В закона е записано "широколистни и житни", а е достатъчно да се запише в него (широколистни И/ИЛИ житни), за да може земеделският производител да има избор и да предотврати житните самосевки, убеден е Божидар Митов

Божидар Митов е създател и управител на АГРОЕЛИТ, компания с 30-годишен опит в областта на земеделието. Развива дейността си в землищата на областите Търговище и Шумен в следните направления: зърнопроизводство, семепроизводство, производство на комбинирани фуражни смески, свиневъдство и търговия с прясно месо и месни продукти със запазената марка "ЕНОЛА". Благодарение на професионализма и новаторския си дух компанията се превърна в един от големите земеделски производители в страната и предпочитан бизнес партньор за редица български и международни компании.

- Г-н Митов, каква е оценката ви за българския агробизнес днес?

- Въпреки всички несполуки и проблеми, на които се натъкна агросекторът в последните 30 години, зърнопроизводството у нас успя да постигне значителни успехи и да достигне високо равнище. Дори смея да твърдя, че

в момента сме един от най-конкурентните бизнеси

в страната. Както транспортните ни фирми преди време се развиваха твърде добре,(на които даже фирмите от Западна Европа завидяха и затова въведоха пакета Макрон), така в момента и българското земеделие е на много високо ниво. За съжаление, имам чувството, че това, което стана с международните превозвачи ще сполети и зърнопроизводството.

- Какво решение на важен за сектора проблем, който засяга и вашия бизнес, ще предложите?

- Един от най-сериозните проблеми в нашия сектор в момента е бюрокрацията. Очаквахме тази тежест върху нас да се намали, а на практика се увеличава. Натоварва ни допълнително, както финансово, така и организационно. Съответно, ако земеделският производител не може да се справи сам с документацията, трябва да назначи допълнително служители, които да отговарят на постоянно нарастващите изисквания на бюрокрацията. Това естествено е свързано с допълнителни разходи.

Затова отправям молба към управляващите, доколкото е възможно, по някакъв начин да намалят, даже да сведат до минимум изискванията, с които натоварват земеделието. Защото

бюрократичните практики водят до огромни проблеми

и затрудняват съществуването на сектора като цяло. Предполагам, че част от бюрокрацията е продиктувана от европейските механизми и начини на функциониране. Но е крайно време в България дейностите, които могат, да се електронизират. Смятам, че това ще оптимизира значително човешкия капацитет и продуктивност, които са необходими както при нас във фирменото и производственото управление, така и в самата държавна администрация.

- Каква зелена практика бихте избрали с гаранция за по-стабилен фермерски доход?

- По принцип аз съм ЗА това, което внедриха през предходния програмен период и го използвам възможно най-пълноценно. Въвеждането на междинни култури има много положителни ефекти, което допринася за създаване на допълнителен хумусен слой и обогатяване на почвата, както и за задържане на влагата. На следващата година се появяват позитивите от тази операция.
Един от недостатъците на тази система е, че ни задължиха да сеем житни и широколистни растения, което допринася за поникването на самосевки, особено при стърнище от пшеница. Самосевките от пшеница

причиняват допълнителни болести

по растенията на следващата култура. Преди години почти не пръскахме с фунгициди, а сега на места се налага да пръскаме и по три пъти заради гъбните болести по житните растения, тъй като не можем да ползваме хербициди след сеитба на междинните култури.
Забраната за ползване на хербициди до месец декември за мен е нелогична. Не виждам какъв е ефектът върху природата от забраната върху хербицидите за няколко месеца, щом през останалото време са разрешени. А за сметка на това допълнително си докарваме проблеми, като не можем да предотвратим различните болести по пшеницата. В момента в закона е записано: "широколистни и житни", а е достатъчно да се запише в него едно ИЛИ (широколистни И/ИЛИ житни), за да може земеделският производител да има избор и да предотврати житните самосевки.

Друго положително нещо, което внедрих са тъй наречените "минимални обработки". Те допринасят за създаване на допълнителен хумусен слой, както и за задържане на влагата в почвата.

Това е т. нар. Стриптил технология

- обработка на почвата на ивици, което я запазва не толкова уплътнена в годините. Смятам, че точно на това трябва да се наблегне през следващия период. Стриптил технологията наистина има щадящо въздействие върху почвата и допринася за подобряване на структурата и продуктивността й.

По отношение на предложенията от Европейския съюз за забрана използването на хербициди и торове, считам, че е твърде нереалистична за изпълнение мярка. За да бъде въведено подобно изискване, мисля, че като начало химическите компании трябва да преминат към производство на щадящи препарати.

- Как си представяте развитието на агросектора в следващите години?

- Развитието на агросектора в следващите няколко години ще бъде в дигитализацията и в електронизацията. Очаквам въвеждане на роботи в земеделието, особено при управлението на тракторите, стига земеделците да могат да си го позволят ценово.

Липсата на кадри в земеделието
е осезаем проблем

от доста време, тъй като селското стопанство не е от най-привлекателните сектори не само у нас, а и в целия свят. Има наченки вече леките автомобили да са с пълен автопилот, но рисковете на пътя са твърде големи и засега не е ясно кой носи отговорност при инцидент. В земеделието рисковете са сведени до минимум и този въпрос е по-лесно решим. Считам, че роботизицията, в съчетание с липса на кадри, е напълно реалистично да бъде осъществена в рамките на следващите 10 години. Сигурно ще има доста положителни ефекти от това.