Влагата е факторът, от който в голяма степен зависи хибридите да развият потенциала си
Царевицата е зърнената култура, която през последните години се превърна в най-доходната земеделска култура за производителите ни. А без съмнение в голяма степен това се дължи на високия добивен потенциал на хибридите от новата генетика.
В България царевицата се отглежда основно при неполивни условия, затова и добивите през отделните години са силно повлияни от валежите за периода, както и от запасите на почвена влага. В отделни стопанства в различните райони на страната има площи, където царевицата се отглежда при напояване. Там, разбира се, съвсем закономерно се реализират много по-високи добиви.
Другите фактори, освен високодобивните хибриди, които също оказват влияние на крайните производствени резултати, са използването на високопроизводителна и качествена техника, както и усъвършенстването на цялостната технология на отглеждане на културата.
Без съмнение влагата е факторът на средата, който определя добивите от царевица.
Като цяло царевицата е
относително сухоустойчива култура
Тя развива по-мощна коренова система, в сравнение с другите житни култури, и използва по-добре влагата от подорните почвени слоеве. Но за да формира голямата обща биомаса и добив от зърно, царевицата се нуждае от много влага във всички стадии на растежа и развитието си. Най-критичните периоди за културата са: изметляване, залагане на кочаните, образуване на свила и опрашване.
Обикновено царевичните растения развиват общо до 20-21 листа, достигат изметляване (образуване на мъжкото съцветие) за около 65 дни и зрелост за около 120 дни след поникването. Специфичните интервали от време между растежните фази варират в зависимост от вегетационния период на хибридите, датата на сеитба месторастението и конкретните климатични условия. Ранозрелите хибриди образуват по-малко листа и преминават през отделните стадии по-бързо от късните.
Развитието на царевичните растения
се разделя на два основни стадии: вегетативен и репродуктивен. Вегетативният стадий започва от поникването до образуването на кочани и свилата, а репродуктивният - от опрашване до наливане и узряване на зърното. Вегетативният стадий от своя страна се разделя на вегетативни фази по броя на оформените листа на растение.
Почти всички агротехнически мероприятия по отглеждане на културата - сеитба, торене, третиране с хербициди и други, се извършват през началните вегетативни фази. Когато растенията достигнат 5-и лист започва формиране на миниатюрни метлица, кочан и свила. По това време е определен и броят на редовете в кочана.
Краят на вегетативния стадий завършва с пълното развитие на метлицата. По това време царевичното растение е достигнало почти пълната си височина. Двуседмичният период преди и след образуването на свилата е критичен за крайния добив. Стресовите условия по това време влияят отрицателно на височината на растението, големината на кочана, броят на семената и количеството на добива. Отлични резултати могат да се очакват, когато
растенията са образували добре оформен кочан със свила
при добри водни запаси, както и при липса на повреди от болести и неприятели, а също и оптимална температура около 25 до 30 градуса.
Царевицата е много чувствителна на суша, особено в съчетание с високи температури. Вследствие на това винаги има опасност от загуби на добив, независимо от времето на засушаване и високи температури. Достъпността на хранителните вещества, усвояването и транспортът се препятстват без наличието на достатъчно вода. Най-високи добиви могат да се получат само когато условията на средата са благоприятни във всички стадии на растеж. Отслабените от воден стрес растения са повече уязвими на болести и вредители.
Царевицата реагира на водния стрес чрез завиване на листата в горещите часове на деня, с което се намалява водната транспирация от посева. Силно стресираните растения
започват да завиват листата си още рано сутрин
а при много тежък стрес остават в това състояние и през нощта.
Ефектът на водния дефицит зависи от растежната фаза, нивото на дефицитност и промените на околната среда по време на сушата. Дори минимална суша в специфични фази може да редуцира съществено добива. Четири дни воден дефицит преди образуване на свила, може да намали добива на зърно с 10 до 25%, дори без видимо увяхване. Четиридневно увяхване между образуване на свила може да свали добива с 50% или повече. Добивът на царевичния посев е най-чувствителен по време на цъфтежа и опрашването. През по-късните репродуктивни фази загубите на добив намаляват с приближаването към физиологична зрялост.
Разграничаването между топлинен и воден стрес е трудно и в повечето случаи невъзможно. Високата температура вреди на опрашването почти винаги съвместно с воден стрес, рядко сама по себе си. Когато температурата надвиши 35 градуса, особено ако е съпроводена с ниска относителна влажност, свилата изсъхва и не може да приеме полен. Външната обвивка на поленовите зърна е много тънка и високата температура от порядъка на 30-35 градуса ги изсушава и убива след отделяне от метлицата. Освобождаването на полена обикновено става в началото до средата на сутрешните часове, когато температурата е все още относително ниска. Освен това, всяка сутрин се формират и освобождават нови порции полен, с което се повишава вероятността за успешно опрашване и при по-висока температура, при условие, че запасите на почвена влага са достатъчни да задоволят нуждите на растенията.
Оплождането започва от основата на кочана и при условие на продължаващ стрес, върхът или дори по-голяма
част от кочана може да остане неозърнена
Въздействието на сушата върху добива се определя и от намалението на листната повърхност, достъпна за фотосинтеза. Слабото намаление на същата има малко влияние, но продължителното сухо време, съпроводено с високи температури може да причини пълно изгаряне на листата.
Растежът на растенията във фазите, когато се определя размерът на кочана и броят на възможните зърната, е изключително важен. Потенциалните загуби от суша през този период могат да бъдат от 10 до 30%.
През фазите на изметляване и формиране на свилата, както и образуване на зърната, сушата и високите температури могат да редуцират добива с 20 до 50%.
Загубата на листна повърхност вследствие на
воден и топлинен стрес редуцира добива
Стресът нарушава синхрона между образуване и освобождаване на полен от една страна и поява на свила - от друга. Когато формирането на свила закъснява, образуването и освобождаването на полена може да е приключило частично или почти напълно завършило. Температурният и воден стрес около цъфтежа и образуването на свила я изсушава, като по този начин инхибира оплождането или спира развитието. През периоди на висока температура, ниска относителна влажност и недостатъчна почвена влага свилата може да изсъхне и не осигурява покълването на полен.
След оплождането влиянието на температурен и воден стрес върху формираните семена е относително по-слабо и намалява в последователните репродуктивни фази. Добивът може да бъде намален с 20-30%. Намалението на добива е за сметка на по-малкото обемно тегло на зърното. Ключови фактори са времето за проява и продължителността на стреса. При силен начален стрес семената в горната част на кочана могат да останат съвсем неразвити, като изсъхнали люспи. По-късният стрес е по-малко вреден и кочаните са по-добре озърнени.
Коментари