12° C, слаб дъжд
Необходимо е да се съчетават няколко метода за прецизно определяне на еструса
Ефективното възпроизводство на стадото в съвременните промишлени кравеферми е невъзможно без качествена програма за откриване на кравите в еструс. И тъй като визуалното определяне е сложно, специалистите практикуват други методи.
Откриването на половата охота при кравите се смята за най-скъпата съставяща и е основен ограничителен фактор за успеха на програмите за изкуствено осеменяване в млечните кравеферми
Грешките при откриване на еструса са свързани с:
увеличена продължителност на междуотелния период;
загуби на мляко;
увеличени разходи за ветеринарни дейности;
увеличени разходи за отглеждане на юници;
забавен генетичен прогрес в стадото.
За максималното откриване на половата охота трябва да се отчитат определени фактори. Първо, кравата трябва да проявява физиологични промени, както и да се наблюдават mизменения в поведението на животното
Второ, наличие на умения за откриването им, за да се определи да се осеменява ли кравата и кога. Ефективното откриване на еструса ще помогне да се постигнат желаните показатели за възпроизводство (виж таблицата).
Основен признак на еструс е поведението на кравите, когато те позволяват да бъдат заскачвани и при това стоят спокойно.
Второстепенните признаци се наблюдават преди и след активната полова охота. Те могат да бъдат предизвикани не само от еструса, затова един признак е недостатъчен, за да се вземе решение за осеменяване на кравата.
В практиката обикновено се съчетават няколко метода за определяне на половата охота:
непосредствено наблюдение на кравите;
автоматизиран контрол на двигателната активност (педометрия);
маркировка на корена на опашката;
синхронизация на половия цикъл
Резултатите от много изследвания показват пряка връзка между половата охота и увеличаването на двигателната активност на кравите
Въз основа на това са разработени специални компютърни програма за контрол на двигателната активност.
Скоковете нагоре например показват, че кравата е ходила в доилната зала, надолу - че си е почивала в бокса.
Рязкото увеличение на двигателната активност, когато кравата трябва да лежи, свидетелстват за възможна полова охота. Този метод дава възможност да се открива и т.нар. тиха разгоненост независимо от времето на денонощието, както и да се определи на коя дата в колко часа при животното се наблюдава пик на активност и да се направи осеменяването в максималните срокове.
Но този метод си има и недостатъци. Педометърът, който се използва за фиксиране на двигателната активност, се прикрепва към крака на животното и пък нашийника. Устройствата често се губят, натриват крайника, освен това са доста скъпи.
Маркирането на корена на опашкатае ефективен и евтин начин. На корена на опашката на кравата с боя или със специален маркер се прави отбелязка и когато кравата позволява да я заскачат, боята частично или изцяло се изтрива.
Но нерядко специалистите допускат основната грешка да правят отметката вечер, а на сутринта, ако тя е изтрита, да осеменяват кравата.
Този метод изпълнява две основни функции:
Кара техника по изкуствено осеменяване да се приближи до всяка крава, за да сложи отметката и по този начин намалява вероятността да пропусне крава в еструс.
Значително намалява броят на кравите, на които трябва да им се обърне внимание (ако маркерът не е изтрит, отметката се възобновява и техникът просто минава покрай кравата).
На практика това се прави така. След раздаване на фураж всяка юница се фиксира в индивидуален бокс, техникът се приближава, маркира корена на опашката и същевременно открива юници в еструс.
Основен признак, който показва възможното разгонване, е частично или напълно изтритата маркировка. Освен това разгонените крави проявяват повишен интерес към техника по изкуствено осеменяване - обръщат глава, гледат го.
Ако техникът е сигурен, че юницата е разгонена, я проверява за ендометрит. Не трябва да се злоупотребява с ректално изследване. То трябва да се прави само тогава когато е сигурно, че кравата е разгонена. Ако например са минали 1о дни от момента на осеменяване, то с ректалното изследване може да доведе до загуба на ембрион.
При кравите към 79-85-ия ден от лактацията се открива еструс чрез маркиране на опашката.
Кравите, които не забременяват след повече от 200 дни лактация, както и онези, които дават по-малко от 20 л мляко, се бракуват.
Високи възпроизводствени резултати на поголовието в кравефермата може да се постигне само при условията на стриктно планиране.
Коментари