Земеделието е силно, когато всички сектори работят добре

03 март 2020
Агробизнес
3987
Няма снимка
Павел Стоименов е собственик и управител на "Агро Бел 2001". Фирмата стопанисва земи в Плевенска и Старозагорска област, а зърнобазата се намира в с. Брест. Снимка: Ваня Велинска
1 2 3
 

Ние, зърнопроизводителите трябва да разнообразим производството си, казва Павел Стоименов

Ваня Велинска

- Г-н Стоименов, каква е оценката ви за българския агробизнес днес?

- Зърнопроизводството е на много високо ниво, а зеленчукопроизводството, овощарството, животновъдството са на много ниско ниво. И въпреки че постоянно се изтъква колко добре работещ е сектор зърно, на фона на трагичното състояние на останалите отрасли, това не е повод за гордост. За да кажем, че земеделието ни е на високо ниво, всички производства в него трябва да са добре развити. Така че тепърва трябва да работим за това.

Зърнопроизводителите ставаме все по-богати и по-богати, докато колегите ни, които се занимават с тежките производства, стават все по-немощни и несигурни. Вижте в каква абсурдна ситуация попаднахме, да внасяме плодове и зеленчуци. В момента в България около 80% от предлаганите зеленчуци са внос, произвеждаме едва 20%, а само допреди години сме били много сериозен доставчик за европейските пазари. При зърнопроизводството е обратно - 80% износ и 20% вътрешно потребление.

И затова ние, зърнопроизводителите, трябва да реагираме, трябва да променим това. Правилното решение е да разнообразим производството си и да насочим усилията си в интензивните сектори - зеленчуци, овощни и животни. Убеден съм, че може да го направим. И не просто да предложим количества, които да задоволят българския пазар, но защо не и да изнасяме на европейския.

- Какво решение на важен за сектора проблем, който засяга и вашия бизнес, ще предложите?

- Именно това е решението - преструктуриране на досегашното ни производство. Смятам, че това е съвсем реално и в нашата фирма започваме да работим в тази насока. Но не само ние, важно е всеки един уважаващ се голям зърнопроизводител да обърне внимание на някакво различно производство.

Не искам да звучи претенциозно, но вече е време "благата", както и рисковете да се разпределят между всички групи производители.

Пак казвам, и не съм го измислил аз, ако всички сектори са добре работещи, ще имаме силно земеделие.

Да, зърнопроизводството е водещ сектор, който в момента е в апогей, но според мен, оттук насетне ще започне да пада. В съвсем близко време ще има фалити на зърнопроизводители, ако те не се ориентират към интензивните производства и най-вече към напояване, а също и към оптимизиране на техните стопанства.

Уверен съм, че дотук беше със зърнопроизводството в този си вид, съвсем скоро ще има промени.

Надявам се и други фермери да мислят като мен, защото виждате какво се случва в страната ни. Какви плодове и зеленчуци ядем - лук от Азарбейджан, картофи от Германия, Франция, Холандия, и т.н. И това са най-безвкусните и понякога с най-лошо качество продукти, и ние ги консумираме. Трябва да обърнем нещата и да си произвеждаме наши.

Ще кажете, че има много проблеми, че няма работна ръка, особено за животновъдството. Да, трудно ще е, но не и невъзможно. Да не забравяме, че и в тези сектори има иновации, няма да се връщаме назад, а ще вървим напред.

Зърнопроизводители имат пари, имат достъп до финансиране, банките се надпреварват да им отпускат кредити.

Това е решението, което предлагам. Това е и бъдещето. Категоричен съм, че без промяна сме обречени. И смятам, че това не е просто помощ за тези сектори, това е инвестиция, което на определен етап ще се върне.

Темата за поливното земеделие също трябва да ни е приоритет

Ясно е, че Европа няма интерес България да има поливно земеделие, защото веднага ставаме конкурентни на техните производители. Виждате, че досега не е имало нито един европейски проект за поливно земеделие. Има за преотстъпен данък, за машини, технологии и т.н., за неща, за които да работят европейските фабрики.

Откъдето и ги купуваме. България не произвежда трактори или други селскостопански машини. Всички те идват отвън. Да, Европа дава парите, но ние като български производители трябва да се замислим много добре и да осъзнаем, че така не става.

Ако трябва всеки един фермер сам да се хване в ръце, да си ремонтира каналите, да помисли за поливни системи. Разбира се, добре е да се включи и държавата, и Напоителни системи, за да има вода за българските полетата.

Само така ще се възродят интензивните сектори. Тогава вече ще имаме и връщане в селските райони. За това обезлюдяване ние, големите фермери също имаме вина, но такава бе конюнктурата в страната досега.

Сега от нас зависи да обърнем нещата и да създаваме такива производства, хладини бази, да преработваме, т.е да върнем старите традиции, които е имало дори още преди комунизма.

- Каква зелена практика бихте избрали/препоръчали с гаранция за по-стабилен фермерски доход?

- Зелените практики са бъдещето в земеделието. Ние в нашето стопанство от доста години сме избрали да прилагаме директна или полудиректна сеитба - не орем или правим минимални обработки. Освен това прилагаме и зелено торене с подходящи култури.

