Очаквам да завещаем на поколенията след нас по-богата земя и по-чисто, по-многообразно и по-устойчиво земеделие. Вярвам, че по този начин ще пазим по-добре природата и ще стабилизираме доходите си, оптимист е зърнопроизводителят от Тракийската низина

Любомир Коралов

- Г-н Вукодинов, каква е оценката ви за българския агробизнес днес?

- Българският агробизнес днес е като нас българите и като България. Умен, креативен, недооценен и от обществото, и от самия себе си.

Наистина този сектор премина за тези години през какво ли не, за да се нарича днес, според мен достойно, БЪЛГАРСКИ АГРОБИЗНЕС. Не ми се иска да си припомням всичките перипетии и кризи: политически промени и непрекъснати преходи, инфлации и хиперинфлации, ликвидации и мутренски времена, дефицити на материали и на идеи за частен агробизнес.

Преминавайки

през тези и

безброй други препятствия

недолюбван и от своите, и от чуждите, днес гордо можем да заявим, че България има свой развит, модерен и конкурентоспособен агросектор, прилагащ най-новите световни агротехнологии.

Естествено има още много предизвикателства за решаване и за по-нататъшно развитие и диверсификация на отрасъла.

- Какво решение на важен за сектора проблем, който засяга и вашия бизнес, ще предложите?

- Светът, независимо от тази временна, надявам се, криза с короновируса, се развива и върви напред. Това важи и за нашия сектор, който чрез прилагане на всички съвременни постижения на науката и агротехнологиите ще се справи с негативното въздействие на пандемията.

Мисля, че дигитализацията и привличането на младите хора в сектора са едни от основните ни предизвикателства и проблеми, особено на фона на демографската криза в страната.

Наскоро четох една любопитна статия от ваша колежка, в която се отбелязва, че днес браншовите земеделски организации пишат ли, пишат писма, които никой не чете, защото това са писма до никъде. За да няма “писма до никъде” трябва обединение на браншовите организации и

единна национална представителна

браншова структура

да отстоява и защитава интересите на агросектора. Като човек с доста браншови стаж знам и вярвам, че не е далеч времето когато всички наши писма, отправени на точните адреси, ще бъдат чути и взети под внимание. Вярвам, че на тази основа много функции на държавната земеделска администрация ще се прехвърлят на структурите на тази наша камара или конфедерация и ще имаме по-евтино и ефективно администриране на редица услуги.

На тази основа ще се задълбочат интеграцията и кооперирането между отделните фермери и подсекторите. Дано доживеем до тези моменти!

- Каква зелена практика бихте избрали с гаранция за по-стабилен фермерски доход?

- Замърсяването на природата е неоспорим факт от десетилетия и се задълбочава.

Увеличаването на производителността само на база по-мощна и скъпа техника, нова селекция на семена и ползването на все повече агрохимия е ограничено или от един момент нататък - неефективно.

Почвата деградира и ерозира усилено, успоредно с изменението на климата. Чрез използване на интензивни технологии през последните десетилетия се увеличи реколтата, но на каква цена? Съдържанието на хумус падна от 6-8-10% на 1,5-2 максимум 3%. Разходите на площ се утроиха, а нетните приходи за фермера, в най-добрия случай, се запазиха.

Както четох някъде

храним всички освен себе си

Всичко това и фактът, че една голяма част от земите, които стопанисваме, са в необлагодетелстван район, накара екипа ни още преди години да се откаже от оранта и да работи основно със стърнищни култиватори.

В последните две стопански години започнахме да практикуваме и NO-TILL технология на 2/3 от земята и ще продължаваме в тази посока. Вярвам, че по този начин ще пазим по-добре природата и ще стабилизираме доходите си.

- Как си представяте развитието на агросектора в следващите години?

- Най-вероятно до 10 години няма да го има сегашното земеделие. Виждам все повече дигитализация,

повече работа с автономни машини

повсеместно прилагане на дистанционен мониторинг, вариативни норми на сеитба, торене и пръскане. Чрез NO-TILL и други подобни технологии очаквам намаляване на отделяните вредни емисии, увеличаване на биоразнообразието и микроживота в и над почвата.

В крайна сметка, очаквам да завещаем на поколенията след нас по-богата земя и по-чисто, по-многообразно и по-устойчиво земеделие.