Родината на лалето е Централна Азия, но интересната част от историята му започва от Персия и Турция. Всъщност името на лалето, в началото „дюлбаш“, а по-късно Tulipа, идва от думата тюрбан. Между 16-и и 18-и век периодът на цъфтеж е истински празник, а из градините на султана пускали големи костенурки със залепени на корубите свещи. Гледката от мъждукащи подвижни пламъчета сред хиляди цветове сигурно е незабравима...

Малко по-късно лалето пристига в Европа, от медицинско растение се превръща в украсно и създава най-големият икономически балон. Между 1636 и 1637 година Холандия е завладяна от необяснимата „лалемания“. Само 3 луковици са стрували колкото къща в Амстердам.

Добра цена, нали?

По време на лалеманията много хора забогатели, други загубили всичко, а периодът се изучава в учебниците по икономика, като пример за неистова спекула на пазара. Причината за драматичните съдби на холандците бил един растителен вирус. Заразените растения променяли краската на цветовете си по неповторим начин. Наричат се „счупени“ заради наименованието на вируса (Tulip Breaking Virus). Въпреки красотата на цвета, луковицата отслабва и накрая загива. С две думи „красиво проклятие“. Най-известното такова лале е Semper Augustus.

В днешни дни вирусът се следи доста изкъсо, защото се пренася от насекоми и би застрашил огромни площи с насаждения, А те са около милион декара, концентрирани главно в кралство Нидерландия, Турция и други държави.

Тук е мястото да споменем музея на лалетата, парка в Кюкенхоф, безбройните мозайки с луковици и фактът, че цветето е едно от най-любимите и селектирани украсни култури.
Днес са познати над 150 вида лалета и безброй сортове, разпределени в 15 групи, които ще разгледаме накратко в следващите редове.

В градината, на балкона и в дома 

Лалето е непретенциозно и лесно за отглеждане цвете. Чувства се добре в почти всякаква почва, но предпочита богати и органични. Допълнително подхранване е желателно, като то осигурява оптимално нарастване на луковиците, растенията и цветовете. Важно е торовете да са комплексни и да съдържат задължително калций, бор, магнезий и други микроелементи освен основните азот, фосфор и калий.
Засаждането в градината може да започне след средата на септември, а дълбочината и разстоянието между растенията се определят според характеристиките на сортовете. За контейнерно отглеждане се препоръчват по-компактни сортове.

Дълбочината определя качеството и още 

В повечето книги за градинарство се препоръчва засаждане на около 8 см дълбочина (поне два пъти размера на луковицата). Практиката обаче показва, че при по-дълбоко засаждане има много предимства. Цветовете стават по-едри, наситени и здрави, а стъблата не полягат.
В обратния случай, ако луковиците са засадени близо до почвената повърхност, е много по-вероятно да се развият детки, растенията да бъдат повалени от вятър, а и самите стъбла са по-крехки.

Желателно е луковиците да се вадят и местят през 2-3 и не повече от 5 години.

Лалетата стават за ядене 

Малко известен факт е, че лалето е ядивно и лечебно растение. Венчелистчетата намират място в свежи салати, а луковиците могат да се пълнят с риба или пилешко месо. Листата пък успокояват кожни обриви и ухапвания от насекоми. Въпреки това не се препоръчва консумация, особено от малки деца, защото може да предизвика диария и повръщане!

Луковиците са деликатес за гризачи, а не е изключено и кучето ви да ги хапва с удоволствие директно от почвата. За да предпазите цветята си (а и домашните любимци) от набези е добре да затворите луковиците в кафез от ситна мрежа или друго приспособление.

Нашите диви лалета са застрашени   

България е благословена територия, що се отнася до разнообразието от растителни видове. За съжаление лалетата в нашата фауна са застрашени. Ето кои са:

* Tulipa splendens Delip. – Критично застрашен български ендемит;

* Tulipa aureolina Delip. – Застрашен български ендемит;

* Tulipa pirinica Delip. – Критично застрашен български ендемит;

* Tulipa rhodopea (Velen.) Velen. – Критично застрашен български ендемит;

* Tulipa urumoffii Hayek – Уязвим български ендемит;
(Ендемит - биологичен вид, който е разпространен ограничено само в определен район.)

