи ли ви бюрокрацията и получавате ли необходимото субсидиране?

- Земеделското министерство и правителството по време на ограничителните мерки реагираха много адекватно и земеделските работници се движеха свободно. Така успяхме да спасим реколтата и много от работните места.

Независимо, че е много трудно, ние продължаваме да поддържаме работните места.Не сме получили за кризата с коронавируса никакви средства.

Подпомагането трябва да стига по-лесно до земеделските производители, а не да минава само през консултантски фирми и ние да треперим какво да очакваме. В момента, по какъвто и проект да работиш, не знаеш какво ще се случи.Всъщност държавата трябва да ни подпомага а не да търсим, постоянно да кандидатстваме и да не ни одобряват - уморихме се.

В Европа е определено кой как и колко може да получи според работниците и си го получава. Например аз имам и други дейности, а те искат да правят отново данъчна ревизия и да вземат едни 5000 лева. А аз не мога да допусна да не работя 1-2 седмици. Или предния ден ми се заявява, че трябва за 500 работни места да пусна пари авансово. Това означава изготвяне на документи - пишем на хартия. Ние се връщаме 100 г. назад, а говорим за електронно правителство!
Трябва да се намери по-подходяща форма за подпомагане на земеделския бизнес и фермерите, а не всичко да е на гърба им.

Трябва да улесним работодателя да мисли и да се грижи за това което е създал. Работодателите са принудени да се превъръщат в счетоводители и адвокати. Трябва да имаш и резервен екип за целта. И така повечето хора, които не искат проблеми, не могат да се възползват от никакви програми. Например от Гърция няма жалби към Европейската комисия за нищо, а от България са толкова много жалбите и все викаме някой да ни проверява. Трябва ние да се поддържаме взаимно и да усвоим на максимум това което ни се полага. Държавата и без това плаща един огромен данък за нашето членство в Европа.

Идеята е да развиваме бизнеса и максимално да инвестираме, а в същото време нямаме право на субсидия, защото по-голяма част от приходите ни са от наем. Но нали създаваме толкова много работни места?

- Миналата година получихте приз за агроинвеститор. Какви са като цяло инвестициите ви в земеделския сектор?

- 4 млн. лв. е инвестицията ни в лозята и 8 млн. лв. в самото "Шато Ботево". Получили сме частично финансиране по европейска програма.
Влагаме с наши партньори и в конвенционално земеделие с няколко монокултури - около 50 000 декара, като инвестициите там са 100% - 20 млн. лева без подпомагане.

В "Шато Ботево" около 6 месеца има наета работна ръка със задължителни еднодневни договори и там целогодишно работят около 20 човека.Само в този сектор имаме над 200 човека.

- Отбелязвате ли някакви промени на пазара на земеделска земя?

- Пазарът на земеделска земя не е по-различен от други години, поради това, че няма вече такова голямо предлагане. В същото време знаем че при криза земеделската земя е едно от местата, където хората търсят сигурност, за да си гарантират парите.

Но аз, като председател на БАСЗЗ, не веднъж съм предупреждавал, че това не бива да се прави на сляпо, има много подводни камъни. Трябва да се ползват хората и фирмите с опит. Нужно е да отидете и на място, за да видите какво купувате, за да не бъдете под някаква форма измамени от псевдопосредници.
Хубавата свободна земя става все по-голяма рядкост.

- Какво е мнението ви за поредното предложение за данък върху земята?

- Той ще влоши допълнително сегашната криза. Предложението беше внесено 1 ден преди ваканцията на Парламента и ние като асоциация реагирахме адекватно и бързо и дадохме становище, защо не може да се въведе по този начин и то по време, тежко за българското земеделие.

Първо той нарушава конституцията и не може да се плаща от една малка част от хората (61 собственици и дружества).

За една страна като България тези приходи няма как да оправят икономиката, а това ще влоши допълнително положението на дребните фермери. Защото обложеният собственик ще обложи някой друг, а това ще влоши отношенията между собственици и ползватели. Но и становищата на КРИБ и на Стопанската камара са достатъчно красноречиви и ясни.

Не е моментът сега. Всички са осъзнали, че приходите от интензивното земеделие в бюджета ще са много повече. Нека не слагаме спирачки на развитието на бранша. Този данък не трябва да спира инвестициите. Секторът работи основно с български инвеститори и в момента ние по този начин ще ги изгоним. Или те просто ще спрат да купуват земя.

Още от Агробизнес
0

Отглеждащите полски култури, доказват добра икономическа ефективност, а пчелните ферми – най-добра устойчивост, сочи проучване на Института по аграрна икономика Ниска икономическа ефективност и нисък

0

Анализаторите очакват пик през декември Алма Давидова През този сезон ще е в сила равенството висока цена = слаба реколта. Печелят онези фермери, които са имали късмета да се измъкнат от хватката на

0

Шест проекта на мерки в лозаро-винарския сектор за новата ОСП бяха представени за широка дискусия по време на видеоконферентно заседание на Тематичната работна група (ТРГ) за разработване на

0

Ако няма снежна зима, ще има много фалити на земеделци, прогнозира той Нивото на напояване в България е под всякаква критика, каза пред БНР Костадин Костадинов

0

Увеличението се дължи предимно на сектор животновъдство Общата селскостопанска продукция в Европейския съюз се равнява на 418,0 млрд. евро през 2019 г., което е с 2,4% повече в сравнение с 2018 г

Последни новини
0

По линеенето птицевъдите могат да определят продуктивността на носачките. Добрите носачка, отгледани през пролетта на същата година - март-април, започват да линеят късно - през октомври-декември

0

Ягодоплодният вид е един от най-непретенциозните Аронията е овощен вид, който може да се отглежда почти навсякъде у нас. Растението е храст, който достига височина 2.5–3 метра

0

В по-топлите райони на страната, когато времето през декември е подходящо, може да се засяват моркови. Тази зимна сеитба осигурява продукция от моркови

0

Днес над по-голямата част от страната ще преобладава облачно време, с временни разкъсвания и намаления на облачността. На отделни места в Югозападна България ще превали дъжд, съобщават от НИМХ

0

Това е достъпно, мобилно и възпроизводимо решение за отглеждане на култури в градовете До 2050 г. се очаква глобалното търсене на храна при сегашните темпове на растеж на населението да бъде с 60-70%

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Регистрация за участие в томбола „АБОНАМЕНТ 2021”
Отговор:Периодът, в който ябълково дръвче започва да цъфти и да дава плод, зависи от сорта, условията на отглеждане и качеството на почвата. Средно дървото започва да цъфти на възраст 5-6 години. За голямо...
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

От 1 януари 2021 г. доставките на ваксини срещу Covid-19 ще се облагат с нулева ДДС ставка. Tова решиха единодушно депутатите с приетите на първо четене промени в Закона за ДДС.  Предложението беше внесено в парламента в петък от депутати на ГЕРБ, начело с шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова

Приет е Националния план за ваксиниране срещу COVID-19  „Изпълняваме нашия ангажимент и в срок приемаме Националния план за ваксиниране срещу COVID-19. Страната е готова и логистично, за да посрещнем първата доставка на ваксините и без да се губи никакво време да започне имунизацията, която ще е напълно безплатна и доброволна“

Четири компании ще събират проби от лунната повърхност за НАСА до 2023 г., като подготовка за мисия на астронавти до естествения спътник на Земята през 2024 г., съобщи ЮПИ, като цитира съобщение на американската космическа агенция. За пръв път частни компании ще събират проби от космическо тяло. Избраните компании са "Лунар Аутпост" от Денвър, САЩ