23° C, облачно
Ние, зърнопроизводителите трябва да разнообразим производството си, казва Павел Стоименов
Ваня Велинска
- Г-н Стоименов, каква е оценката ви за българския агробизнес днес?
- Зърнопроизводството е на много високо ниво, а зеленчукопроизводството, овощарството, животновъдството са на много ниско ниво. И въпреки че постоянно се изтъква колко добре работещ е сектор зърно, на фона на трагичното състояние на останалите отрасли, това не е повод за гордост. За да кажем, че земеделието ни е на високо ниво, всички производства в него трябва да са добре развити. Така че тепърва трябва да работим за това.
Зърнопроизводителите ставаме все по-богати и по-богати, докато колегите ни, които се занимават с тежките производства, стават все по-немощни и несигурни. Вижте в каква абсурдна ситуация попаднахме, да внасяме плодове и зеленчуци. В момента в България около 80% от предлаганите зеленчуци са внос, произвеждаме едва 20%, а само допреди години сме били много сериозен доставчик за европейските пазари. При зърнопроизводството е обратно - 80% износ и 20% вътрешно потребление.
И затова ние, зърнопроизводителите, трябва да реагираме, трябва да променим това. Правилното решение е да разнообразим производството си и да насочим усилията си в интензивните сектори - зеленчуци, овощни и животни. Убеден съм, че може да го направим. И не просто да предложим количества, които да задоволят българския пазар, но защо не и да изнасяме на европейския.
- Какво решение на важен за сектора проблем, който засяга и вашия бизнес, ще предложите?
- Именно това е решението - преструктуриране на досегашното ни производство. Смятам, че това е съвсем реално и в нашата фирма започваме да работим в тази насока. Но не само ние, важно е всеки един уважаващ се голям зърнопроизводител да обърне внимание на някакво различно производство.
Не искам да звучи претенциозно, но вече е време "благата", както и рисковете да се разпределят между всички групи производители.
Пак казвам, и не съм го измислил аз, ако всички сектори са добре работещи, ще имаме силно земеделие.
Да, зърнопроизводството е водещ сектор, който в момента е в апогей, но според мен, оттук насетне ще започне да пада. В съвсем близко време ще има фалити на зърнопроизводители, ако те не се ориентират към интензивните производства и най-вече към напояване, а също и към оптимизиране на техните стопанства.
Уверен съм, че дотук беше със зърнопроизводството в този си вид, съвсем скоро ще има промени.
Надявам се и други фермери да мислят като мен, защото виждате какво се случва в страната ни. Какви плодове и зеленчуци ядем - лук от Азарбейджан, картофи от Германия, Франция, Холандия, и т.н. И това са най-безвкусните и понякога с най-лошо качество продукти, и ние ги консумираме. Трябва да обърнем нещата и да си произвеждаме наши.
Ще кажете, че има много проблеми, че няма работна ръка, особено за животновъдството. Да, трудно ще е, но не и невъзможно. Да не забравяме, че и в тези сектори има иновации, няма да се връщаме назад, а ще вървим напред.
Зърнопроизводители имат пари, имат достъп до финансиране, банките се надпреварват да им отпускат кредити.
Това е решението, което предлагам. Това е и бъдещето. Категоричен съм, че без промяна сме обречени. И смятам, че това не е просто помощ за тези сектори, това е инвестиция, което на определен етап ще се върне.
Темата за поливното земеделие също трябва да ни е приоритет
Ясно е, че Европа няма интерес България да има поливно земеделие, защото веднага ставаме конкурентни на техните производители. Виждате, че досега не е имало нито един европейски проект за поливно земеделие. Има за преотстъпен данък, за машини, технологии и т.н., за неща, за които да работят европейските фабрики.
Откъдето и ги купуваме. България не произвежда трактори или други селскостопански машини. Всички те идват отвън. Да, Европа дава парите, но ние като български производители трябва да се замислим много добре и да осъзнаем, че така не става.
Ако трябва всеки един фермер сам да се хване в ръце, да си ремонтира каналите, да помисли за поливни системи. Разбира се, добре е да се включи и държавата, и Напоителни системи, за да има вода за българските полетата.
Само така ще се възродят интензивните сектори. Тогава вече ще имаме и връщане в селските райони. За това обезлюдяване ние, големите фермери също имаме вина, но такава бе конюнктурата в страната досега.
Сега от нас зависи да обърнем нещата и да създаваме такива производства, хладини бази, да преработваме, т.е да върнем старите традиции, които е имало дори още преди комунизма.
- Каква зелена практика бихте избрали/препоръчали с гаранция за по-стабилен фермерски доход?
- Зелените практики са бъдещето в земеделието. Ние в нашето стопанство от доста години сме избрали да прилагаме директна или полудиректна сеитба - не орем или правим минимални обработки. Освен това прилагаме и зелено торене с подходящи култури.
Крайно време е да се намали оранта, за да се запази плодородието на почвата
Следствие на честите обработки има сериозна ветрова и водна ерозия на почвата. Никой не обръща внимание на тези проблеми, но в един момент те ще станат много сериозни, а тогава може вече да са нанесени непоправими щети.
Мисля, че е наше задължение да съхраним почвеното плодородие, защото всичко тръгва от почвата, тя е основата, за да има земеделие. Трябва да започнем да помагаме на почвата. Само с химия и торове - не става, важно да има и органика.
Не само големите производители, но и малките, всички трябва да си пазят земята, сега дава, но в един момент няма да е така - ще спре да дава.
- Как си представяте развитието на агросектора в следващите 30 г.?
- Представям си едно добре работещо и силно земеделие. На за да се случи това, ние трябва да имаме двигатели, да започнем да работим за промените, за които говорих по-горе.
Нашата фирма вече работим в тази насока. От тази година започваме да се занимаваме сериозно със зеленчукопроизводство. За целта сме отделили 5 млн. евро инвестиция, като имаме амбицията всяка година да надграждаме.
През февруари стартирахме строителството на голяма складова база за пресни зеленчуци в с. Брест, с капацитет 5000 тона. Смятаме, че до юли ще е готова. През сезона ще отглеждаме зеленчуци на 2000 дка, като през следващите години ще увеличим площите. В момента възстановяваме поливните системи, близостта ни до р. Дунав също е предимство.
Искаме да съживим традиционното зеленчукопроизводство в района и да дадем възможност на българските потребители да консумират вкусни и местни продукти.
Така си представя бъдещето. Представям си ние да изнасяме зеленчуци за Европа, да си върнем позициите, които сме имали.
И за да се случи това, тази промяна трябва да тръгне от нас фермерите.
Но държавата също да си влезне в ролята, за да подпомогне промяната. Да се правят проектите и в насока поливно земеделие. Виждаме климатичните условия стават все по-екстремни. Вече поливат страни като Германия и Холандия, а ние - пълно безхаберие. Съвсем скоро без напояване почти ще е невъзможно да се отглеждат много от земеделските култури. Трябва да реагираме и колкото по-бързо, толкова по-добре.
Коментари