Липсата на единна аграрна браншова камара е ключов за отрасъла проблем, категоричен е акад. Атанас Атанасов
Любомир Коралов
- Акад. Атанасов, каква е оценката ви за българския агробизнес днес?
- Оценката ми е противоречива. Но не заради това, че повече от 80% от обработвамата земя у нас се стопанисва и се ползва от 1000 едри фермери, чието производство е високоефективно и рентабилно, а останалата част се обработва от малко повече от 170 000 средни и дребни производители, които с малки изключения работят на принципа "да свържат двата края". Противоречиво е, защото и в единия, и в другия случай доминира правилото за липсата на добавена стойност върху произведената първична продукция. С други думи България изнася добавената си стойност, което е в ущърб на националната ни икономика. Причините за това са много и добре известни. Като се започне от липсата на ясна държавна политика и принципна дългосрочна стратегия се достига до липсата на обединен земеделски бизнес, който днес е разпокъсан под формата на стотици асоциации. Отсъствието на единна браншова земеделска камара у нас е основната причина за слабостта на кооперативното движение и неговата ниска икономическа ефективност у нас.
- Какво решение на важен за сектора проблем, който засяга и вашия бизнес, и агронауката, ще предложите?
- От гореизложеното става ясно, че липсата на единна земеделска браншова камара е ключов за отрасъла проблем. Разпокъсаността е типична за всички земеделски сектори без изключение. Може би такова обединение е уместно да започне по сектори - една асоциация за зеленчукопроизводството, друга за овощарството, за месодайното, за млечното животновъдство, пчеларството и т.н. Не знам защо, но си мисля, че при преработвателната промишленост това би могло да стане по-лесно. Добри примери, как такава дейност е организирана, могат да се взаимствуват от страни като Франция, Дания, Нидерландия и др. По подобен начин стоят нещата у нас и при земеделската наука, и при агрообразованието.
- Каква зелена практика бихте избрали/препоръчали с гаранция за по-стабилен фермерски доход?
- Кръговата или циркулярната икономика все още не се налага като важен принцип в земеделската практика у нас. Тя би могла да доведе до значителен прогрес в осъществяване на Зелената стратегия на Европа и да допринесе съществено за редуциране на емисиите от вредни газове което Европа планира да достигне до 2030-а вместо до 2050 година.
Става дума за замърсяване, което отпадъците от растениевъдството, животновъдството, горската промишленост и неправилното използване на агротехнологиите причиняват на околната среда. Ако използваме правилно технологичния опит на някои държави-членки на ЕС, сравнително бързо бихме могли да превърнем тези отпадъци в биокомпост (органично торене), биогаз, биоелектричество и т.н. Отглеждането на забравени и/или стари земеделски видове, като топинамбур, коноп, лен, сорго, просо, суданка, или нови за България видове, като шафран, трюфели и други /било то типични или нетипични за условията на нашата среда/, като алтернативни култури биха могли да доведат до подобряване набаланса в диетата на човека и животните. Биха могли да поддържат и биологичното разнообразие в неговия цялостен аспект. В този кръг се включва и дивото животинско разнообразие, като насекоми, влечуги, птици и редица други, което е тясно свързано с редуциране на негативния ефект от климатичните промени. В резултат на тях е и засега непознатият, но опасен за човека вирус COVID-19 за който има сведения, че се е прехвърлил върху хората, поради това, че определени диви животински видове, които са негов гостоприемник, са пред изчезване. Или запазването на природния баланс изисква комлексен и цялостен подход.
- Как си представяте развитието на агросектора в следващите години?
- Представям си го само тогава, когато наистина разберем, че живеем в страна, богата на природни ресурси.
Трябва да отчетем, че благодарение на тях нас все още ни има. И трябва да осмислим и още един особен факт, че неслучайно големите природни бедствия, които спохождат все по-често тази планета, по принцип заобикалят нашата страна. Това благоприятно обстоятелство трябва да използваме разумно и с мисъл за бъдещето.
Ако това проумеем, то тогава бързо ще може България да се превърне в страна на богати и щастливи хора.
Коментари