„Много трудно ни беше в началото, но вече имаме самочувствие", казва Нели Панчева от „Мандра Панчев"
Всеки почитател на традиционното българско кисело мляко вероятно знае, че истинската проверка за неговата автентичност е, дали ще стане резливо на вкус, след като престои известно време на стайна температура. Ако и вие сте правили този тест с повечето кисели млека, които се предлагат на пазара, значи сте наясно, че те нямат това свойство. Ето защо, когато ви попадне едно такова истинско кисело мляко, което става резливо, ако не го сложите навреме в хладилника – тогава знаете, че сте си купили чист продукт.
Именно с факта, че млечните им продукти се развалят бързо, се гордеят семейство Нели и Иван Панчеви от гоцеделчевското село Мосомище. Те произвеждат само сирене, кашкавал, прясно пастьоризирано мляко, айран, извара и масло. Преработват до около 500 литра мляко на ден в минимандрата към фермата, а също така обработват около 200 дка с фуражни култури. Помагат им още петима работници, като Нели Панчева е силна в счетоводната част и при работата с документи, а Иван Панчев е второ поколение животновъд.
"Всичко започна от любовта на мъжа ми към животните
Той е ветеринарен техник - осеменител. И отглежда животни от над 25 години. Много трудно ни беше в началото, но вече имаме самочувствие", каза Нели Панчева за „Български фермер" и допълни: „Аз работя като акушерка и в началото имаше период, в който давах заплатата си, за да храним животните. Решихме, че трябва да направим така, че да бъдем независими, доколкото е възможно - поне да покриваме разходите си. Защото мандрите ни взимаха млякото на безценица.
Със средства по Програмата за развитие на селските райони си купихме модерен трактор за 100 хиляди лева - това беше през далечната 2016 г. и тези пари бяха много. Изтеглихме кредит, попълвахме купища документи. Аз се занимавам с административната част. Тогава толкова ми беше дошло до гуша, че когато тракторът пристигна в селото, аз дори не исках да го погледна.
Следващата стъпка беше минимандрата,
едновременно с нея решихме, че е хубаво да имаме и транжорна. Няма да разказвам за перипетиите – за абсурдните изисквания на РЗИ и липсата на разбиране и съдействие от страна на местната администрация.
Следващият ни проект беше за модернизация на фермата и с него успяхме да направим хубав, нов дом за нашите животни. Пак срещнахме много трудности. Няма да споменавам имена на хора, които са били некоректни към нас, само ще кажа, че строителят ни взе шестцифрена сума и впоследствие каза, че не е достатъчна, за да довърши проекта. Отидохме на съд. Отново изтеглихме кредити, това беше преди 4 години. Междувременно инфлацията стопи средствата ни, цените на материалите се вдигаха, работната ръка поскъпваше. Започнахме строителството през 2020 година и го завършихме през 2025 година. Ако не бяхме довършили докрая проекта, трябваше да връщаме парите на ДФЗ и на банките. Беше много-много тежко.
Успяхме в крайна сметка,
но въпросът е, че такива абсурдни изисквания са заложени в условията за кандидатстване, че хората се уморяват. Затова и много земеделски производители не кандидатстват отново. Според мен изискванията по тези проекти не са направени така, че да помагат на средностатистическите ферми. Те са направени за определени хора.
Благодарим на Марияна Михайлова, технолог от Бургас, която ни научи как да правим сирене и кашкавал. Избрахме марката „Моето здраве", защото влагаме усилия в това, да произвеждаме чисти млечни продукти без никакви добавки. При съхранение на стайна температура нашите продукти много бързо могат да се развалят. Да, нашата реклама е, че нашите продукти се развалят бързо! Всичките ни продукти са краткотрайни и това е трудност при пазарната реализация.
В момента нашите най-големи трудности са с магазините
Искат да им оставим 100% от печалбата, а ние искаме да им оставяме 20%, защото те са само продавачи. Доставяме им нашите продукти в магазина. Вече два магазина, с които сме започнали да работим, ни извиват ръцете. А хората искат нашия продукт."
Сега семейството предлага своите продукти както по куриер чрез поръчки по телефона и в социалната мрежа, така и на фермерския пазар пред Министерство на земеделието, и в няколко магазина в Гоце Делчев, Сандански, Благоевград, Банско, Добринище и Баня.
„Почеркът на дъщеря ни е на етикета на нашите продукти. Тогава тя беше в първи клас и написа в тетрадката си „Моето здраве". Моят брат предложи, да го сложим на етикета. Всяко нещо, което сме правили през времето, е било с някаква идея", разказа още Нели Панчева.
Коментари