Субсидиите трябва да са разграничени и по размер на стопанствата, смята доц. д-р Даниела Ганева, директор на Института по зеленчукови култури “Марица”

Радина Иванова

- Доц. Ганева, каква е оценката ви за българския агробизнес днес?

- За успешен агробизнес можем да посочим зърнопроизводството в България. Изградиха се високоефективни, рентабилни стопанства.

Необходими са обаче повече инвестиции в по-трудните сектори като зеленчукопроизводството, овощарството, животновъдството. Там са малки и средни стопанства, които трудно издържат на конкуренцията. Обединението ще ги направи икономически по-силни. Участието им в организации на производители, кооперации, асоциации и други сдружения би могло да реши значителна част от проблемите им на база интереси и визия за развитие.

Подпомагането от страна на държавата също трябва да бъде съобразено със спецификата на отделните отрасли, за да могат да се развиват балансирано. Субсидиите трябва да бъдат различни и по отношение на големи, средни и малки ферми и предприятия.

- Какво решение на важен за сектора проблем ще предложите?

- За устойчиво развитие на агросектора е необходимо изграждане на интегрирано производство, което да гарантира по-висока добавена стойност на продукцията. Фермерите да организират затворен цикъл на производство, което дава значителни предимства в реализацията на продукцията при висока конкуренция на пазара.

Зърнопроизводителите имат опит, финансово стабилни са и могат да преструктурират своите стопанства, като започнат да произвеждат плодове и зеленчуци, а защо не и да създадат животновъдни ферми със собствено производство на фуражи, да организират и преработката.

Бих предложила да се насърчава производството от български сортове и да се произвеждат местни храни.

Необходим е добър маркетинг, реклама на българското производство, за да се възвърнат старите пазари и славата на страната като производител на високакачествена земеделска продукция. Разполагаме с богат генофонд, който трябва да съхраним и ефективно да използваме.

Стратегията "От фермата до трапезата" трябва да гарантира на потребителите по-чисти и здравословни продукти, които да намерят нови пазари. Възраждане на фермерските пазари и местни храни, но под засилен контрол на проверяващите институции.

- Каква зелена практика бихте препоръчали с гаранция за по-стабилен фермерски доход?

- Страната ни е богата на природни ресурси. От нас се иска да ги ценим, да ги използваме разумно и да ги съхраним задълго. Знаем, че интензивното земеделие е един от основните замърсители на околната среда. То трябва да се преструктурира към използване на "зелени" практики и технологии. Защото в бъдеще те ще помогнат да съхраним почвеното плодородие за нас и за поколения напред, да опазим водата и въздуха чисти, да произвеждаме качествени храни. Всичко това ще окаже благоприятно въздействие и върху човешкото здраве.

- Как си представяте развитието на агросектора в следващите 30 г.?

- Представям си едно по-динамично развитие на земеделието. Науката да работи целенасочено и да решава проблемите в агросектора. Да продължи изграждането на модерни ферми, пазарно ориентирани, използващи иновации, нови технологии свързани с дигитализацията. Да спре обезлюдяването на селските райони. Все повече млади хора да бъдат заети в сектор земеделие и да изпълняват атрактивни дейности. Да се използва надежна, високопроизводителна и висококачествена техника, която да облекчи или замени ръчния труд. Биотичният и абиотичният стрес да не са проблем. Не на последно място да се възстановят и изградят по-модерни напоителни системи.

Представям си, че ще бъде решен проблемът с опазването на земеделската продукция от слани и градушки. Българското земеделие да е конкурентоспособно, да произвежда достатъчно продукция не само за вътрешния, но и за международния пазар.