В продължителни дъждовни периоди, каквито имахме през юни и началото на юли, може да се провокира сипкавото гниене по лука.

Първите признаци на болестта се появяват твърде късно - едва в края на вегетацията на лука.

Някои листа започват да жълтеят и изсъхват. В основата си лъжливото стъбло е меко и хлъзгаво на пипане. Много често здравите люспи се редуват със загинали. Загиналите тъкани са меки, но не така воднисти, а по-скоро сипкави, откъдето идва името на болестта. Освен това нападнатите луковици не миришат.

Процесите на гниене продължават и след изваждане на лука. Нападнатите луковици поникват преждевременно - до или по време на съхраняването.