Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ

Предсеитбените обработки на площите, предвидени за засяване със слънчоглед, включват брануване и култивиране (на дълбочина 6-8см). С предсеитбеното култивиране при слънчогледа се внасят азотните минерални торове. Торенето с фосфорни, а при необходимост – и с калиеви торове (в нашата страна значителна част от почвите са добре запасени с калий) се извършва през есента. Нормите за торене се определят след химичен анализ на почвата. Ако не е извършен такъв ориентировъчните норми за азот и за фосфор са 10-12 кg/дка (активно в-во), за калий - 6-8 кg /дка (активно в-во).

Слънчогледът се развива най-добре на почви с мощен хумусен хоризонт, с по-тежък механичен състав, с добра структура и добра влагозадържаща способност, без излишно преовлажняване. Най-подходящи райони за отглеждане на слънчоглед са западната и централната част на Дунавската равнина, Лудогорието, централната и източната част на Добруджа и Бургаската низина.

Подходящи предшественици на слънчогледа са зърнено-житните култури със слята повърхност (зимна пшеница, зимен ечемик, овес, ръж, тритикале). Към неподходящите предшественици се числят рапицата, бобовите култури (соя, фасул, леща) и цвеклото, които се нападат от общи вредители. В сеитбообращенията слънчогледът трябва да се включва най-рано след 5-6 години.

Оптималните агротехнически срокове за сеитбата на слънчогледа са между 15.03-10.04 (за Южна България - 15-20.03; за черноземите в Дунавската равнина - 25.03-05.04; за крайморските райони, Североизточна България и високите полета на Югозападна България – 1-10.04).
Сеитбата на слънчогледа се провежда при междуредово разстояние 60-70см, вътре в реда 25-30 см, на дълбочина 5-7см. Оптималната гъстота на посева е 5000-5500 растения.

Температури < 5оС са неефективни за развитието на слънчогледа. Слънчогледовите семената поникват за 14-16 дни при температура на почвата в 10см.слой 10-11оС и наличие на достатъчно влагата. През този период е необходима активна температурна сума от 150-160оС.

Слънчогледът е студоустойчива култура. Младите растения понасят без проблем отрицателни температури от порядъка на -5-6оС.

Растенията започват да формират двойки листа две-три седмици (15-20 дни) след фаза поникване. През фазите втори-четвърти чифт листа се залагат репродуктивните органи на слънчогледа. Междуфазният период поникване – начало на образуване на съцветие протича средно за около 50 дни при необходима активна температурна сума около 750оС.

През летните месеци благоприятни за растежа и развитието на слънчогледа са температури със среднодневни стойности от порядъка на 20-25оС. Максимални температури над 36-37оС ограничават и спират развитието на растенията.

През периода от образуване на съцветието до фаза цъфтеж при слънчогледа протича усилен растеж на стъблото, листата и кореновата система. През този период растенията изразходват около 45% от водата, която им е необходима през вегетацията. При недостиг на влага питите остават дребни и недоразвити.

Цъфтежът на слънчогледовите посеви е продължителен - около 20-25 дни. Междуфазният период цъфтеж - узряване протича за 44-48 дни при активната температурна сума около 1000оС. През този период слънчогледът използват средно 35% от цялото количество вода, която изразходва през вегетацията си. През летните месеци дълбоката и мощна коренова система на слънчогледа му позволява да използва влагата от дълбоките почвени слоеве. При дефицит на влага съдържанието на слънчогледово масло се понижава с 5-6%.

При нашите климатични условия вегетационният период на среднозрелите сортове слънчоглед е около 130-140 дни при активна температурна сума (от фаза поникване до настъпване на техническа зрелост) 2500оС - 2800оС. Общият водоразход през вегетацията на слънчогледа е между 320-480 куб.м/дка.

Болести по слънчогледа

Слънчогледът се напада от много болести: мана, склеротиния, сухо склероцийно гниене, сухо гниене по питите на слънчогледа, сиво гниене, фома, фомопсис, алтернария, септориоза, ръжда. За ограничаване разпространението и развитието на тези болести от изключително важно значение е прилагането на добра агротехника.

Мана по слънчогледа. Причинител на болестта е гъбният патоген Plasmopara helianthi. Болестта се развива през цялата вегетация на слънчогледа. Периодът покълване – бутонизация е критичен за заразяване на растенията. Болестта се проявява в две форми – системна и локална.

