Сега са прекрасни домашни любимци

Не е вярно, че породата мейн кун е кръстоска между домашна котка и енот. Може би тази заблуда идва от дословния превод на "Maine Coon" - енот от щата Мейн (САЩ). Именно тук е създадена породата. Отначало котките били селекционирани като ловци на гризачи и помощници в стопанството. Силни и издръжливи, те ловували в местните ферми. Породата е селекционирана преди около 150 години, така че не е аборигенна. Впечатление за "дивост" им придава окосмяването на ушите, напомнящо рис, и дългата гъста козина

Тя се обяснява със суровия климат на родния й щат. Пухкавата опашка пък й служила за одеяло през студените зимни нощи, подкосмието също е много гъсто. Дори лапите й имат допълнителна козина между пръстите за по-удобно придвижване по повърхността на снега.

Трябва да знаете, че не е вярно, че животните от породата достигат 15-20 кг. Просто при описанието нта породата е станала грешка при превода на средното тегло от американската система в европейската. В действителност много едър котарак може да тежи до 11 кг, а котката - 6-7 кг

Външният им вид е доста страшен, но това е заради правите и ясни линии. Носът и устата са изпъкнали и образуват правоъгълна кутийка. Липсва и характерната за домашната котка триъгълна форма на главата.

Благият им характер ги прави истински компаньони. Специалистите горещо препоръчват породата на неопитни стопани, които искат да имат вкъщи породиста котка.

Американските дългокосмести котки порода мейн кун имат доста див вид, но всъщност са много добрички
Снимка: Уикипедия
Американските дългокосмести котки порода мейн кун имат доста див вид, но всъщност са много добрички Снимка: Уикипедия