Тръгна с фалстарт, а административни пропуски и неподходящи форми на подпомагане сринаха сектора
Жени Владинова
Въпреки добрите природо-климатични дадености за развитие на зайцевъдство у нас, производството на търсеното бяло диетично заешко месо е слабо застъпено.
Защо? Заради наличието на редица трудности: недобра професионална подготовка на зайцевъдите; остаряло оборудване; високи производствени разходи, които надвишават изкупните цени; липса на стабилни стратегически експортни пазари и партньори; силна зависимост на износа на заешко месо от конюнктурата на външните пазари; липса на директни субсидии за фермерите зайцевъди; недостатъчно развит научен потенциал за осигуряване на сектора; недостатъчен маркетинг и мениджмънт на българския пазар.
И така стигаме до тъжната реалност: ако ни се дояде вкусно заешко месо, трябва да отскочим до най-близкото село и да питаме има ли любител зайцевъд, от когото да си купим прясно заешко.
Факт е, че зайцевъдството не се субсидира от ЕС. Но по-лошото е, че у нас не получи и държавна подкрепа
През изминалите години се отпускаха средства по деминимис и за млад фермер. Практиката показа, че дори и това бе достатъчно за много млади хора да започнат да изграждат зайцеферми. И някои успяха дори да изградят професионални. Имахме зайцевъдни ферми с по няколко хиляди зайци. Не мина много време и се появи браншово сдружение. И за няколко години се оказа и доказа, че зайцевъдството може да бъде работещ и печеливш сектор
Големият плюс на сектора е, че е изключително подходящо за селските райони, където вариантите за доходи не са кой знае колко. Пак тогава, преди 15 г., зайцевъдите започнаха да участват в провеждането на търгове и специализирани изложби в Сливен, където бе и Селекционният център по зайцевъдство. Резултатът не закъсня - всяка година интересът към тези търгове на породисти зайци растеше. И така зайцевъдите ни повярваха, че нещата все пак вървят напред. И всичко, което се правеше в зайцевъдството, се реализираше без субсидии от държавата, а само с много амбиция и лични средства. Фермерите започнаха да проучват пазара и повечето от тях успяха да открият свободната си пазарна ниша. Така се положи началото на промишленото отглеждане на зайци за разплод и месо в новите пазарни условия в държавата ни.
През тези години беше положено и началото на ,създаването на вътрешно ,линейна селекция в зайцефермите
Тя бе от голямо значение за постепенното подменяне на стадото, докато се получат животни с изразени продуктивни качества, които трябва да се проявят до 90-ия ден. Породите, на които заложиха повече български зайцевъди, са Новозеландски и Калифорнийски заек, които са с най-добри показатели за разплод и месо. И когато зайцевъдството започна да има своя пазарен дял, настъпи поредната финансова криза и търсенето на заешко месо бе минимално. Така пазарът за зайцевъдите се сви до ресторантите и търговските вериги, но в твърде малки количества.
За провала на зайцевъдството допринесоха и изискванията за клане в регламентирани кланици
Тогава са две - едната във Враца, другата - в Стара Загора. Дните и дори часовете за клане на зайци бяха строго регламентирани, при това за определени обеми. Това бе изискване към самите кланици, за да работят. То пък от своя страна принуди зайцевъдите да допълват количествата до нужния обем, да пътуват с часове към кланиците и обратно с охладените заешки трупчета, за да могат да го доставят свежо. Постепенно разходите започнаха да надвишават значително приходите
И краят дойде - българските зайцевъди един по един фалираха и затвориха.
И сега зайцевъдството ни заема 10-ина реда от агродоклада на МЗХГ и две-три таблици за увеличаване на обема информация. Но ето че отново, макар и да са пренебрежимо малки за статистиката, у нас работят все още зайцевъди, и имат своя пазар. Но са твърде малко, за да говорим за организиран бизнес. Така че явно ще дойде време, колкото и да е странно за нас, българите, скоро отглеждането на зайци да стане бутиково
Но тогава и цената ще е като за продукт с лимитирано производство. Защото печалба от зайцевъдство се реализира и сега, дори да си купуваш всичко необходимо (фуражи, оборудване и т.н.), твърди Асен Върбанов - опитен зайцевъд, който е изпитал на гърба си срива в сектора. Според неговите изчисления, при отглеждането на 50 майки и техните приплоди спокойно се изкарва една прилична заплата от около 600-700 лв. на месец. При това за около 2 часа работа на ден. Но най-важното е гарантираният пазар, а Асен е осигурил своя - реализира продукцията си на 3 борси за месо в София. Факт е, че към момента търсенето е многократно по-голямо от предлагането. И естествено от празната ниша се възползват вносители - фермерите зайцевъди от ЕС. Но те предлагат цели зайци - т.нар. цигулки с тегло 1,2-1,3 кг. А у нас търсенето е ориентирано към по-едри зайци, които са подходящи за разфасоване. Българските зайци са точно такива, но липсват от пазара.
Друг пример от отминалите добри времена за родното зайцевъдство. Те са двама съдружници, които си припомнят с горчивина за своята зайцеферма. А тя бе впечатляваща - отглеждаха 2500 зайци професионално.
Оценката на Иван Станчев е, че поредицата от финансови кризи в държавата съсипа промишленото ни зайцевъдство. Двамата партньори зайцевъди признават с горчив хумор, че са принудени да "еволюират". Така от професионални зайцевъди сега са производители на фураж за зайци и преживни. Фирмата се ръководи от Танко Митров в Чирпан и е специализирана в областта на промишленото зайцевъдство, като произвежда пълноценен комбиниран фураж за зайци в собствен лицензиран фуражен цех.
Приходите от заешко месо в ЕС са 1.3 млрд. долара
Но българските зайцевъди нямаха шанса да са част от европейския сектор
Тази цифра отразява общите приходи на производителите и вносителите (без логистичните разходи, разходите за маркетинг на дребно и маржовете на търговците на дребно, които ще бъдат включени в крайната потребителска цена). Като цяло консумацията на заешко месо в ЕС продължава да показва лек спад. Темпът на растеж е най-силно изразен през 2018 г. с ръст от 12% спрямо година по-рано.
Производство на заешко месо в ЕС
през 2018 г. е около 257 хил. т. Страните с най-високи нива на износ на заешко месо са Испания (5.7 хил. т), Белгия (5.1 хил. т), Франция (4.3 хил. т), Унгария (4.1 хил. т), Холандия (2.8 хил. т), Италия (660 т), Обединеното кралство (477 тона) и Германия (425 т).
Най-забележимият темп на растеж по отношение на износа сред основните страни износителки е постигнат от Белгия - води класацията с 31 млн. долара, Унгария (27 млн. долара) и Испания (25 млн. долара). Това са страните с най-високи нива на износ за 2018 г. с комбиниран 60% дял от общия евроизнос, сочат днните IndexBox.
Експортни цени по държави
За 2018 експортната цена на заешкото месо в ЕС възлиза на 5 560 долара на тон, като има ръст от 19% спрямо предходната година. Основните страни износители имат следните експортни цени: в Унгария (6 444 долара/т) и Холандия (6 090 долара/т), докато Испания (4 433 долара/т) и Великобритания (4 971 долара/т) са сред най-ниските.
Коментари