Какви са решенията в извънредната ситуация за тези, които не са в търговската мрежа, разчитат на фермерските пазари и предлагат ли те доставки с онлайн заявка, отговарят малки родни производители за "Български фермер".
Едни от малкото публични места с постоянен достъп и присъствие на хора днес са големите хранителни вериги. Общинските пазари също работят, но заради обстоятелствата (а и доскоро лошото време) нямат сериозен наплив на клиенти. А фермерските пазари са изцяло отменени и производителите – участници в тях, нямат достъп до пазарите и клиентите си.
Какви са обаче другите възможни канали за търговия? Безспорно обстоятелствата днес дават големи възможности на онлайн продажбите, включително на хранителни продукти. Но докато в развити страни, където фирмите доставчици имат над 100% ръст в оборота от транспорта на храни, включително пресни, при нас в общ план това по-скоро е бавнопостижима тенденция .
Оказва се, че у нас да се изпраща храна с куриери не е толкова добре уредена дейност, разбираме от фермери от страната, които продават на дребно и директно на потребителя. „Струва допълнителни пари за тях или за потребителя, трябва някой да се занимава с опаковане и пращане от най-близко населено място с офис на куриер, а и самите куриери налагат ограничения в това какво може да се изпраща“, информира Ралица Касимова от Хранкооп.
"В създалата се ситуация продаваме на място от фермата, но е сложно клиентите да дойдат до нас. Доставяме до Хранкооп, които разпределят и по-рядко правят поръчки към клиенти с куриер. Трудно ни е, казва Мария Иванова от първомайското село Искра, стопанка на козеферма Халалица. „Трябва претегляне, опаковане, нямаме човешки ресурс и условията за доставки, за 5 човека поръчки на ден ни е трудно".
Веднъж седмично доставят до София, но това не поема цялото им производство. Засега, краткосрочно решение е, че имат възможност да преструктурират производството си – вместо да правят кисело мляко например, оставят повече мляко за зреене в сирена и кашкавали. „Така за сега можем да чакаме да отмине кризата, но не знаем докога“, обяснява Иванова.
В „Близката ферма“ в София-Негован (не са засегнати от новите КПП на столицата) отглеждат салатен микс и сезонни зеленчуци. „В началото на пролетта все още имаме ограничено производство, но тепърва ще нараства. С напредване на сезона липсата на достъп до пазара може да стане критична. Засега нямаме друг вариант освен да продаваме онлайн. От самото начало на семейната ни ферма имаме дигитално присъствие и това сега ни помага“, казва Сиана Тончева. Имат собствен сайт, а с клиентите контактуват чрез социалните мрежи. "Онлайн поръчките не са новост за нас и ги практикуваме от преди кризата, поддържайки контакт с крайните клиенти", допълва тя. Имат нужните опаковъчни материали и опит в онлайн доставките и затова сега се справят.
Но Тончева уверява, че за техни колеги без подобна организация е трудно да преструктурират пазара си от днес-за утре. Рядко подават на клиенти на място, особено след затегнатите мерки. Съвсем малък процент е това. Засега за софиянци не представлява проблем да ходят и до фермата.
По същия начин работи и ферма „Верса натура“, които също се намират в периферията на София. "Засега клиентите идват на място, но няма нищо общо с преди да въведат извънредното положение", коментира Траяна Василева. „Този начин временно ни спасява, дано да отворят пазарите“, добавя тя.
Семейство Василеви са производители на сезонни зеленчуци, в момента предлагат над 12 вида, а реколта тепърва предстои да бъде предлагана на пазара. Не поддържат сайт за онлайн търговия, но използват социалните мрежи, за да контактуват с клиентите, които си поръчват преди да дойдат на място. С дългогодишното си участие на фермерските пазари те са успели да придобият редовни клиенти, които – както Траяна се изразява, са им приятели. До стопанството им сега идват дори от другия край на София.
Тези временни решения обаче не са пълноценни за фермерите, обяснява Ралица Касимова:
Да посрещат хора във фермите си - могат в ограничено количество и заради разстоянията, и заради мерките за безопасност, и заради собствената си заетост в стопанските дейности.
Да изпращат с куриери - струва допълнителни пари за тях или за потребителя, трябва някой да се занимава с опаковане и пращане от най-близко населено място с офис на куриер, а самите куриери налагат ограничения в това какво може да се изпраща.
За потребителите - в колко ферми може да отиде човек за единица време, камо ли при сегашните ограничения в пътуванията и събирането с хора? И колко пратки може да приема с куриер, и да заплаща?
Организаторите на фермерските пазари (Локалфууд, Хранкооп, Произведено във фермата) преди дни изпратиха писмо до столичния кмет и министър Десислава Танева с предложения за по-строги санитарни мерки за пазарите им и примери от Европа, за да им позволят да се състоят.
Но докато се вземе решение за позволение, или ако не – докато мине извънредното положение, голяма част от продукцията, на която родни фермери разчитат през този сезон, ще пропадне.
Да се възприема купуването и предлагането на храни и стоки от земеделието днес като елементарна работа, е погрешно. Сегашната ситуация ярко ни показва, че земеделското производиство не може без добра симбиоза със сектор „услуги“ (организация на пазари, логистика, информационни технологии и т.н.). Дори и на ниво дребен производител, който днес отчасти се спасява с алтернативни форми на продажба.
Коментари