Кръговата икономика все още не се налага в земеделската практика

24 март 2020
Агробизнес
9639
Няма снимка
Акад. Атанас Атанасов е световно известен учен с огромен личен принос в развититето на българската и световна селскостопанска наука. Снимка: Андрей Белоконски
 

Липсата на единна аграрна браншова камара е ключов за отрасъла проблем, категоричен е акад. Атанас Атанасов

Любомир Коралов

- Акад. Атанасов, каква е оценката ви за българския агробизнес днес?

- Оценката ми е противоречива. Но не заради това, че повече от 80% от обработвамата земя у нас се стопанисва и се ползва от 1000 едри фермери, чието производство е високоефективно и рентабилно, а останалата част се обработва от малко повече от 170 000 средни и дребни производители, които с малки изключения работят на принципа "да свържат двата края". Противоречиво е, защото и в единия, и в другия случай доминира правилото за липсата на добавена стойност върху произведената първична продукция. С други думи България изнася добавената си стойност, което е в ущърб на националната ни икономика. Причините за това са много и добре известни. Като се започне от липсата на ясна държавна политика и принципна дългосрочна стратегия се достига до липсата на обединен земеделски бизнес, който днес е разпокъсан под формата на стотици асоциации. Отсъствието на единна браншова земеделска камара у нас е основната причина за слабостта на кооперативното движение и неговата ниска икономическа ефективност у нас.

- Какво решение на важен за сектора проблем, който засяга и вашия бизнес, и агронауката, ще предложите?

- От гореизложеното става ясно, че липсата на единна земеделска браншова камара е ключов за отрасъла проблем. Разпокъсаността е типична за всички земеделски сектори без изключение. Може би такова обединение е уместно да започне по сектори - една асоциация за зеленчукопроизводството, друга за овощарството, за месодайното, за млечното животновъдство, пчеларството и т.н. Не знам защо, но си мисля, че при преработвателната промишленост това би могло да стане по-лесно. Добри примери, как такава дейност е организирана, могат да се взаимствуват от страни като Франция, Дания, Нидерландия и др. По подобен начин стоят нещата у нас и при земеделската наука, и при агрообразованието.

- Каква зелена практика бихте избрали/препоръчали с гаранция за по-стабилен фермерски доход?

- Кръговата или циркулярната икономика все още не се налага като важен принцип в земеделската практика у нас. Тя би могла да доведе до значителен прогрес в осъществяване на Зелената стратегия на Европа и да допринесе съществено за редуциране на емисиите от вредни газове което Европа планира да достигне до 2030-а вместо до 2050 година.

Става дума за замърсяване, което отпадъците от растениевъдството, животновъдството, горската промишленост и неправилното използване на агротехнологиите причиняват на околната среда. Ако използваме правилно технологичния опит на някои държави-членки на ЕС, сравнително бързо бихме могли да превърнем тези отпадъци в биокомпост (органично торене), биогаз, биоелектричество и т.н. Отглеждането на забравени и/или стари земеделски видове, като топинамбур, коноп, лен, сорго, просо, суданка, или нови за България видове, като шафран, трюфели и други /било то типични или нетипични за условията на нашата среда/, като алтернативни култури биха могли да доведат до подобряване набаланса в диетата на човека и животните. Биха могли да поддържат и биологичното разнообразие в неговия цялостен аспект. В този кръг се включва и дивото животинско разнообразие, като насекоми, влечуги, птици и редица други, което е тясно свързано с редуциране на негативния ефект от климатичните промени. В резултат на тях е и засега непознатият, но опасен за човека вирус COVID-19 за който има сведения, че се е прехвърлил върху хората, поради това, че определени диви животински видове, които са негов гостоприемник, са пред изчезване. Или запазването на природния баланс изисква комлексен и цялостен подход.

- Как си представяте развитието на агросектора в следващите години?

- Представям си го само тогава, когато наистина разберем, че живеем в страна, богата на природни ресурси.

Трябва да отчетем, че благодарение на тях нас все още ни има. И трябва да осмислим и още един особен факт, че неслучайно големите природни бедствия, които спохождат все по-често тази планета, по принцип заобикалят нашата страна. Това благоприятно обстоятелство трябва да използваме разумно и с мисъл за бъдещето.

Ако това проумеем, то тогава бързо ще може България да се превърне в страна на богати и щастливи хора.

Още от Агробизнес
0

Държавен фонд „Земеделие“ преведе втори транш в размер на 10 070 457 лева на 11 504 земеделски стопани по „Схемата за държавна помощ за отстъпка от стойността на акциза върху газьола

0

Нестабилността остава висока и пазарът е труден за прогнозиране Въпреки непроменените фундаментални фактори, с изключение на подобрения климат в Южна Америка

0

Идва денят, когато повечето фермери в развития свят ще печелят пари от съхранението му. Но кога и колко? Пазарите на въглерод вече осигуряват доход на австралийските и някои канадски и американски

0

В това вярват унгарски учени, които си сътрудничат с над 100 биоферми в страната. Всички те споделят опитите си и резултатите от тях в общодостъпна мрежа Науката е тази

0

Само два работни дни остават до крайния срок, когато бенефициентите по мярка 11"Биологично земеделие”от ПРСР 2014-2020 за Кампания 2020 могат да подадат писмено уведомление за несъответствия с

Последни новини
0

За 26 януари Националният институт по метеорология и хидрология /НИМХ/ обяви предупреждение от първа степен за потенциално опасно време - жълт код, за значителни валежи от сняг и дъжд за цялата

0

Държавен фонд „Земеделие“ преведе втори транш по „Схемата за държавна помощ за отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“ от прием 2020 г

0

Интересува се Стоян Димитров от Симитли Специалистите съветват смеската да се приготвя само за едно хранене, тъй като лесно вкисва и може да предизвика храносмилателно разстройство

0

В България почвено-климатичните условия са много подходящи, а културата се отглежда лесно Ваня Велинска Маслодаен лен. Културата в момента е най-новото предизвикателство пред българските фермери

0

В зависимост от продължителността и степента на понижение на температурата измръзват частично или напълно зимните очи. При по-голям студ това може да се отнася обаче и за пръчките

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Регистрация за участие в томбола „АБОНАМЕНТ 2021”
Отговор:Потърсете мнение от специалистите от Института по овощарство в Пловдив. Само по снимка и описание обаче, те едва ли могат да дадат точен отговор. Определянето на сорт става въз основа на много...
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Освен натуралните съставки използвайте и правилни техники за грим Kрасивите устни са сочни, плътни и големи. Така повелява модната тенденция напоследък, но, от друга страна, всяка жена ги иска, защото те придават сексапил и изразителност на лицето. Освен това излъчват и здраве. Много жени мислят, че тези устни се получават с операции или

772 са новодиагностицираните с коронавирусна инфекция лица през изминалите 24 часа, което е с 651 случая повече от вчера. За последното денонощие са направени общо 13540 теста, oт които 3263 са PCR, а 10277 са с бърз антигенен тест. Това показват данните в Националната информационна система. Така общият брой на потвърдените случаи става 215 589

l Първият е склададжия, а вторият - разпределител, и двамата са с чисти досиета l Дрогата с чистота от 67 до 75% в различните пакети е оценена на 88 млн. лв. от експерти по делото Николай Петров от село Златия до Вълчедръм и Манол Николов от Тополовград ще бъдат съдени за 367-те кг кокаин, които МВР намери в апартамент в кв. “Студентски град”