13° C, слаб дъжд
Развитият агросвят ще се отдалечава от класическото земеделие и ще се стреми към по-голяма хармония с околната среда, смята управителят на “Агротайм”
Любомир Коралов
- Г-н Иванов, каква е оценката ви за българския агробизнес днес?
- В България до 2007 г. имаше агробизнес, сега има европолитики. Бизнесът, изглежда, се е съсредоточил в това да следи всяко ново изменение и да се нагажда според него в своите действия. В това число влизат търговията, инвестициите, разработването на нови продукти и на нови практики. Създаде се усещането, че повече следваме политиките и като че ли търгуваме с политики, а не със стоки. Всичко това дори постави похлупак, таван на кръгозора на участниците в сектора. Постави на обща основа и най-успешните и най-неуспешните, като направи неефективните по-устойчиви, а ефективните по-малко изпъкващи и, следователно, по-малко успешни. В допълнение, бяха привлечени и инвеститори извън земеделието в два типа - преки и косвени преследвачи на субсидии
Първите са тези, които отглеждат култури само заради атрактивността на субсидиите и които никога не биха се занимавали със земеделие, ако ги нямаше. Вторият тип са хората, инвестиращи в земеделски земи, защото директните плащания на декар се добавиха автоматично към цените на арендите и, макар и косвено, влизат директно в джобовете на собствениците на земеделска земя.
До голяма степен произходът на политиката по субсидиране идва като визия от Западна Европа, където с малки изключения няма агробизнес в растениевъдството, а има ферми. Малки семейни и едвам издържащи се ферми, които не биха съществували, ако ги нямаше дотациите. Когато микроразмерът задава тона на цялостната политика в земеделието в ЕС, то тогава всички се съобразяваме с логиката на микроземеделието.
Казвайки това, нямам нищо против малките стопанства, напротив - моето семейство винаги ги е подкрепяло, защото и ние сме били малки. Но самите малки стопанства не биха искали да живеят и да похарчат труда си в неиздържани и изкуствено поддържани начинания. Обратно, биха искали да работят там, където има истински и устойчив потенциал за развитие. В този ред на мисли те са жертва на заблуда, наложена на европейско ниво. Всичко това не е с грижа за малкия стопанин, не е дори земеделска политика в своя произход. Това е регионална политика, произхождаща от държави като Франция, която, дирижирайки я, се опитва изкуствено да задържи хората си доволни в малките си населени места.
Това нямаше да е толкова нелепо, ако не беше допълнено и от факта, че новите държави-членки ,се субсидират с по-ниски ставки спрямо старите. Следователно всички ние, търгувайки в общ отворен пазар, страдаме от занижените, поради големите субсидии, цени на продукцията, само че без големите дотации, които се получават в старите страни-членки на ЕС. Резултатът е - по-бедни и по-малко печелещи български стопани.
Притиснати от ниските нива на печалбите, толкова забихме в проблемите си, че не успяхме да се възползваме от вертикалната интеграция. Чрез нея да добавим стойност към производството си, за да можем да развием както дружествата си, така и регионите, в които оперираме. Единственият път е да добавим някакъв вид преработка на първично произведената продукция. Това обаче все още си остава неосъществено и България продължава да изнася основно суровини.
В сектор Животновъдство основен проблем остава дисбалансът между България и Западна Европа в развитието на преработени продукти - от сложни и качествени сирена, през колбаси, и други стоки.
Този дисбаланс е особено деструктивен в условията на отворен пазар. Българските стопани дори не могат да изкарат достатъчно средства, за да инвестират в междинни звена като кланици от модерен тип, хладилни и други складове, които да направят суровината достатъчно конкурентна, за да бъде преработена след това. Да не говорим за по-сериозни инвестиции в преработвателни предприятия, каквито са изграждани десетилетия наред в Западна Европа.
