Как влияе преовлажняването на почвата върху културите

Царевицата е много чувствителна и затова пораженията върху нея могат да са много сериозни

Преовлажняването на почвата причинява насищане на почвените пори с вода, с което се създава дефицит на кислород, необходим за дейността на корените на растенията, както и на микроорганизмите. При тези условия обменът на кислород между атмосферата и почвата е затруднен или невъзможен. Без кислород растенията не могат да поддържат основни жизнени функции, като усвояване на хранителни вещества и вода, фотосинтеза, растеж на корените и пр. Освен това се образуват вредни за растенията газове, като въглероден диоксид и етилен.

Степента на поражения върху растенията се определя от няколко фактора:

* вид и свойства на почвата;

* релеф на терена;

* култура и фаза на развитие;

* продължителност на наводняването;

* температура на въздуха и почвата;

* наличие на растежни пъпки на повредените растения, които биха могли да възстановят растежа.

Съществуват различия по отношение нуждата от кислород. А също така от значение са видът на културата и фазата на развитие.

Тежките, глинести почви, с уплътнени и трудно водопропускливи почвени слоеве, страдат най-много от повърхностно преовлажняване. Такива са глинестите черноземи в Северозападна България, където почти ежегодно се наблюдава преовлажняване. Равният релеф, без естествен повърхностен дренаж, благоприятства вредите от преовлажняването.

Наводняването и преовлажняването влияят отрицателно и на почвеното плодородие по различен начин. При наводняване е възможно изнасяне на почва с растения от връхните части и склонове на релефа и затлачване на посеви в ниските места.

Повърхностното уплътняване с образуване на почвена кора оказва неблагоприятно влияние върху поникването и ранното развитие на пролетните култури.

Вредите от преовлажняване и наводняване са силно зависими от температурата на почвата. Със затопляне на почвата се повишава опасността от загиване на посевите. По-ниските и хладни температури забавят процеса, тъй като метаболичната активност на растенията е по-слаба и нуждата от кислород е малка.

Освен кислородния дефицит

отрицателно въздействие върху посевите оказват азотните загуби

ставащи чрез различни механизми:

* измиване на нитрати в дълбоките почвени хоризонти, предимно при леките по механичен състав (песъчливи) почви;

* повърхностно отмиване до водните басейни;

* денитрификация на нитратите до летливи азотни окиси в тежките глинести почви със силно изразени анаеробни условия.

Обратно на азота, създаването на анаеробни условия в прeовлажнените почви увеличава разтворимостта на почвените и торови фосфати.

Размерът и типът на загубите се определя предимно от механичния състав на почвите - при леките почви преобладава измиването на нитрати, а при тежките глинести - денитрификацията (разлагане на нитрати с излитане на азотазотни окиси в атмосферата).

Царевицата е много по-чувствителна към преовлажняване и наводняване, тъй като ранните фази от развитието й често съвпадат с повишени температури и обилни валежи.

Културата е чувствителна и

в по-късни фази на развитие

Вредите са зависими от температурата, продължителността на наводняване и фазата на растеж. Растенията са най-чувствителни в ранните вегетативни фази (до 4-5-и лист). Също така посевите могат да бъдат подложени на по-силен воден стрес, ако лятото е сухо вследствие на редуцираната коренова система.

В по-късен стадии (образуване на свила) плиткото наводняване и преовлажняване обикновено не причинява големи загуби. Кореновата система вече е добре развита и остава незасегната в по-долните почвени хоризонти. Обикновено доброто азотно торене намалява загубите чрез преовлажняване.

Марките за предотвратяване и намаляване опасността от преовлажняване са:

* Подобряване на естествения дренаж чрез подходяща организация на терените.

* Специфична основна обработка на почвата, включваща дълбоко разрохкване на водонепропускливите подповърхностни почвени хоризонти.

* Подобряване на сеитбоборота, като се включат дълбококоренови многогодишни култури.

* Култивирането и евентуално презасяването трябва да станат при достатъчно просъхнала и добре аерирана почва. При мокра почва има опасност от уплътняване на почвата, което ще ограничи растежа на растенията.

* Допълнително азотно торене, ако има загуби на азот.