Зърното ще е наполовина от миналогодишните количества

15 юли 2020
Растениевъдство
12915
1 2 3 4 5
 

Тоталната суша сви добивите от пшеница и ечемик

Ваня Велинска

Няма да преувеличим, ако кажем, че в близките години земеделците едва ли са имали толкова тежка година при есенниците. Да, всеки сезон природата ни поднася своите изненади, но толкова много и различни рядко. Определено не може да кажем, че сме изненадани, тъй като индикациите за проблеми се забелязаха още през есента.
Сушата, която в някои райони на страната започна още през летните месеци, затрудни първоначално самата сеитба, а след това и нормалното покълване на семената. Единици бяха полетата, на които развитието на пшеницата беше сравнително добро, основно в Южна и Централна Северна България, и в някои от регионите около Черно море, където имаше локални дъждове. На тези места есенниците достигнаха оптимална фаза за презимуване, а очакванията на производителите тогава бяха, че добрите условия ще продължат и през останалата част от вегетацията им.

В други райони обаче като Добруджа и Северозападна България тревогите за есенниците започнаха още през есента. На някои полета поникването се забави критично, на други – това стана чак през зимата, а имаше и непоникнали.

Последва изключително неблагоприятна зима с валежи от сняг на много малко места в страната, сравнително високи за периода температури, които допринасяха за тиха вегетация на културите.

В края на зимата в почвата нямаше никаква влага

да неговорим за каквато й да е влагозапасеност. Стана пределно ясно, че за пшеницата в цялата страна положението става много тежко. Единствените райони, където паднаха сравнително добри валежи, бяха в Южна България. Затова и там полетата с пшеница и ечемик имаха много добро развитие, на места и отлично. За разлика от останалите райони в страната, където дългата суша продължаваше да нанася непоправими последици.
И се връщаме отново на локалните валежи. Две думи, които изиграха важна роля в развитието на пшеницата. Там, където ги имаше, положението се позакрепваше за кратко, където липсваха – ситуацията ставаше още по-тежка. За да се стигне дотам, че още в началото на пролетта да е пределно ясно, като в Добруджа например, че посевите са обречени, а

добивите от зърно ще са минимални

Разбира се, кръговратът в природата си каза думата, и дъждовете дойдоха. Прекалено късно обаче. В критично засегнатите от сушата райони посевите бяха много редки, поради отмиране на братята, а растенията вече бяха прегорели, зърната спрели да наливат и преждевременно узрели, без да са се развили оптимално, съответно и непълни класове. Така че закъснелите дъждове донесоха по-скоро притеснения, тъй като на места производители алармираха за чрнеене на класовете. Например в Ямболско след сериозната суша падналите дъждове и високите температури, предизвикаха почерняване на плевите на класовете. Фермерите останаха с надеждата проблемът да не се задълбочи и да обхване и зърната в класа.
Дъждовете поотложиха жътвата в почти цялата страна. Разбира се, не толкова фатално, тъй като сроковете за каквото и да било, вече доста се размиват. А по-скоро, че

реално за есенниците вече не носят никаква полза

В тази тежка ситуация притесненията за фермерите са съвсем нормални, а това, че не им се говори – също. Все пак потърсихме мненията на зърнопроизводители от различни региони, за да споделят как преминава жътвата в полетата им.

Жънем усилено, когато времето ни позволи, защото имаме дни и с дъждове, след които трябва да изчакаме, за да влезнат отново комбайните, споделя Светослав Русалов, зърнопроизводител от района на Пловдивско. Предвид условията, които имаме този сезон, разбира се, резултатите са по-ниски. Въпреки, че положението е доста шарено на различните полета, добивите средно са около 400 кг/дка от пшеница и 580 кг/дка от ечемик. Такива са при мен. Има колеги, които жънат и 600-700 кг/дка. Наистина е много различно. Все пак резултатите ни ще са по-добри от тези, на производителите от районите с много тежко засушаване.

