10° C, предимно облачно
Мигриращите водоплаващи пренасят вируса и му осигуряват биологично "безсмъртие"
Птичият грип (инфлуенцата по птиците) нанася мащабни щети на птицефермите по света. Освен това може да се предава от болни птици на хора. Най-опасна се смята разновидността на вируса на грипа H5N1: ако той мутира ("да се научи" да се предава от човек на човек), е възможно да предизвика пандемия, тъй като хората нямат имунитет към такъв вирус.
Инфлуенцата по птиците е остро инфекциозно, особено опасно заболяване, което се предава на човека от животните. Негов причинител е вирус тип А. Към грипа са възприемчиви всички видове птици: кокошки, пуйки, патици, фазани, токачки, пъдпъдъци, глухари, щъркели, чайки и на практика всички други видове синантропни (които съжителстват с хората) - гълъби, врабчета, врани, чайки, патици, гарги и др.), диви, екзотични и декоративни птици, както и свине, коне, порове, мишки, котки, кучета и човекът.
Инфлуенцата не предизвиква масова заболеваемост при дивите птици и протича при тях безсимптомно, но сред домашните може да предизвика тежко заболяване и смърт. То е потенциално много опасно и за човека. Източници на грипните птичи вируси са дивите птици. Основен източник на вируса в природата са дивите водоплаващите птици които пренасят вируса, който е концентриран в червата им и го отделят в околната среда със слюнката и екскрементите.
При дивите патици вирусът на грипа се размножава основно в клетките на стомашния тракт, като при това няма никакви видими признаци на заболяването - при самите птици не предивиква признаци на заболяване и се онделя във високи концентрации в околната среда.
Безсимптомното протичане на грипа при патиците и блатните птици може да е резултат от адаптацията към даден гостоприемник в продължение на стотици години. По този начин се създава резервоар, осигуряващ на грипа биологично "безсмъртие".
Заразяването на домашните птици и на човека с птичи грип става при тесен контакт със заразена и мъртва дива или домашна птица.
Симптоми на инфлуенца при домашните птици
Инфекцията сред домашните птици може да бъде безсимптомна или да предизвика намаляване на яйценосността и заболявания на дихателната система, както и да протече в мълниеносна форма, предизвиквайки бърза смърт на птиците от системно поразяване без каквито и да е предварителни симптоми (при високопатогенен птичи грип).
При болните птици се наблюдава:
необичайно поведение;
дискоординация на движенията - птиците не могат да стоят изправени;
липса на реакция на външни дразнители;
угнетено състояние;
оток и почерняване на гребена;
посиняване на менгушите;
оток на клепачите;
внезапна смърт след 24-72 часа - до 100% от поголовието.
У нас се изпълнява засилен надзор в птицефермите. Това е наложено още през 2018 г. със сътрудничеството на индустрията в резултат от кризата с инфлуенца по птиците през последните години. През 2019 г. огнищата на птичи групи у нас са 5, като са унищожени близо 260 000 птици. През 2018 г. унищожените птици са над милион.
Надзорът цели ранно откриване и бързо отстраняване на инфектирани птици, както и поддържане на здравословен статус в птицефермите.
Със заповед на изп. директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) от 23 януари 2020 г. е наложено привеждане в състояние на повишена епизоотична готовност на всички региони в България по отношение на болестта инфлуенца по птиците.
Забранено е отглеждането на открито на домашни птици от всички видове и категории, проведени са срещи с представители на индустрията на водоплаващите и кокошевите птици, провежда се информационна кампании за собствениците на домашни птици, ловците, ветеринарните специалисти за спазване на мерките за биосигурност и за незабавно уведомяване на ветеринарен лекар или кмета при отклонение в здравословното състояние на отглежданите птици или при завишена смъртност.
Въпреки взетите мерки на 17 януари Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) констатира първо огнище през 2020 г. на инфлуенца по птиците в България.
Националната референтна лаборатория към НДНИВМИ потвърди огнище на високопатогенна инфлуенца H5N8 в животновъден обект за отглеждане на патици в гр. Раковски, обл. Пловдив. В момента на регистриране на огнището във фермата се отглеждат 5 830 патици-мюлари от четири възрастови групи.
Изп. директор на БАБХ проф. д-р Паскал Желязков издаде заповед за обявяване и мерки за контрол на огнище на инфлуенца А (грип) по птиците. Всички засегнати и контактни птици в животновъдния обект се умъртвяват по хуманен начин и се обезвреждат под официален надзор и по начин, недопускащ разпространяване на болестта съгласно изискванията на Регламент (ЕО) N 1069/2009.
