Пътищата за развитието ни в земеделието са няколко - дигитализация, нови технологии за оптимални резултати и реализация на българското агропризводство на световните пазари

Любомир Коралов

- Г-н Станчев, каква е оценката ви за българския агробизнес днес?
- Въпреки трудностите, които среща българският фермер, смятам че оценката ми е по-скоро добра. Това е един от отраслите, който се развива с много бързи темпове. Това става вследствие на необходимостта в днешните нелеки условия за земеделския труд да се реагира адекватно без бавене и от фермерите, и от администрацията. Важното е заедно да работим във възможно най-правилната посока по отношение на проблемите, които възникват.

Какво решение на важен за сектора проблем, който засяга и вашия бизнес, ще предложите?

В този сектор, както и в много други, за съжаление, проблемите са много.

Но единственият, с който трудно бихме могли да се справим, са климатичните промени, от които сме пряко зависими. За жалост на този проблем трудно бихме въздействали, а той е и в световен мащаб.
Другият основен проблем, с който се сблъскваме, са пазарните цени и трудната реализация на суровините, които произвеждаме. България е благодатен район за доста култури, които са намирали много добра реализация на световните пазари. Но по една или друга причина към днешна дата ситуацията не е много ,,розова“

С пълна сила това важи и за розопроизводството.
В нашето стопанство, както е известно на аграрната общност и хората от вашия екип лично са се уверявали неведнъж, отглеждаме доста култури, благодарение на което успяваме да компенсираме затрудненията и загубите поради неблагоприятните климатични условия и икономически обстоятелства. Но, въпреки нашите усилия, идва момент, в който инвестициите, трудът ни и всичко, което влагаме, остава до голяма степен неоправдано.

Според мен е необходимо продукцията да има фиксирана или поне гарантирана минимална цена, за да може всеки фермер да си направи сметка какво и колко да вложи и да знае какво да очаква, а не да се работи ,,на сляпо“. Недопустимо е български продукт да се обезценява, а да се внася чуждата продукция. Дори и продукти като безценното и уникално по своите качества българско розово масло, прочуто в целия свят със своите невероятни качества, вече трудно намира реализация на световните пазари.

Като цяло в сектор Розопроизводство проблемите са много, като един от тях е особено остър - недостигът на работна ръка. По този въпрос можем да говорим много, защото в тази сфера аз и моят екип работим вече повече от 12-13 г. Нашето стопанство е сред едни от първите с насаждения от маслодайна роза. За голямо наше съжаление, проблемите нарастват, а решенията са малко.

- Каква зелена практика бихте избрали с гаранция за по-стабилен фермерски доход?

- Гаранция в земеделието за по-стабилен доход едва ли би могъл някой да даде. Но изборът на такива практики става все по-необходим. Стараем се да използваме все повече биоторове и биологични препарати щадящи почвата и с намалено вредно влияние върху околната среда.

Силно се надявам всички ние да се поучим от горчивия си опит от последните години и да бъдем по-отговорни, защото проблемът с глобалното затопляне засяга всички нас.

- Как си представяте развитето на агросектора в следващите години?

- На този етап ми е трудно да прогнозирам бъдещото развитие на сектора. А според мен, след кризата с коронавируса, пред много стопанства предстоят дни, а може би и години, на оцеляване. Дай, Боже, да не е така и всички да се справят с трудната ситуация. По-лошото в нея е, че в лицето на държавата и администрацията не виждаме голяма подкрепа. Много се говори, много се обсъжда, а де факто реалната помощ, нужна на фермерите, не достига до тях.

Мисля, че пътищата за развитието ни в едно силно бъдещо земеделие са няколко - дигитализация, нови технологии за оптимални резултати и добра реализация на българската продукция на световните пазари.