11° C, предимно ясно
Диана Ванчева
Лорънс Петър, известният канадско-американски учен, автор на теорията за йерархичното израстване казва, че "икономистът е експерт, който ще знае утре защо това, което е предсказал вчера, не се е случило днес".
Ето защо правенето на прогнози и предвиждания за бъдещето е нещо, свързано с разпознаване на ситуации и събития занапред.
Събитията и процесите, които могат да настъпят в икономиката и в частност в земеделието са много. Едни се повтарят много по-често и между определени събития има връзка, което открива поле за правенето на предвиждания, казва доц. Божидар Иванов от Института за аграрна икономика.
Искаме да чуем какво ще се случи в българското земеделие през 2020 г., до голяма степен е функция на това как ще се развива европейското и световно земеделие. Освен това какви ще са природните условия, каква ще бъде епизоотичната обстановка, как ще се развива глобалната икономика и най-вече търсенето. Важно е какви ще са основните послания на политиката в земеделието.
Тази година ще бъде много важна и ще даде отговор на много от неизвестните досега мементи по отношение на Общата селскостопанска политика (ОСП).
Като се започне с това какъв ще е бюджетът за земеделие, до това в какво ще се изрази по-голямата независимост, дадена на страните-членки в правенето на ОСП 2021-2027, което за нас се оказва от плашещите новини, защото ще трябва сами да залагаме приоритети.
От края на 2019 г. стана ясно, че следващият програмен период ще започне най-рано от 1 януари 2022 г.
Това се дължи на сложната обстановка в ЕС, свързана с Брекзит, новата политическа конфигурация в Европарламента, смяната на еврокомисарите, неизяснни засега финансови пакети.
Обсъжда се “зелена сделка”. Зелените движения искат от ОСП да изпълнява повече ангажименти, свързани с борбата с климатичните промени и намаляване на замърсяването с парникови газове.
Очертава се, че 2020 г. от гледна точка на политиката ще рефлектира в по-голяма степен върху следващите години отколкото върху нея самата.
Земеделските производители ще адаптират своите решения и ще преструктурират дейността си не толкова на база миналото, колкото на това какво очакват да се случи в бъдеще.
Вече гадаят за промените, които предстоят и ще засегнат по-далечното бъдеще, не толкова случващото се през тази година.
Промените в ОСП след 2020 г. ще предопределят посоката на развитие на българското земеделие за цялото ново десетилетие.
Това се предопределя и от опита в годините, през които в страната се прилага ОСП.
Той показва, че европейската политика на подпомагане в силна степен определя не само нивата на доходност, но е и двигател за производствени и структурни преобразования.
Нашите фермери силно зависят от субсидиите - 40% при 29% за ЕС
Делът на подпомагането в брутната печалба на земеделските производители у нас е 40%, а средно за ЕС е 29%.
На политиката на подпомагане ще трябва да се гледа като на важен инструмент.
Той може и трябва да бъде използван за направляване на движението и посоката на развитие на отрасъла.
От гледна точка на потенциал за развитие, българското земеделие има значителни резерви, които са заложени в природните и поземлени ресурси. Но в засега ниските нива на производителност, отнесени към достигнатите равнища в развитите страни. Има ги и в достъпа до технологии и пазари с разполагаемото подпомагане.
През 2019 г. то достига 2,8 млрд.лв, което прави над 15 хил.лв. на стопанство и около 55 лв/дка използвана земеделска площ. Но разбира се тези стойности са осреднени и по тази причина не са показателни.
Това от което има нужда българското земеделие е добавена стойност и постигане на по-голям резултат
Именно в това трябва да бъдат насочени усилията в управлението на подпомагането, което да допринесе за повишаване устойчивостта.
По отношение на пазарите, скоростта на събитията е много динамична, но вероятността да имаме добра пазарна конюнктура за предлагането изглежда много по-вероятна отколкото обратното, смята доц. Иванов.
Причината за това е растящото търсене на храни, което е следствие на добрата доходност и високите проценти на заетост в световната икономика - това осезаемо се чувства от 3 г насам. Расте и световното население, което подобрява своя начин на хранене.