Определени са 3-километрова предпазна зона (гр. Раковски) и 10-километрова наблюдавана зона около животновъдния обект (общ. Брезово - с. Отец Кирилово, с. Драганово, с. Борец, с. Пъдарско, общ. Раковски - с. Момино село, с. Стряма, с. Шишманци, с. Болярино общ. Калояново - с. Главатар, общ. Марица - с.Ясно поле, с. Манолско Конаре, с. Трилистник).
В 3-километровата предпазна зона има 25 ферми с птици (136 669 патици-мюлари), а в 10-км зона - 24 ферми с птици (167 349 патици-мюлари и 127 550 кокошки).
Във и от зоните търговията и придвижването на домашни, диви и други птици, яйца за разплод, птиче месо, продукти от птиче месо и яйца за човешка консумация се извършва под официален контрол; забранява се организиране и провеждане на панаири, пазари и изложби за птици; забранява се разселване на птици за подновяване на дивечовия запас.
ИНФЛУЕНЦАТА ПО ПТИЦИТЕ Е ПО-ОПАСНА ЗА ПУЙКИТЕ
Според проф. Франц Дж. Контратс от германския институт по здравеопазване на животните "Фридрих Льофлер" има няколко фактора, поради които птичият грип е по-опасен за индустриалните птицеферми, в които се отглеждат пуйки. Тези птици са изключително податливи на патогена, затова стадата им показват висока смъртност. Проф. Контратс напомня, че разпространяващият се в Европа вирус е силно патогенен. Затова е достатъчна само купчинка инфектиран птичи тор, за да се зарази цялото поголовие.
Проф. Контратс идентифицира и възможните източници за навлизане на птичия грип в птицефермата.
Постелята е възможен източник за навлизане на вируса на птичия грип, тъй като в птицефермата се внася материал отвън. И това пак важи преди всичко за стопанствата, в които се отглеждат пуйки, защото в тях редовно се досипва слама за постеля.
Съхранението на слама на място, достъпно за диви птици, носи особено висок риск от заразяване.
Другият рисков фактор в птицевъдството е, докато отделните птици достигнат необходимото кланично тегло. Това се отразява много на фермите за отглеждане на пуйки, тъй като в тях поголовието се прегрупира по-често
Другата възможност за навлизане на вируса на птичия грип в птицефермата според професора е чрез дейността на вентилационните системи (например под действието на гравитацията), които имат връзка с външната среда.
Ако хигиенните мерки са недостатъчни, патогенът може да бъде внесен отвън чрез обувките.
Рискът от инфекция чрез гранулираните фуражи е нисък, смята професорът. Патогените ще бъдат достатъчно елиминирани поради термичната обработка на гранулите.
Рискът от попадане през питейната вода също е незначителен.
Не е вероятно вирусът да бъде вкаран и чрез еднодневните пуйчета, тъй като патогенът е твърде токсичен . Заразените млади птици умират много бързо и не оцеляват преди транспортирането им до фермата.
АКТУАЛИЗИРАЙТЕ ПЛАНА СИ ЗА БИОСИГУРНОСТ И ИДЕНТИФИЦИРАЙТЕ НА ПРОПУСКИТЕ
Германският институт по здравеопазване на животните “Фридрих Льофлер” състави подробен списък за птицевъдите, за да бъде сведен до минимум рискът от попадане на вируса на птичия грип при домашните птици. Той има за цел да помогне на фермерите да проверят своите концепции за биологична безопасност и да идентифицират пропуските.
Контролен списък за биобезопасност в птицефермите:
План на птицефермата с чертежи на зоните за биосигурност по етажи, скици, като се вземат предвид наличните съоръжения за биологична сигурност (брави, почистване, дезинфекция и т.н.).
Ограничен достъп само за служители и за необходимия външен персонал (напр. ветеринарен лекар, техник, инспектиращ персонал, екипи за улавяне на птици).
Редовна подмяна на дезинфектантите във ваните за дезинфекция на обувки на входа.
Почистване и дезинфекция на защитното облекло веднага след употреба и изхвърляне на дрехите за еднократна употреба веднага след използване.
Обезопасяване срещу диви птици - чрез безопасен покрив и стени или огради.
Покриване на откритите водни площи (например езерцето за водоплаващи птици) с мрежа, за да предотвратите навлизането на диви водоплаващи птици.
Съхраняване на фуражите само на места, които не са достъпни за диви птици.
Да няма размяна на запаси от фуражи между отделните птичи стада.
Коментари