Какво знаем за нея и какво не

Родът на далията произхожда от Мезоамерика. Някои диви видове се откриват във високите части на Мексико, Гватемала, Хондурас, Никарагуа, Ел Салвадор, Коста Рика и др.

Ботаническата принадлежност на цветето е към семейство Сложноцветни (Compositae/Asteraceae), а родът първоначално е бил наречен GEORGINA (1803г.). Името се запазва разговорно в много части на Европа.

Още в зората на културното отглеждане на диви представители, далията показала, че лесно може да се селектира чрез кръстосано опрашване и последващ подбор на форми.

Така днес можем да отглеждаме представителки във всякакви багри и цветни комбинации с изключение на синьото, но богатството ѝ не се изчерпва само с това. Формите и размерите, както на самите растения, така и на цветовете също са много разнообразни. От най-дребничките – „Топмикс“ или „Лилипут“ с размер колкото монета, до най- едрите – по-големи от футболна топка, далиите все по-настъпателно се завръщат в градините и по събития.

Тук е мястото да споменем, че според формата на цветната кошничка е създадена класификация, която разделя далиите в 14 групи - простоцветни, анемовидни, лилиевидни, декоративни, понпони, кактусовидни, звездовидни, божурести и т.н. Класификацията е изменяна многократно през годините и все още търпи промени.

Далията е благодатно цвете, което се отблагодарява многократно на стопаните си от началото на лятото до първите слани. Държи се добре почти във всяка почва, а започне ли цъфтежът, няма нужда от подхранване, а само от достатъчно вода. Всъщност, точно водата и нейното подаване може да доведе до изумителен успех или безславен крах.

На този етап от развитието на растенията е възможно да се сблъскате с различни неприятности.

6 чести повреди по цветовете и пъпките 

* Ботритис или т.нар. сиво гниене причинява деформации и загниване. Получава се, когато цветовете и пъпките са мокри.

* Червен акар обикновено се забелязва късно или ако внесете цветове в дома си.

* Щипалките могат да превърнат китките в опърпани дрипи.

* Трипсът обезцветява отделни първоначално малки участъци от венчелистчетата. При голямо нападение целите цветове са напетнени характерно.

* Неправилни нагризвания по цветовете говорят за нападение от плужеци. Дирите на гадинките са показателни.

* Изядени части от пъпките и цветовете подсказват за повреди от гъсеници.

Повреди по листа и стъбла 

Освен от гореизброените неприятности, които засягат цветовете, листата могат да пострадат от редица заболявания и неприятели.
Например, ако забележите множество бледи петна по тях, то най-вероятно те са причинени от патогена Entyloma dahliae. Брашнестата мана също има характерни симптоми.

Не са изключени вирусни заболявания, бактериален рак, нападения от дървеници, листни и други въшки и т.н.

Далията има доста врагове в лицето на болестите и неприятелите и ако искате тя да ви радва, трябва да знаете с какво се сблъсквате и как да се борите с тях.

Най-честите заболявания 

В таблицата ще намерите най-честите патогени, които мъчат далията, а и не само. Симптоматиката и условията, при които заболяванията се развиват, са сходни при повечето културни растения, затова обърнете внимание.

Всички химични препарати, подходящи за зеленчукови култури работят и при цветните, независимо дали става дума за фунгицид или инсектицид.

Важно е обаче да се спазват всички мерки за безопасност при употреба, както и предписанията на етикета и указаните дози. Препоръчително е първо да направите тест, след което да пристъпите към масово пръскане, ако не се наблюдават странични ефекти.

Неприятелите също са опасни 
Без да навлизаме в подробности, а и вече изброихме голяма част от пълзящите и летящите врагове на далията (пък и не само на нея). Няма някакви специализирани неприятели, които да нападат само нея или да налагат специална защита.
Най-честите неканени гости са акарите и трипсите, за които вече е изписано толкова много.
Все пак не забравяйте, че именно насекомите са преносители на най-опасните заболявания. Вземайте мерки навреме.

А знаете ли, че... 

Далията цъфти точно в момент, когато малко други цветя го правят. Освен това цъфтежът продължава до първите слани.
Първоначално тя е била определяна не като цвете, а като зеленчук, защото грудките са ядливи. Използвали се подобно на картофите, но на по-късен етап ценна останала само декоративната стойност на растението.

Грудките имат и лечебни свойства. Те съдържат инулин и фруктоза, а също и антибиотични съставки. В миналото с тях, а също и със смачкани венчелистчета са лекували рани, ужилвания, кожни възпаления, сърбеж и др.