От друга страна, земеделските пазари не са силно свързани и не са така чувствителни към това, което се случва в останалите сектори на икономиката.
Дори световната икономика да се доближи още по-близо до рецесия, това няма да се усети толкова бързо и категорично в земеделието, смята специалистът. Защото потреблението на храни е слабо еластично към доходите.
Това, което диктува посоката и темпа на промени в цените, е преди всичко производството, което в земеделието се детерминира от природните условия и факторите, влияещи върху здравето на животните.
Според доц. Иванов световният пазар на зърнени и маслодайни култури се преструктурира като в последните 2-3 г. се отчита забележим скок в производството, най-вече при пшеница, слънчоглед, палмово масло.
Ускореният ръст в предлагането при някои стокови култури като слънчоглед се отразява низходящо на цените.
Но общо взето прогнозите са, че стоковите пазари в близко бъдеще ще останат силни в ценово отношение,
Няма да е силен пазарът на зеленчуците. През тази зима се очаква цените им да останат по-ниски отколкото последните няколко години, което се дължи на топлия и мек климат. Ако сухото време продължи, това безспорно ще обърне ценовия вектор нагоре, което ще се усети през лятото.
Животновъдство: Предлагането не отговаря на растящото търсене
В последните години, специално в млечното животновъдство, според доц. Божидар Иванов се вижда, че предлагането не реагира пропорционално на търсенето.
Търсенето расте по-бързо, а предлагането, оставайки консервативно, гарантира за трета поредна година добри цени на кравето мляко.
При нормална година световното земеделие ще продължи да увеличава своето производство, което обаче ще изостава в сравнение с ръста в търсенето на храни.
Това ще държи нагоре при равни други условия цените на земеделските суровини.
Оценките са, че световното търсене на месо и мляко ще расте.
Африканската чума по свинете (АЧС), която силно засегна и Китай, рязко повиши цените на свинското месо в световен план. Очаква се тази ситуация да продължи да доминира на пазара на свинско месо и в бъдеще.
Според прогнозите на USDA, световното производство на свинско месо се очаква да намалее с близо 10% през 2020 г. заради последиците от болестта.
Очакваното облекчаване на търговския износ на свинско от САЩ за Китай ще позволи износът от САЩ на свинско месо за Китай да нарасне, което ще доведе до понижаване цените.
Това ще намали пазарния дял, които страните от ЕС успяха да постигнат през 2019 г., но няма да доведе до сериозно понижение на цените.
Прогнозира се производството на пилешко месо в глобален план да достигне 103,5 млн. тона през 2020 г. (+ 4% на годишна база).
Това може леко да понижи цените му след 2 силни години, но то ще остане с най-добро съотношение между цена и хранителни качества.
Преобладаващият риск за българските производители ще бъдат природните условия в растениевъдството и епизоотичната обстановка в животновъдството.
Те влияят по-силно отколкото пазарите, където цените ще останат стабилни и сравнително добри в почти всички основни производства, ако условията са в рамките на нормалното.
Най-добрият инструмент за управление на риска
ще е повишаването на производителността и диверсификацията
Увеличаване на производителността и диверсифициране на производството в стопанствата ще най-силният инструмент за управление на риска от фермерите. Това ще е валидно най-вече за специализираните в полски култури.
На много пазари страната има добри позиции, оттам и за конкурентоспособността, което се отнася за етерично-маслените култури, за някои овощни, като череши, кайсии, праскови.
За по-малките и средни по размер стопанства обаче е важно, ако искат да имат устойчиво бъдеще да се ориентират към производства с по-висока добавена стойност. Те единствено могат да им донесат по-висока доходност.
Тенденциите на индустриализация в земеделието ще продължат и през 2020 г. ,защото това е средство за справяне с липсата на работна ръка, ще повишава ефективността и ще поддържа конкурентоспособността.
Но от социален, териториален и екологичен аспект, малките и средни стопанства, които са най-уязвими трябва да бъдат подкрепяни, не само чрезсубсидирането, но и чрез условия да стигат по-лесно и евтино до потребителя.
Коментари