Ако положението с COVID-19 се влоши, ще създаде на агропазарите голяма неопределеност и вариации в цените

Доц. Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика, специално за “Български фермер“

Селското стопанство е първичният сектор на икономиката. Това произхожда от факта, че земеделието произвежда стоки и суровини, които в повечето случаи след преработка от индустрията, преминавайки през каналите на търговците и другите сектори на услугите стигат до крайния потребител. Именно това формира т.нар. верига на стойността, което се превръща в един от главните фактори, свидетелстващ за конкурентоспособността. Конкурентоспособността, независимо дали се отнася до земеделие, или до друга икономическа дейност, в тясното й разбиране включва пазарен дял и добавена стойност. Наблюдавайки тях, ние можем да съдим до голяма степен за постигнатото при конкурентоспособността.

Връзката на СОVID-19 със съвременните икономически реалности

Заради високата си вирулентност и контагиозност (заразност), опосредствано от силно глобализирания свят, СОVID-19 се разпространи в почти всички краища на света. За този вирус няма разработена ваксина и действащо лечение от познатите до момента, което накара Световната здравна организация да обяви COVID-19 за световна пандемия и голяма част от държавите предприеха мерки, невиждани по своя мащаб и характер. Това превърна борбата с разпространението на болестта от здравна и в икономическа криза. Прогнозите за отражението на коронавируса върху световната икономика стават все по-мрачни. По изчисления на Международния валутен фонд

свиването на световната икономика за 2020 г. ще бъде около 4,9%

Едни от най-засегнатите сектори са тези в сферата на услугите, като много голяма част от развлекателния бизнес, общественото хранене, туризма и транспорта претърпяват огромни загуби.
Третичният икономически сектор на икономиката – услугите, съставляват между 50-70% от икономиките на страните. Тези сектори имат не само най-голям принос във формирането на добавена стойност в световната икономика, но там са заети и голяма част от работещите. По данни на Световната банка през 2019 г. 49% от заетите са в сферата на услугите. Последвалият спад в споменатите сектори на услугите доведе до спад в доходите на много голяма част от заетите и до безработица. Безработицата достигна в напредналите икономики по данни на МВФ до 8,3% през март-април, като в САЩ стигна 14,7%, Канада 13%, Еврозоната – 7,4%.
Същината на икономиката е потреблението, което се извършва от 3 икономически субекти – домакинствата с груб дял в създаваните годишно икономически блага от 60%, държавите разходи – около 30% и частните фирми – 10%. В световен план се наблюдават два модела на отношение към здравната криза с COVID-19. Единият въведе мерките на „голямото затваряне”, а другият, либералният предписа справяне с екстремни последствия от болестта, без да се налагат по-строги мерки по затваряне на социални и икономически дейности. Световната икономика обаче е толкова глобализирана и свързана, че едностранните действия на отделни страни по запазване някакъв ритъм на работа на икономиките им не можа да ги изведе незасегнати и имунизирани от настъпващата световна икономическа криза.
Усилията са насочени към стимулиране на потреблението, което отново става чрез финансови стимули и подкрепа на доходите от страна на публичните фондове и бюджети. Това обаче създава рискове за нивата на инфлацията в световен план, която, ако се изпусне да скочи над нормалните 3-5%, ще донесе огромни и

дълготрайни щети и върху търсенето, и върху предлагането

Обратното на инфлацията е дефлацията, която икономистите, следващи основната линия на доминиращите икономически парадигми, наричат по-опасна за стабилността на икономиките отколкото инфлацията. Дефлацията означава понижение на цените, което е подходящо лекарство за стимулиране на потреблението. При дефлация по-печеливши са потребителите (търсенето), а при инфлация повече изгоди има предлагането (бизнесът). Теорията на Адам Смит за „невидимата ръка” в работата на пазара е безусловно валидна и за да се види какво е най-доброто решение в икономическото положение, в което се намираме днес, би било добре да се ограничат интервенциите и пазарът да даде отговор на този въпрос.