По-тататък е разработването на продукти, инвестирането в техния маркетинг, докато стигнем до средства за развойна и научна дейност, каквато например имат в Израел. Всеки знае какво е състоянието на българските държавни институти - там на практика наука вече няма. А за частни никой стопанин не може да задели средства.
Най-ярко говорещият и най-грозният факт за това е, че зърното, което отглеждаме в сортовата си структура, е от изцяло чужди сортове и хибриди, създавани за други региони и климатични условия. Ние просто ги адаптираме за нашите условия на принципа на избора на най-малкото зло. Същото е при плодовете. Същото е и при животните.
- Какво решение на важен за сектора проблем, който засяга и вашия бизнес, ще предложите?
- Инвестиране в наука, изравняване на ставките на субсидиране, повече средства с по-разширени лимити в инвестиционните проекти в програмата за развитие на селските райони. Това би позволило създаването на големи, ефективни и конкурентни предприятия за добавяне на стойност към първичното производство.
- Каква зелена практика бихте избрали с гаранция за по-стабилен фермерски доход?
- Почитател съм на биоземеделието и на устойчивото земеделие. Въпрос на пазари и дали има потребители, които да са склонни да платят премия в цената в достатъчен размер, за да възнагради допълнителните разходи и по-малките добиви от биоземеделието.
Ние, например, произвеждаме устойчива пшеница за голяма италианска компания, за която имаме вменени екологични ангажименти. Продуктите от тази пшеница дават спокойствие на потребителите, че това, което купуват, е създадено с грижа за околната среда.
По този начин клиентът с извисени ценности също полага грижа за околната среда, макар и индиректно, чрез избора си в магазина.
Тук става дума за създаване на стойност по по-различен начин - чрез косвените характеристики на продукта за разлика от традиционните преки характеристики. Не бих се учудил, ако се появят етикети, показващи екологичния отпечатък на продуктите. По модела на етикетирането на електроуредите или на автомобилите.
Към момента не съм чул някой да разглежда хвърляните по полетата отрови, какъв отпечатък имат. Или от един хляб колко мишлета, зайци и грабливи птици са натровени. Или колко пчели са пострадали от безконтролните пръскания с химикали. Виждането ми е, че развитият свят ще върви към отдалечаване от класическото, всегашния си вид, земеделие и ще се стреми да ограничава използването на химия, ще се стреми към по-голяма хармония с околната среда. Очаквам най-силно и първо да пострадат тропическите плодове - банани, манго и други, които изискват много пръскания заради топлите и влажни климатични условия, които са благоприятни за развитието на гъбни болести. Това, естествено, важи и за други региони.
- Как си представяте развитието на агросектора в следващите години?
- Бих искал да разгранича отговора си в две посоки: как си го представям и как искам да си го представя.
Представям си агросектора както досега:
подвластен на Общата селскостопанска политика на ЕС в следващите 7 години. Индикациите са, че всичко ще е по старому. Ще продължим да изнасяме основно суровини. Нуждата от наука на местно ниво ще става все по-явна. Земеделците ще бъдат все така отрудени. Някои от тях ще успеят да инвестират в нови интегрирани производства, но ще бъдат шепа на фона на многото.
Как искам да си го представям:
сектор, в който стопаните разполагат с достатъчно възможности, за да инвестират в добавянето на стойност, където закупуването на нова и модерна техника не е лукс, който не могат да си позволят, а е средство да направят стопанствата си по-ефективни и по-отговорни към природата;
агробизнес, който инвестира в развойна и научна дейност в колаборация с институтите на учени в бели престилки, които създават продукти на световно ниво. Такъв агробизнес би могъл да възроди селските райони, да предизвика интереса на младите хора, да ги задържи в страната и в малките населени места.
Това не може да стане, ако бизнесът се поддържа на изкуствено дишане чрез гонене на европолитики.
Съжалявам, че при такъв хубав повод като 30-годишнината на “Български фермер" не мога да бъда по-позитивен в отразяването на състоянието на агробизнеса. Но не би било честно да изразя по друг начин вижданията си.
Коментари