Най-често се развива системната форма на мана по слънчогледа. Патогенът зимува под формата на ооспори в почвата и заразените растителни остатъци. Спорите на гъбата проникват чрез кореновите власинки в кълновете, пониците и по проводящата система заразата достига до вегетационният връх на растенията. Първите признаци на болестта се появяват по листата от долните етажи на растенията - бледозелено оцветяване от дръжките към върха на листните петури. От долната страна листата се образува бял, плътен, спорообразуващ налеп, който по-късно потъмнява и добива кремаво - кафяв цвят. Вследствие повредите листната петура се деформира и става чуплива. Растенията изостават в развитието си. Те са с височина 40-50cm, със силно скъсени междувъзлия и гъсто разположени хлоротични листа. Засегнатите от маната слънчогледи встъпват преждевременно във фаза цъфтеж и образуват дребни, хоризонтално разположени, често стерилни пити.

Локалната форма на мана по слънчогледа се причинява от разнесените от вятъра спори (конидиоспори), които попадат по листната повърхност. По листата се образуват ъгловати, хлоротични, петна покрити от долната страна със спорообразуващ налеп.

Благоприятни условия за заразяване на растенията с патогена се създават при влажно и хладно време (при температура 15-16°С и съдържание на влага в почвата > 80% от пределната полска влагоемност). Оптималната температура за развитието на болестта е 19 - 20°С.
Борбата срещу маната по слънчогледа се провежда чрез прилагане на висока агротехника - отглеждане на устойчиви сортове, използване на здрави, обеззаразени, семена, 7-8 годишно сеитбообращение с включени житни култури и др.

Склеротинийно увяхване (склеротиния). Болестта се причинява от два вида паразитни гъби от рода Sclerotinia - Sclerotinia sclerotiorum и Sclerotinia minor. Критичен период за заразяване на растенията с патогена е от фаза цъфтеж до жълта зрялост.

Склеротинийното увяхване при слънчогледа се проявява в две форми – коренова и цветно-стъблена. По-опасна е цветно-стъблената форма.
Кореновата форма на болестта се развива в условия на преовлажнени почви (съдържание на влага > 90% от ППВ). По кореновата шийка и в основата на стъблата на нападнатите растения се появява светлокафяво мокро петно, което загнива и се покрива с бял памукоподобен налеп. Сърцевината на стъблото се разрушава, листата на болните растения увяхват отдолу нагоре и изсъхват. В загнилата тъкан се наблюдават черни зрънца – склероциите на гъбата. Склероциите попадат в почвата, където зимуват. В почвата те запазват своята жизненост повече от 5-6 години. Растенията се заразяват чрез спорите на гъбата.

При чести валежи се развива т.н цветно-стъблена форма, която нанася големи поражения по питите на слънчогледа. По питите се появяват светлокремави петна, които за кратък период (3-4дни) обхващат и разрушават тъканите. Разрушените тъкани попадат в почвата, където патогенът се запазва. Образуваните в питите склероции се пренасят със семената.

Благоприятни условия за заразяване и развитие на болестта се създават при наличие на влага и температури от порядъка на 19-20°С. Продължителността на инкубационния период е около 30 дни. Висок инфекциозен фон от патогена се натрупва при монокултурно отглеждане на слънчогледа и след предшественици, които се нападат от тази болест (картофи, домати, тютюн, зеле).

За ограничаване на склеротинията се препоръчва унищожаване на растителните остатъци, дълбока оран (склероциите покълват масово, когато са на повърхността на почвата), правилно сеитбообръщение. При слънчогледа превантивно третиране срещу склеротиния се провежда във фазите 6-8 лист - бутонизация с регистрираните фунгициди.

Сухо склероцийно гниене. Болестта се причинява от гъбата Sclerotium bataticola = Macrophomina phaseolina. Наблюдава се през периода бутонизация – пълна зрелост. Критични за заразяване на растенията с патогена са фенофазите 5-7 двойка листа – бутонизация. Оптимални условия за развитието на болестта се създават при продължителни сухи и горещи периоди, с температури над 28-30°С.

Причинителят на сухо склероцийно гниене е почвообитавщ паразит, който напада изоставащи в развитието си растения, с нарушен воден баланс и недостиг на хранителни вещества, особено на калий. Патогенът прониква през корените и засяга проводящата система на растенията. По нападнатите тъкани, особено в сърцевината на стъблото, се образуват многобройни, дребни, склероции. Поразените от патогена тъкани придобиват сив цвят. Болните растения в основата на стъблото са сребристо оцветени.

