До 2030 г. биоплощите да заемат 25% в земеделието. Как ЕС ще го постигне?

Стратегията “От фермата до трапезата” поставя

само началото на промените в агрополитиката на Европа

На 20 май Европейската комисия прие и публикува дългоочакваната стратегия “От фермата до трапезата”, както и нова обширна стратегия за биологичното разнообразие.

Двете са основа на европейската Зелена сделка и отсега нататък ще определят политиките на ЕС за храните и биологичното разнообразие. С това се поема и твърд ангажимент за реформа на Общата селскостопанска политика, която да ускори внедряването на екологични и устойчиви системи в земеделието и то в синхрон с растеж, повишена конкурентоспособност и устойчивост на европейския агробизнес.

“От фермата до трапезата” се координира от Франс Тимерманс, изпълнителен заместник председател на ЕК. В екипа участват комисарят по здравеопазване Стела Кириакидес, която отговаря за аспектите на безопасността на храните, еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски и литовския му колега Вирджинюс Синкевичиус - за морските продукти.

Тимерманс не пропусна да защити отново нуждата от завишените цели за земеделието в контекста и на кризата COVID-19, която “показа колко сме уязвими всички ние и колко е важно да възстановим баланса между човешката дейност и природата”.

Въпреки лобисткия натиск за повече или по-малко, водещите стратегии на Зелената сделка на ЕК запазиха първоначално обявения си план за

намаление с 50% на опасните пестициди 

и с 50% намаление на синтетичните.

Освен пестицидите, казва ЕК, излишъкът от хранителни вещества в околната среда също е основен източник на замърсяване на въздух, почва и води, влияе отрицателно върху биоразнообразието и климата. Затова тя ще предприеме мерки за намаляване на загубите на хранителни вещества с поне 50%, като същевременно се гарантира опазване на почвеното плодородие и до 2030 г. ще намали използването на торове с най-малко 20%.

Запазена е и идеята за ландшафтно многообразие на поне 10% от земеделската земя на Съюза.

Окончателни решения в представената “От фермата до трапезата” са също борбата със затлъстяването, намаляване на употребата на антимикробни средства в животновъдството - с 50%, както и до 25% увеличаване на площите с биологичното земеделие от общия дел земеделска площ до 2030 г.

И всичко това е насочено към постигане на стремежа до 2050 г. Европа да стане климатично-неутрална.

Но защо точно на земеделието

се възлага най-голяма роля?

Защото е не само постижимо (Селското стопанство е единствената основна система в света, която намали емисиите на парникови газове с 20% от 1990 г. насам, пише ЕК), но и от това зависи човешкото здраве (1/5 от смъртните случаи се дължат на лошо хранене).

Въпросът, който вълнува мнозинството и най-вече заетите в сектора, е как ще се постигне всичко това? И то само за 10 години? Още повече, че например, за да може една земя да бъде сертифицирана като “биологична”, тя трябва да премине през 2 или 3-годишен процес на конверсия, в зависимост от посевите. Т.е. остават 7 години за действие в тази насока. А статистиката сочи, че средно в ЕС 7,8% е делът на площите с биологично земеделие (Евростат, 2018 г.), у нас - 2,6%. Все пак през последните 8 години площите с биоземеделие са нараснали с около 30% за ЕС и с над 200% за България, което се дължи най-вече на площи с лавандула, резене, кориандър и маслодайна роза.

Авторите на “От фермата до трапезата” признават, че преходът към устойчивост на хранителната система ще промени икономическата структура на много региони на ЕС и техните модели на взаимодействие. Техническата и финансова помощ от съществуващите инструменти на ЕС, като кохезионни фондове (за сближаване) и Европейския фонд за селско стопанство за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), ще подпомогнат прехода, а нови законодателни инструменти ще помогнат за по-добро регулиране.

Неколкократно в текста се посочва ролята на ОСП, както и на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР), които сериозно да наблегнат на подпомагането в посока органично земеделие, кръгова икономика, зелени бизнес модели и иновации.

Селскостопанските практики, които намаляват употребата на пестициди, ще бъдат от първостепенно значение в ОСП. Комисията също така ще улесни пускането на пазара на пестициди с биологично активни вещества и ще засили оценката на риска за околната среда от пестициди, се посочва в стратегията “От фермата до трапезата”.