Крайно време е да се намали оранта, за да се запази плодородието на почвата

Следствие на честите обработки има сериозна ветрова и водна ерозия на почвата. Никой не обръща внимание на тези проблеми, но в един момент те ще станат много сериозни, а тогава може вече да са нанесени непоправими щети.

Мисля, че е наше задължение да съхраним почвеното плодородие, защото всичко тръгва от почвата, тя е основата, за да има земеделие. Трябва да започнем да помагаме на почвата. Само с химия и торове - не става, важно да има и органика.

Не само големите производители, но и малките, всички трябва да си пазят земята, сега дава, но в един момент няма да е така - ще спре да дава.

- Как си представяте развитието на агросектора в следващите 30 г.?

- Представям си едно добре работещо и силно земеделие. На за да се случи това, ние трябва да имаме двигатели, да започнем да работим за промените, за които говорих по-горе.

Нашата фирма вече работим в тази насока. От тази година започваме да се занимаваме сериозно със зеленчукопроизводство. За целта сме отделили 5 млн. евро инвестиция, като имаме амбицията всяка година да надграждаме.

През февруари стартирахме строителството на голяма складова база за пресни зеленчуци в с. Брест, с капацитет 5000 тона. Смятаме, че до юли ще е готова. През сезона ще отглеждаме зеленчуци на 2000 дка, като през следващите години ще увеличим площите. В момента възстановяваме поливните системи, близостта ни до р. Дунав също е предимство.

Искаме да съживим традиционното зеленчукопроизводство в района и да дадем възможност на българските потребители да консумират вкусни и местни продукти.

Така си представя бъдещето. Представям си ние да изнасяме зеленчуци за Европа, да си върнем позициите, които сме имали.

И за да се случи това, тази промяна трябва да тръгне от нас фермерите.

Но държавата също да си влезне в ролята, за да подпомогне промяната. Да се правят проектите и в насока поливно земеделие. Виждаме климатичните условия стават все по-екстремни. Вече поливат страни като Германия и Холандия, а ние - пълно безхаберие. Съвсем скоро без напояване почти ще е невъзможно да се отглеждат много от земеделските култури. Трябва да реагираме и колкото по-бързо, толкова по-добре.

Още от Агробизнес
0

Нидерландия излиза с идея как да се изхранваме, без да съсипваме природата Ива Тончева Бъдещето на производството на храни е спешен въпрос. Представете си

0

Отговаря ни Ваня Горчева, мениджър “Растителна защита” за България и Регион Запад на световния лидер във фунгицидите, на които днес разчитат хиляди интензивни земеделци у нас Диана Ванчева Как в

0

Защо отмениха фермерските пазари, а тези на Женски пазар и Ситняково действат, пита Ели Илиева от БАБ Диана Ванчева Общо взето нищо кой знае какво не се случва в тия дни по нивите

0

Алма Давидова На пазара на зърно през изминалата седмица се наблюдаваха смесени сигнали. Последиците от кризата все още са трудни за оценка, особено що се отнася до търсенето

0

Остра нужда изпитва земеделието "Критични работници" в ЕС да могат да достигат без проблеми до работното си място, призова ЕК. Като такива се квалифицират и хората от хранителният сектор и сезонните

Последни новини
0

Изплащането на пенсиите за април от Националния осигурителен институт (НОИ) ще започне на 7 април (вторник) и ще приключи на 23 април (четвъртък). Това съобщиха от пресцентъра на НОИ

0

Съществуват множество вариации на тази рецепта. Те могат да бъдат приготвени от различни видове гъби, допълнени с различни зеленчуци, подправки, билки и т.н

0

Често пчелите залепват търтевия далака под долната летва на строителната рамка. Тя е пусната през магазина, за предната и задната стена на кошера и при изваждането на рамката той се откъсва

0

Производителите трябва да се стремят към високи добиви, защото тази година маслодайната култура ще е дефицитна Ваня Велинска Състоянието на посевите с рапица в Южна България е много добро

0

Присаждане на дини върху кратуни се прави, когато искате да получите по-ранна продукция. За да направите присаждането ви трябват: . двудневен разсад от кратуни

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Отговор:На някои от директните сортове листата също стават червени, но мноо често е от климатични промени и дефицит или излишък на елементи.
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Стефан Ралчев, Букмейкър Рейтинги Когато бях малък, обичайният въпрос, който възрастните ми задаваха е “Кой е любимият ти отбор?”… После с приятели след задължителната настъпванка, за да определим кой ще получи най-великото право на света – да избира първи отборите за поредната футболна битка на живот и смърт си бяхме разделили и любимите

Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество предостави информация за  вчерашното запориране на яхтата, както и акции на издателя Иво Прокопиев, съобщиха от пресцентъра на комисията. На 14.02.2020 г. Комисията е предявила в Софийски градски съд искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на

От днес фирмите вече могат да подава документи за държавна помощ по схемата 60/40. Държавата покрива 60% от осигурителния доход на работниците в почти всички икономечести сектори. Документи могат да се подават електронно на адрес: https://www.az.government.bg/pages/izplashtane-na-kompensacii-za-zapazwane-na-zaetostta/ Кой може да се кандидатства