При влажни условия по стъблата на растенията се появяват тъмни масленозелени до черни петна. На места петната обхващат стъблата пръстеновидно и причиняват завяхване на по-горе разположените части на растенията.

Борбата срещу болестта се провежда чрез агротехнически мерки - 4-6 годишно сеитбообращение, унищожаване на растителните остатъци, използване на здрави, обеззаразени, семена, внасяне на калиеви торове и др.

Сухо гниене по питите на слънчогледа – Rhizopus nodosus. Болестта се причинява от гъбен патоген. Спорите на гъбата се разнасят от вятъра и попадат по питите на слънчогледа. Междуфазният период цъфтеж - наливане на семената е критичен за заразяване на растенията.

Признаците на болестта се наблюдават по тилната страна на питата - тъмни петна с неправилна форма. Петната се разрастват, обхващат цялата пита и преминават към дръжката на питата. При влажно време по петната се образува сивокафява плесен. В началото признаците на болестта са подобни на тези причинени от склеротиния. По-късно засегнатата тъкан се втвърдява. Питата е крехка, а при разчупване - твърда и суха. Този признак е характерен за болестта. При висока степен на нападение от патогена семената не се задържат в питата. Те са недоразвити, често горчиви и гранясали. Паразитът зимува в почвата и в растителните остатъци. Оптимални условия за развитие на болестта се създават при влажно време и температури от порядъка на 29-30°С. Борбата се провежда чрез агротехнически мерки.

Сиво гниене - Botrytis cinerea. Болестта се развива през цялата вегетация на слънчогледа. Патогенът е гъба, която зимува под формата на мицел и склероции в растителните остатъци. Фазите покълване, поникване и цъфтеж са критични за заразяване на растенията с патогена.

В ранните фази от вегетацията на слънчогледа болестта се проявява като сечене по младите растения, по-късно – като мокро гниене в основата на стъблото и листата. Много често до фаза бутонизация болните растения загиват. През късните фази, през междуфазният период наливане на семената – узряване, патогенът напада питите. По тилната страна на питите се наблюдават тъмни, маслени петна При влажно време петната се покриват със сив налеп, тъканите се размекват и по-късно питата загнива и се разпада. Инфектираните семена са източник на зараза, те са с влошени качества. Оптимални условия за развитие на сиво гниене по питите на слънчогледа се създават при висока атмосферна влажност > 85% и температура 20°С.

Борбата срещу сивото гниене се провежда основно чрез агротехнически мерки (унищожаване на заразените растителни остатъци). При поява на признаците на болестта третиране срещу патогена се провежда през междуфазият период бутонизация – начало на фаза цъфтеж.

Фома (черни петна по слънчогледа) – Leptosphaeria lindquistii Болестта се причинява от гъбен патоген. Тя се наблюдава през фенофазите бутонизация – цъфтеж. Критични периоди за заразяване на растенията с патогена са фазите 5-7 двойка листа – бутонизация.

Най-характерните признаци на фома по слънчогледа са черните, гланцирани, с метален блясък, елипсовидни петна по стъблата в основата на листните дръжки. Петната по стъблата се разрастват и достигат дължина до 5-6сm и ширина - 2-3 сm. По листата от долните етажи на растенията се появяват тъмнокафяви петна, с неправилна форма, очертани от жълт ореол. По-късно патогенът засяга и горните части на растенията. Инфекцията протича от листата към листните дръжки и достига до стъблото. По питите на болните растения се образуват закръглени, вдлъбнати, меки петна (не са загнили) с различна големина.

Патогенът зимува в растителните остатъци под формата на пикнидии. През пролетта спорите на гъбата се разпространяват чрез вятъра и насекомите. Болестта се развива при наличие на влага и температури в широк интервал - от 15 до 35°C. Оптимални условия за заразяване с патогена се създават при температура 24-25°С и наличие на вода.

Инкубационният период е 7-15 дни. Честите превалявания и високите температури са благоприятни за развитие и разпространение на болестта. При редуващи се сухи и влажни периоди през вегетацията на слънчогледа се повишава риска за развитие на фома по слънчогледа.

Борбата срещу болестта се провежда чрез агротехнически мерки - спазване на 5-6-годишно сеитбообращение, унищожаване на растителните остатъци, балансирано торене и др.