Какви ще бъдат интервенциите в ОСП е рано да се говори. Засега можем да гадаем, че

подпомагането за животновъдство

може да е коренно различно

Защото според ЕК интензивното отглеждане на животни и производството на фуражи са сред основните замърсители с парникови газове. “Селското стопанство е отговорно за 10,3% от емисиите на парникови газове в ЕС, като около 70% от тях са от животновъдството (метан и азотен оксид). Освен това 68% от общата земеделска земя се използва за производство на животни. За да подкрепи текущия преход към по-устойчиво животновъдство, Комисията ще улесни пускането на пазара на устойчиви и иновативни фуражни добавки”, пише в стратегията.

И не само - употребата на антимикробни средства в животновъдството води до приблизително 33 000 човешки смъртни случаи всяка година, заради което ЕК ще предложи регламенти за ветеринарномедицински продукти и медикаментозни фуражи с цел намаляване на общите продажби на антимикробни средства с 50% до 2030 г.

Освен,. че мерките ще бъдат към преструктуриране на сектор животновъдство, голяма е вероятността той да се свие, тъй като в текста неведнъж се подчертава нуждата от популяризирането на диети на растителна основа. Защото, макар че 20% от произвежданата храна се изхвърля, затлъстяването нараства. Отсега знаем - стратегията “От фермата до трапезата” ще въведе законодателни действия, които да поставят ограничения в производствата, свързани с отношението към животните, използването на пестициди и опазването на околната среда.

Сигурно занапред е, че ще има

засилен контрол

по цялата верига от производството на храни до търговията като: “120 000 безпристрастни и добре обучени служители ще инспектират 250 милиона оператори по хранителната верига за безопасността на 500 милиона потребители”, четем в рекламните постери на стратегията. Комисията ще работи с държавите-членки, Европол и други органи за използване на данните на ЕС за проследяемост и сигнали за подобряване на координацията на измамите с храни. Тя също така ще предложи по-строги възпиращи мерки, по-добър контрол върху вноса и засилване на координационния и разследващ капацитет на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). До края на 2023 г. ЕК ще изготви предложение за законодателната рамка.

Не на последно място е нужна

промяна на хранителните навици

на европееца и ограничаване на нездравословни диети, заради които “през 2017 г. има над 950 000 (или 1/5) смъртни случая”. Тук обаче само правила не помагат, трябват и ефективни маркетингови стратегии. Засега ЕК увери гражданите си, че ще има промени в етикирането на продуктите, както и ще представи подробен план как ще гарантира доверието на потребителите и как ще стимулира търсенето на биопродукти чрез промоционални кампании, промени в обществените поръчки и данъците. “Данъчните системи на ЕС следва също да се стремят да гарантират, че цената на различните храни отразява техните реални разходи по отношение на използването на ограничени природни ресурси, замърсяване, емисии и други външни въздействия върху околната среда”, пише в документа.

Добри новини за агронауката

Тя ще получи 10 млрд. евро през “Хоризонт Европа”, за да се включи в целите за устойчиво европейско бъдеще и трансфер на знания. Инструменти, без които няма да можем занапред, ще са иновациите за прецизно земеделие, а достъпът до бърз широколентов интернет в селските райони трябва да достигне 100% покритие до 2025 г. Комисията ще работи с държавите-членки за разширяване на прецизни техники за торене и устойчиви селскостопански практики, по-специално в районите с интензивно животновъдство за рециклиране на органични отпадъци в торове. Това ще стане чрез мерки, които държавите-членки ще включат в своите стратегически планове на ОСП като Инструмента за устойчивост на земеделските стопанства за хранителни вещества (FaST), инвестиции, консултантски услуги и космическите технологии на ЕС (Copernicus, Galileo).

След като бяха публикувани стратегиите се очаква Европейският парламент и Съветът на ЕС да посочат своите приоритети и ангажираност. Както обаче председателят на комисията на ЕП по земеделие (AGRI) Норберт Линс (ЕНП, Германия) заяви в същия ден: стратегията ще бъде успешна само ако има

баланс между трапезата

и фермата

и ако всички, не само земеделските производители, бъдат наравно ангажирани в този твърде амбициозен за една все по-издръжлива и устойчива хранителна верига проект. Трябва да отдадем на нашите земеделски производители уважението и подкрепата, които заслужават, затова, че пълнят трапезите ни всеки ден, и не трябва да ги претоварваме с непропорционални изисквания, допълни Линс.