Фермерът споделя, че на пръв поглед класовете изглеждат много красиви, но зърното в тях е наполовина пълно. Това неизхранено докрай зърно води до по-ниското му качество – по-ниско хектолитрово число, глутен между 19-25, а той трябва да е минимум 24, за да говорим за качество.

Трудностите обаче носят и поуки, ако искаме да гледаме положително. Например Светослав Русалов казва, че си е направил изводи не само за сортовия състав, но и относно сроковете на сеитба. Така например този сезон много по-добре са се представили полетата, където сеитбата е направена по-късно, а тези с ранната – са били по-проблемни. През следващата година

фермерът смята да разпредели риска

и да заложи на три сорта, които вече е избрал, и които са с различен срок за зреене, а сеитбата ще започне не по-рано от 1 октомври.
Прехвърляме се в полетата на Анита Гешевска в Плевенско, където ситуацията с есенниците не беше чак толкова тежка.
Преполовихме жътвата, а накратко добивите са на половината от миналогодишните, коментира безнесдамата. Ако миналата година от ечемика жънехме 800 кг/дка, сега – 400 кг/дка. При пшеницата средно са около 500 кг/дка. Разбира се, на всяко поле е много различно, но като цяло резултатите са очаквано по-слаби.
В района още през есента сушата си казва думата, като се налага да се разорат полета, засети с рапица например. Зимно-пролетния период е малко по-добре, има по малко и дъжд, и сняг. По-късно през пролетта обаче се засушава, което съответно, за съжаление, подсказва, че ще лимитира добивите. И резултатите са тези.
Като семепроизводител и агроном ми е интересно да проследя държанието на сортовете в различните условия, както и срокове на сеитба, допълва Анита Гешевска. От два от сортовете, които отглеждаме получихме добиви от 1200 кг/дка, разбира се, те са и с отличен потенциал, който успя да се реализира. По-интересното, което ми прави впечатление е, че полета, които засяхме най-късно, и то поради забавяне на доставката на семената, се представиха най-добре. Това нещо забелязвам през последните няколко години. Така че смятаме като цяло

да преминем към по-късна сеитба

Колкото до качеството, тук се очаква то да е добро. Анализите обаче ще покажат какви са отделните показатели.
В Северозападна България ситуацията с есенниците беше доста сериозна през целия сезон. В последните години производителите от региона получаваха доста високи добиви, тази обаче ще са по-ниски.
Около половината от площите в района на Видин са ожънати, коментира Жечко Андрейнски. Добивите в стопанствата са много различни. Средните за пшеницата са 500-530 кг/дка, при ечемика – 550-580 кг/дка. Има места, където жънат по 600-700 кг/дка, а на други – 300-350 кг/дка. В областта сушата започна през есента, продължи през зимата, заваля чек през май. При тези условия няма как да очакваме по-добри резултати.

По-ниски резултати отчита и Петко Петков, председател на кооперация Черноломие в с. Горско Абланово, Търговищка област. Земеделската кооперацията традиционно отчита много добри финансови резултати, базирани на високи добиви. Тази година и тук те ще са редуцирани.

Приключихме жътвата, споделя Петко Петков. Средните добиви при пшеницата са 500 кг/дка, като най-ниските са около 300, а най-високият 640 кг/дка. При ечемика добивите са около 470 кг/дка. Жънахме доста по-ниски количества, съпоставени с тези от миналата година. Причината е, че при нас засуши сериозно още през есента. През зимата нямахме сняг, а в един период имаше силен мраз в ниските месторастения, който доведе до измръзвания. През май например количеството на валежите беше около 12 литра, което е изключително недостатъчно. През пролетта в отделните полета имаше локални валежи, които подобриха състоянието на посевите, но временно.
Още по-зле е положението в Сливенска област.
Почти приключваме с жътвата, разказва Георги Радев.

