Кръговата икономика все още не се налага в земеделската практика

24 март 2020
Агробизнес
2853
Няма снимка
Акад. Атанас Атанасов е световно известен учен с огромен личен принос в развититето на българската и световна селскостопанска наука. Снимка: Андрей Белоконски
 

Липсата на единна аграрна браншова камара е ключов за отрасъла проблем, категоричен е акад. Атанас Атанасов

Любомир Коралов

- Акад. Атанасов, каква е оценката ви за българския агробизнес днес?

- Оценката ми е противоречива. Но не заради това, че повече от 80% от обработвамата земя у нас се стопанисва и се ползва от 1000 едри фермери, чието производство е високоефективно и рентабилно, а останалата част се обработва от малко повече от 170 000 средни и дребни производители, които с малки изключения работят на принципа "да свържат двата края". Противоречиво е, защото и в единия, и в другия случай доминира правилото за липсата на добавена стойност върху произведената първична продукция. С други думи България изнася добавената си стойност, което е в ущърб на националната ни икономика. Причините за това са много и добре известни. Като се започне от липсата на ясна държавна политика и принципна дългосрочна стратегия се достига до липсата на обединен земеделски бизнес, който днес е разпокъсан под формата на стотици асоциации. Отсъствието на единна браншова земеделска камара у нас е основната причина за слабостта на кооперативното движение и неговата ниска икономическа ефективност у нас.

- Какво решение на важен за сектора проблем, който засяга и вашия бизнес, и агронауката, ще предложите?

- От гореизложеното става ясно, че липсата на единна земеделска браншова камара е ключов за отрасъла проблем. Разпокъсаността е типична за всички земеделски сектори без изключение. Може би такова обединение е уместно да започне по сектори - една асоциация за зеленчукопроизводството, друга за овощарството, за месодайното, за млечното животновъдство, пчеларството и т.н. Не знам защо, но си мисля, че при преработвателната промишленост това би могло да стане по-лесно. Добри примери, как такава дейност е организирана, могат да се взаимствуват от страни като Франция, Дания, Нидерландия и др. По подобен начин стоят нещата у нас и при земеделската наука, и при агрообразованието.

- Каква зелена практика бихте избрали/препоръчали с гаранция за по-стабилен фермерски доход?

- Кръговата или циркулярната икономика все още не се налага като важен принцип в земеделската практика у нас. Тя би могла да доведе до значителен прогрес в осъществяване на Зелената стратегия на Европа и да допринесе съществено за редуциране на емисиите от вредни газове което Европа планира да достигне до 2030-а вместо до 2050 година.

Става дума за замърсяване, което отпадъците от растениевъдството, животновъдството, горската промишленост и неправилното използване на агротехнологиите причиняват на околната среда. Ако използваме правилно технологичния опит на някои държави-членки на ЕС, сравнително бързо бихме могли да превърнем тези отпадъци в биокомпост (органично торене), биогаз, биоелектричество и т.н. Отглеждането на забравени и/или стари земеделски видове, като топинамбур, коноп, лен, сорго, просо, суданка, или нови за България видове, като шафран, трюфели и други /било то типични или нетипични за условията на нашата среда/, като алтернативни култури биха могли да доведат до подобряване набаланса в диетата на човека и животните. Биха могли да поддържат и биологичното разнообразие в неговия цялостен аспект. В този кръг се включва и дивото животинско разнообразие, като насекоми, влечуги, птици и редица други, което е тясно свързано с редуциране на негативния ефект от климатичните промени. В резултат на тях е и засега непознатият, но опасен за човека вирус COVID-19 за който има сведения, че се е прехвърлил върху хората, поради това, че определени диви животински видове, които са негов гостоприемник, са пред изчезване. Или запазването на природния баланс изисква комлексен и цялостен подход.

- Как си представяте развитието на агросектора в следващите години?

- Представям си го само тогава, когато наистина разберем, че живеем в страна, богата на природни ресурси.

Трябва да отчетем, че благодарение на тях нас все още ни има. И трябва да осмислим и още един особен факт, че неслучайно големите природни бедствия, които спохождат все по-често тази планета, по принцип заобикалят нашата страна. Това благоприятно обстоятелство трябва да използваме разумно и с мисъл за бъдещето.

Ако това проумеем, то тогава бързо ще може България да се превърне в страна на богати и щастливи хора.

Още от Агробизнес
0

Нидерландия излиза с идея как да се изхранваме, без да съсипваме природата Ива Тончева Бъдещето на производството на храни е спешен въпрос. Представете си

0

Отговаря ни Ваня Горчева, мениджър “Растителна защита” за България и Регион Запад на световния лидер във фунгицидите, на които днес разчитат хиляди интензивни земеделци у нас Диана Ванчева Как в

0

Защо отмениха фермерските пазари, а тези на Женски пазар и Ситняково действат, пита Ели Илиева от БАБ Диана Ванчева Общо взето нищо кой знае какво не се случва в тия дни по нивите

0

Алма Давидова На пазара на зърно през изминалата седмица се наблюдаваха смесени сигнали. Последиците от кризата все още са трудни за оценка, особено що се отнася до търсенето

0

Остра нужда изпитва земеделието "Критични работници" в ЕС да могат да достигат без проблеми до работното си място, призова ЕК. Като такива се квалифицират и хората от хранителният сектор и сезонните

Последни новини
0

Изплащането на пенсиите за април от Националния осигурителен институт (НОИ) ще започне на 7 април (вторник) и ще приключи на 23 април (четвъртък). Това съобщиха от пресцентъра на НОИ

0

Съществуват множество вариации на тази рецепта. Те могат да бъдат приготвени от различни видове гъби, допълнени с различни зеленчуци, подправки, билки и т.н

0

Често пчелите залепват търтевия далака под долната летва на строителната рамка. Тя е пусната през магазина, за предната и задната стена на кошера и при изваждането на рамката той се откъсва

0

Производителите трябва да се стремят към високи добиви, защото тази година маслодайната култура ще е дефицитна Ваня Велинска Състоянието на посевите с рапица в Южна България е много добро

0

Присаждане на дини върху кратуни се прави, когато искате да получите по-ранна продукция. За да направите присаждането ви трябват: . двудневен разсад от кратуни

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Отговор:На някои от директните сортове листата също стават червени, но мноо често е от климатични промени и дефицит или излишък на елементи.
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Осем млади мъже, всички с бради, стоят прави, а на реда пред тях са седнали шест млади жени - наредени на сцена неслучайно. Такава снимка пусна колежка на известните актьори Владимир Пенев и Мартина Вачкова от театралната академия преди ден във фейсбук. На кадъра Пенев е вторият от ляво на дясно прав, а Вачкова - първата седнала долу вляво

Заради пандемията от коронавируса все повече хора остават без работа. Всяка една страна в Европа е засегната - нормалната икономическа активност на континента е спряна. У нас близо 10 000 са безработните от началото на извънредното положение на 13 март, обяви социалният министър Деница Сачева. По последни данни от преди дни американците

Най-посетеният автосалон в света - този в Париж и един от най-популярните в САЩ - в Детройт няма да се проведат заради епидемията от коронавирус. Новината дойде почти едновременно от организаторите на двете прояви, пише "Дневник". И докато за това в Щатите изненадата не е голяма, защото е насрочено за юни