Групите лалета според периода на цъфтеж

* Първа - прости цветове и ранен нъфтеж 
Цветовете са едри, закръглени, разположени на къси дръжки до 40 см. Подходящи са за отглеждане в саксия. Периодът на цъфтеж започва още през първата седмица на април. Някои от сортовете в тази рупа са Christmas Dream, Couleur Cardinal, Princess Irene.

Втора- кичести цветове и ранен цъфтеж 

Цветовете са кичести и дълготрайни, стъблата са къси. Цъфтят малко по- късно. Подходящи са за отглеждане в контейнер. Примерни представители са: Peach Blossom, Monte Carlo, Abba.

Трета - „Триумф“ 

Цъфтежът започва след средата на април. Стъблата са здрави, дълги, а цветовете варират по форма. Групата е една от най-разнородните. Нейни представители са Don Quichotte, Gavota, Negrita, Shirley.

Четвърта - хибриди Дарвин 

Тази група цъфти в средата на сезона. Характеризира се с едри и дълготрайни цветове. Височината на стъблото достига 60 см. Подходящи са за бордюри и форми. Представители са Ad Rem, Daydream, Parade.

Пета- прости цветове и късен цъфтеж 
Групата е голяма. Цветовете са сравнително дребни, а дръжките- дълги. Цъфтят през май. Някои представители са Maureen, Menton, Sorbet, както и почти черното лале Queen of Night.

Шеста- с цветове като лилиум. 
Изящни сортове с цветове, наподобяващи лилиумите. Цъфтежът започва в края на април и продължава през май. Добре познати сортове от групата са Ballade, Ballerina, White Triumphator.

Седма- с ресничести цветове 
Ресничестите лалета цъфтят в средата на сезона. Характерни за тях са нестандартните реснички и накъдряния по венчелистчетата. Типични представители са Blue Heron, Maja, Red Hat.

Осма -  Viridiflora 
Цветовете първоначално са зелени, а след това се обагрят във втори основен цвят. Цъфтят късно през сезона (май). Височината на стъблото е до 50 см. Примери за представители на групата са China Town, Artist, Spring Green.

Девета - Рембранд 
В тази група са включени може би най- известните лалета - „счупените“. Пъстротата на цветовете им се дължи на TBV (Tulip breaking virus). Много известен сорт е Zomerschoon, който не проявява странични ефекти към вируса.

Десета - Папагал 
Групата се отличава от останалите. Венчелистчетата са с невероятна форма. Цъфтежът е късен, а разцветките- предимно в огнени нюанси. Добре познати представители на групата са Black Parrot, Rococo, Estella Rijnveld.

Единайста група с късноцъфтящи кичести цветове 

Цветовете в тази са по- закръглени и цъфтят късно. Височината на стъблото е по- голяма. Представители са Angelique, Wirosa, Orange Princess.

Дванайста - Kaufmanninana 
Ратенията са ниски (10-25 см), а листната маса и венчелистчетата често са двуцветни. Цветовете се отварят силно и наподобяват тези на водна лилия. Затова са наречени още waterlily Tulips. Типични представители са Showwinner, Heart’s Delight, Concerto.

Тринайста - Fosteriana.
Тези лалета са супер ранни. Разцъфтяват още в края на март, а цветовете са едри. Височината на стъблото варира от 25 до 40 см. Някои от представителите са Purissima, Orange Emperor, Sweetheart.

Четиринайста - Greigii 
Цветовете са едри, разположени на къси и здрави (20см) стъбла. Отличават се с характерни петна по листата и сравнително ранен цъфтеж. Представители на групата са Red Riding Hood, Pinocchio and Toronto.

Петнайста - Miscellaneous или разни.
Колекцията от сортове в тази група е много разнообразна. Периодът на цъфтеж не може да се определи точно. Обща черта са единствено дребните цветове и ниският ръст. Сред най- известните представители на групата са Tulipa Turkestanica, Tulipa Clusiana and cultivars, Tulipa Batalinii Bright Gem, Tulipa Tarda, Tulipa Sylvestris.
06-07-6-15