Агротехниката също влияе
Лозите са особено чуствителни на ранния есенен студ и късния пролетен мраз.
Кои от частите им могат да пострадат най-силно и кога, попитаха наши читатели.
Най-чуствителни са зелените леторасти, който не могат да издържат даже непродължителен мраз от - 1-2°С.
При ранни есенни мразове зимуващите пъпки дори на добре узрелите, но незакалени леторасти могат да измръзнат при - 5-8°С.
През зимата пъпките на лозята, при напълно приключила вегетация, могат да издържат без да измръзнат, на следните температури:
За европейски сортове - до минус 18-20°С.
За северноамерикански сортове - до минус 30°С, но не се отглеждат у нас.
За сортове с повишена устойчивост - до минус 22 - 24°С.
Неразвилите се напролет пъпки могат да издържат непродължителни мразове до минус 3-4°С, а развилите се измръзват при минус 1°С.
Голяма е опасноста за пъпките при колебание на температурите от минусови до положителни в края на зимата при приключване на зимния покой. Тогава те губят закаленоста си и за тях стават опасни и незначителни студове.
Корените на лозите са по-слабо устойчиви на ниски температури от надземната част:
Европейски сортове - до минус 5-6°С.
Северноамерикански сортове до минус 9-12°С.
Сортове с повишена устойчивост - до минус 19-21°С.
Внимание!
При понижаване запаса от хранителни вещества, даже и при по-топла зима с незначителни студове, може да се получи значително увреждане на очите. Това се дължи на факта, че в топли дни лозовите храсти значително по-бързо губят пластични вещества отколкото по време на студ.
Затова даже слабо понижаване на температурите може да доведе до измръзване на отслабналите храсти.
Важни мерки са:
Внасянето на оптималното количество торове преди зимата.
Правилна резитба без претоварване допринася за по-добро поведение на растенията при студ.
Коментари