В условия на повишен риск за развитие на болестта се препоръчва превантивно третиране във фаза бутонизация с регистрираните фунгициди.

Фомопсис (сиви петна по слънчогледа) – Diaporthe helianthi. Причинител на болестта е гъбен патоген. Болестта засяга листата, листните дръжки, стъблата и по-рядко питите. Патогенът зимува в растителните остатъци. През пролетта спорите на гъбата (аскоспорите) заразяват растенията. Симптомите на болестта се проявяват през междуфазния периода бутонизация – начало на цъфтеж. Критични за заразяване на растенията са фазите 5-7 двойка листа – бутонизация.

Оптимални условия за развитие на фомопсиса се създават при влажно време (атмосферна влажност (>85-90%) и температури от порядъка на 24-25°С. При посочените условия съществува висок риск за масово развитие на болестта.

Първите признаци на фомопсис се появяват по листата от средните етажи на растенията. Листата увяхват и остават висящи по стъблото. По стъблата на слънчогледа се образуват елипсовидни, светлокафяви петна, които по-късно добиват сив цвят. Засегнатите от патогена тъкани некротират в дълбочина, разрушават сърцевината на стъблото и то става чупливо. Гъбата по-рядко засяга питите на слънчогледа ( по тилната страна на питите се появява тъмно петно).

В борбата срещу фомопсиса от важно значение е агротехниката (качествена дълбока оран, унищожаване на растителните остатъци, правилно сеитбообращение и др.) При необходимост третиране се провежда през фенофазите 6-8 лист и бутонизация с регистрираните фунгициди.

Алтернария (kафяви петна) по слънчогледа – Alternaria spp. Болестта се причинява от гъбни патогени от род Alternaria. Патогените нападат листата, стъблата, питите. Критични периоди за заразяване с патогените са фазите 5-7двойка листа – бутонизация. Благоприятни условия за развитие на болестта се създават при топло и влажно време. По листата се появяват кафяви, ъгловати, петна с хлоротичен ореол. Петната обхващат листната петура и некротират. По стъблата признаците на болестта са характерни - тъмни, тесни, петна, които се сливат и стъблото добива тъмнокафяв цвят. По питите се образуват тъмнокафяви, вдлъбнати петна, които при влажно време (атмосферна влажност > 80-85%) се покриват с масленозелен мицел. Голяма част от семената на поразените от болестта пити са повредени. Основен източник на зараза са инфектираните растителни остатъци.

Борба – използване на устойчиви сортове и провеждане на добра агротехника, заораване на растителните остатъци.

Септориоза (листен пригор) по слънчогледа. Причинител е гъбата Septoria helianthi. Паразитът зимува в заразените растителни остатъци. Условия за масова проява на болестта се създават при топло и влажно време. Инкубационният период е между 7-15 дни. По листата първо от долните етажи на растенията се появяват дребни кафяви петна. Петната са закръглени и ъгловати, ограничени от нерватурата на листната петура. В средата на петната се наблюдават черни точици (пикнидии), а по края те са очертани от по-тъмен контур. При висока степен на нападение от септориоза листните петури пожълтяват, пригарят и се разкъсват, а получените добиви от слънчоглед обикновено са силно занижени, с ниска масленост.

Борбата със септориозата се провежда основно с агротехнически мерки. При необходимост третиране срещу патогена се извършва от фаза 8-ми лист до началото на фаза цъфтеж.

Ръжда по слънчогледа – Puccinia helianthi. Болестта се наблюдава през цялата вегетация на слънчогледа. По семеделите се появяват жълтооранжеви подутини. По-късно по долните листа се наблюдават дребни ъгловати жълтеникави петна. От долната страна на листата се образуват тъмнокафявя прашести сори. Болестта постепенно обхваща по-горните листа. При висока степен на нападение листата пожълтяват, появяват се пригори и растенията придобиват кафяв цвят. Питите на болните растения са малки, често с дребни стерилни семена.

Патогенът се запазва под формата на телейтоспори в растителните остатъци и по семената. През пролетта телейтоспорите покълват. Те са източник на първичните заразявания. Благоприятни условия за заразяване и развитие на болестта се създават при температури от порядъка на 16-20°С и чести превалявания.

Борба – чрез агротехнически мероприятия. Третиране срещу патогена се провежда преди началото на фаза цъфтеж с регистрираните фунгициди.