12° C, разкъсана облачност
Борбата срещу неприятеля включва два етапа - първо мерките са насочени към възрастните, а след това към ларвите
Опазването на пшеницата от вредители е сред основните грижи, които трябва да се полагат, за да се гарантира зърнената реколтата. Сред най-опасните вредители по житната култура е вредна житна дървеница, която напълно заслужено носи името си. Освен пшеница макар и по-слабо тя напада също ечемик и ръж.
Неприятелят се среща навсякъде у нас, но в особено голяма плътност в полетата на Североизточна България.
Вредната житна дървеница развива едно поколение годишно. Зимува като възрастно насекомо под опадалата шума в покрайнините на гористите местности. През пролетта, когато температурата достигне 8-9 градуса, дървениците възобновяват жизнения си цикъл. В топлите часове на деня излизат от убежищата си и започват да се хранят, като смучат сок от различни житни треви. Когато времето е по-хладно, дървениците отново се прибират.
В отделни години пролетната миграция от местата на зимуване до пшеничните полета настъпва в различно време, разясняват ентомолози. Обикновено тя започва в края на март Ц началото на април, а в Добруджа Ц малко по-късно. Продължителността е различна и зависи основно от температурните условия.
Масовата миграция настъпва при температура около 12 градуса и средна максимална температура около 20 градуса. Неприятелят мигрира при тихо и слънчево време, като по-рано мигрират мъжките насекоми.
В хладните часове на деня, както и при студена и дъждовна пролет, дървениците се крият в кухите слънчогледови стъбла, под растителните остатъци, буците пръст, камъните, в пукнатините на почвата и в основата на растенията, т.е. места, които са защитени от вятър.
В началния си период на развитие дървениците се хранят със сок от долната част на стъблото на житните растения
Вследствие на повредата централният лист пожълтява, усуква се и изсъхва. По-късно със затопляне на времето насекомите се придвижват нагоре по стъблото на растенията, където то е по-добре огрявано от слънцето. Те смучат сок от листата, които завяхват над мястото над повредата. Впоследствие дървениците пробиват влагалището на последния лист и смучат сок от класа. След нанесените повреди в местата на убождане не се формират класове, вретеното се изкривява, осилите се накъдрят. Засегнатите растителните части побеляват и след една-две седмици изсъхват. Тази повреда е известна като частично белокласие.
Непосредствено след изкласяването дървениците смучат сок от стъблото над последното коляно. В мястото на убождане тъканта загива, става кафява, а стъблото изтънява. Класът придобива бял цвят и стои изправен, а последният влагалищен лист остава зелен. Тази повреда е известна като пълно белокласие.
Обикновено копулацията на вредната житна дървеница съвпада с миграцията. Отначало неприятелят снася яйцата си по растителните остатъци основно по царевични и слънчогледови стъбла. По-късно тя снася яйца по долните изсъхнали листа, след това по горните, а след изкласяването - и по класовете на нападнатите растения.
Ларвите от първа възраст се появяват по време на изкласяването на житните култури, но се развиват във фазите цъфтеж и млечна зрелост.
Ларвите от втора възраст се срещат през периода на млечна и восъчна зрелост на пшеницата, но основно се развиват по време на млечна зрелост. Те се изхранват с вегетативните части на културата.
Ларвите от трета възраст се появяват след изкласяването на пшеницата, но се срещат по време на млечна и основно във восъчна зрелост.
Ларвите от четвърта възраст се срещат от фаза восъчна зрелост до средата на пълна зрелост, а тези от пета възраст Ц във фазите восъчна и пълна зрелост.
Развитието на ларвите зависи от времето и може да завърши от месец до два месеца и половина.
Ларвите повреждат плевите, които побеляват, а след като зърната се формират Ц смучат сок от тях. Зърната, които са повредени в млечна зрелост, остават спаружени. Тези, нападнати във восъчна зрелост Ц са плоски или леко вдлъбнати в мястото на убождането. При увредените зърна, които са със стъклен лом, се образува тъмно петно с по-светъл ореол, а при тези с брашнест лом Ц мястото на повредата не личи.
Възрастните дървеници от новото поколение се появяват в края на юни Ц началото на юли, като се хранят усилено. Подходящи условия за масово намножаване на дървениците са сухо и топло време през този период, както и наличие на храна. Благодарение на нея дървениците натрупват мастни запаси в тялото си, необходими за успешното им презимуване.
Лятната миграция на вредна житна дървеница започва в средата на юли.
Дървениците се заселват в покрайнините на горички, като предпочитат места с по-тънка листна покривка, в основата на тревните туфи и по полянките, покрити с листа. Есенната миграция започва през септември Ц октомври.
При нея дървениците се отправят към зимните си убежища.
Вредната дейност на дървеницата обхваща два етапа
През първия тя поврежда стъблата на житните култури, много от които загиват. През вторият напада зърното, в резултат на което се намалява количеството му и се влошава качеството му. Вследствие на това се понижават показателите му Ц влошаване на глутена, намаляване на общия и чистия белтък. Повредените зърна имат по-ниска абсолютна и хектолитрова маса и лоши хлебопекарни качества.
В резултат на повредите, причинени от житните дървеници по зърното на пшеницата, кълняемостта на посевния материал се понижава между 40-70%, показват изследвания.
Химичната борба срещу вредната житна дървеница се извършват на два етапа. Първият се провежда след приключване на пролетната миграция. Съотношението на мъжките и женските насекоми трябва да е 1:1. Прагът на икономическа вредност е 2-4 броя на квадратен метър: 2 броя, когато посевите са редки и слаби, 4 броя - при добре развити. За третиране срещу възрастните насекоми има регистрирани богат набор от инсектициди.
Вторият етап от борбата срещу вредна житна дървеница е насочена срещу ларвите. Тя се провежда при плътност 2 и повече броя на квадратен метър, когато 30% от тях се намират в трета възраст. И тук инсектицидният лист е много дълъг. Борбата срещу ларвите е по-ефикасна, тъй като те са по-чувствителни на химически препарати. Освен това с третирането срещу дървениците се намалява популацията на листните въшки, пшеничения трипс, житарите, цикадите и други неприятели.
Коментари