Земеделието в условията на здравна и икономическа криза

Потреблението на храни се характеризира с по-ниска еластичност или реактивност към доходите и цените на храните, като по вторите реакцията е малко по-голяма, което прави земеделието относително издръжливо в условията на обща икономическа криза, каквато се наблюдава днес. Нестабилността в земеделието се дължи основно на флуктуациите в производството, защото това е производство, което зависи от природните условия и от заболявания при растенията и животните. Ако определена икономическа криза продължи повече време, което да се свързва с намаление на доходите, може да настъпи и някакво намаление на индивидуалното потребление на храни, което в съвкупност да доведе до свиване на общото търсене.
Избухналата пандемия с коронавируса засегна земеделието основно по няколко линии – проблем с доставките, стагнация за онези производители, работещи преобладаващо с директни продажби, Хорека канала на общественото хранене и туризма. Проблеми има и заради увеличените разходи и рискове при маркетирането на продукцията, и заради трудоемкостта в производствения процес. Увеличените разходи, както в земеделското производство, така и по цялата верига на стойността се отразиха на цените на храните. В първите 3 месеца на обявената епидемиологична обстановка в страната /март – май, 2020 г./, индексът на цените на хранителните продукти се е увеличил с 6,5% на годишна база по данни на НСИ, докато средният индекс на потребителските цени е нараснал с около 2%. Цените на производителите по данни на ФАО остават на високи равнища и тази тенденция се задържа от 2017 г. насам, като цените на основните продукти на световните пазари отбелязват лек спад за периода март-май 2020 г. в сравнение с предходната година при захар и месо, докато при млякото и зърнените остават близки до миналогодишните, а при зеленчуците са нагоре. В България ценовата ситуация е подобна, като цените на земеделската продукция, която има предназначение за производство на храни остава добра. Вижда се обаче, че земеделските производители

не са добре позиционирани при разпределение на придадената стойност

по веригата на стойността, като много малка част или дори почти нищо от увеличението на крайните цени на хранителните продукти не остава при тях. Това е следствие от недостатъчната пазарна сила на земеделските производители, което се дължи на слабата организираност и голямата раздробеност на производството.
От друга страна, земеделската продукция, която не е предназначена за храна и фуражи за животните, в момента изпитва трудности. Това засяга и розовото масло, и някои други етерични масла, където България се превърна в световен фактор на пазара. А те са част от едни от най-засегнатите сектори на световната икономика – парфюмерийната и козметичната. Хубавото при тях е, че произведената суровина може да се съхранява и страната, като важен играч на световния пазар, може да повлияе на цените при правилно общо управление и по този начин

да избегне по-голям ценови срив

което би застрашило тези производства.
Какво предстои да се случи в земеделието по отношение на пазарите ще зависи до голяма степен от състоянието на производството. Очакава се световната реколта от зърно тази година да бъде добра, което ще накара цените на основните селскостопански продукти да тръгнат надолу. Естествено, ако положението с COVID-19 се влоши, като случаите на заразени започнат много да се увеличават и се стигне до ново затваряне на части от световната икономика, това допълнително ще усложни обстановката и на селскостопанските пазари. Усложнението ще се изразява в голяма неопределеност и вариации в цените. Накъде ще вървят нещата предстои да се види, но става все по-ясно, че световната икономика ще се променя и не може да остане такава каквато е.
Колко ще е дълъг този процес и през какво ще се мине е много трудно да се предскаже, но има нужда от една по-устойчива световна икономика и устойчиво икономическо поведение, което да замени днешния консуматорски тип икономика. Земеделските производители трябва да останат ценени в обществените политики, защото заедно с лекарите са сред най-важните в такива времена на здравни кризи. Правенето на земеделие с повече ноукоемкост и иновативни технологии, отчитайки не само безопасността, но и качеството на произвежданите храни, ще е част от тази устойчивост.

* Заглавията са на редакцията