Жънем, за да почистим полетата

а не да приберем зърно от тях. Това е реалността в нашия район. Средните добиви от пшеница са около 100-120 кг/дка, като най-високият е 126 кг/дка. При ечемика е отчайващо – между 50 и 80 кг/дка.
Младият фермер споделя още, че в региона сушата започва още през есента и продължава почти през цялата вегетация на есенниците. Засушаването е тотално – през есента няма дъжд, през зимата сняг, през пролетта – също без валежи. Освен това районът е с много леки почви, от които влагата се губи много бързо.
Подобна е ситуацията и в Добруджа, и в Лудогорието. Райони, които би трябвало да са водещи по добиви, тази година ще отчетат едни от най-ниските в историята си. Разбира се, различно е за отделните землища. Осреднено обаче земеделските производители обобщават, че най-ниските са около 100 кг/дка, а най-високите 500-600 кг/дка.
Какви ще са цените? Предстои да разберем. Тъй като зърното е борсова стока, не винаги по-малките количества означават по-високи цени. А и България е малък производител, т. е. не е решаващ фактор в борсовите сделки.

Още от Растениевъдство
0

Важно е хибридите и технологиите да са подходящи за засушливи условия, смята Танка Тенева, управител на кооперация „Раковски”, гр. Димитровград, на чиито полета се проведе открит ден на фирмите

0

Заради засушаването в някои райони на страната жътвата на слънчогледа, а и на царевицата ще е по-рано от обикновено. Нямаме избор, правим каквото трябва, пък каквото се получи накрая

0

„Дъждовете, които паднаха между 150-200 литра в началото на юли, създадоха по-големи проблеми. Дадоха възможност на царевицата да стартира много силно

0

Влагата е факторът, от който в голяма степен зависи хибридите да развият потенциала си Царевицата е зърнената култура, която през последните години се превърна в най-доходната земеделска култура за

0

Започна беритбата на летните сортове, засега продукцията е насочена за пресния пазар Ваня Велинска Разгарът на лятото е сезонът на малините. Факт са и първите беритби на ароматните плодове

Последни новини
0

Най-важната обработка на почвата при създаването на ново лозе е риголването. То се състои в дълбоко разрохкване на почвения слой на дълбочина от 60-70 до 100 см

0

Най-често основна причина за дискомфортното състояние на конете са лошите условия на отглеждане и некачествените фуражи. Кои са другите фактори, които стресират помощника ви: - Смяната на стопанина и

0

Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ При късните сортове ябълки и праскови през август продължават третиранията срещу причинителите на брашнеста мана

0

Когато се засаждат единични лози, което най-често правят нашите читатели-любители, тогава се изкопават квадратни ямки с ширина и дълбочина 60-100 см. Горният почвен слой на ямката се изхвърля от

0

Над Западна България облачността ще се разкъса, над Източна ще е предимно ясно. Вятърът от североизток временно ще отслабне. Утре над по-голямата част от страната ще се развива купеста и

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Отговор:През август при по-късните сортове лози е добре да продължите растителнозащитните пръскания срещу причинителя на брашнестата мана (оидиум ). Това е правилно да се прави до прошарване на зърното. При...
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

„Левски“ подписа договор за една година с вратаря Николай Кръстев. Юношата на клуба парафира днес своя контракт и започна подготовка със „сините“. Стражът дебютира за мъжкия отбор на „Левски“ на 28 февруари 2017 година при гостуването на „Дунав“, завършило 2:2. Във всички турнири той изигра общо 20 мача за клуба

Над 3000 души са подписаха само за ден и половина. Искаме нещата да се случват по правилния начин, без анархия и безредици,  казва в интервю за "24 часа" Биляна Алексиева.   - Г-жо Алексиева, вие внесохте подписка в прокуратурата и в МВР срещу блокадата на три софийски кръстовища. Защо? - Лично внесох подписката срещу блокадата на София в

Не допуснали родителите на младежа в гръцкия съд на заседанието за шофьорката, която го прегази У нас се води паралелно разследване с прокурор от Хага Мечтата на 28-годишния пловдивчанин била да види готов стадиона на “канарчетата” Приятелски мач подготвят побратимените футболни отбори “Ботев”(Пд) и гръцкият “Арис” в памет на 28-годишния