Април е един от най-важните месеци в лозарството. Това е периодът, в който лозата преминава от зимен покой към активна вегетация и всяка пропусната или неправилно извършена операция може да се отрази пряко върху бъдещия добив и качеството на гроздето.

През април почвата е достатъчно слегнала от зимните валежи, което

позволява проверка на стабилността на подпорната конструкция

Счупените колове трябва да се заменят, а разхлабените телове – да се обтегнат. Това е важно не само за естетиката, но и за сигурността на насаждението при бури, които са чести през късната пролет. Използването на качествени обтегачи гарантира, че теглото на бъдещата маса и гроздето ще бъде носено равномерно.

Поддържането на почвата в рохкаво състояние чрез фрезоване или плитка оран е задължително за младите лозя. Това разрушава капилярите и предотвратява изпарението на пролетната влага. Плевелите са основен конкурент на лозата през април, като те могат да изсмучат до 30% от наличния азот в горния почвен слой. Борбата с тях трябва да бъде механична или чрез хербициди, приложени преди разпукването на пъпките, за да се избегне фитотоксичност.

Един от най-модерните и устойчиви подходи в лозарството е използването на сидерати - растения, които се засяват в междуредията на лозите с цел подобряване на почвената структура и съдържанието на хумус. Най-подходящи за нашите условия са ръжта, фият, овесът, грахът и синапът.

Бобовите сидерати (фий, детелина, грах) имат уникалната способност да фиксират атмосферния азот чрез симбиоза с грудкови бактерии. Това превръща междуредията в жива „фабрика" за тор. Житните култури като ръжта пък осигуряват огромно количество органична материя и имат мощна коренова система, която подобрява аерацията на тежки глинести почви.

Косенето на сидератите през април трябва

да се извършва точно преди цъфтежа им,

за да се постигне максимална минерализация на зелената маса. Ако се оставят твърде дълго, те започват да се конкурират с лозата за вода, което в сухи години може да бъде пагубно.

Добре е любителите лозари да знаят, че набъбналите пъпки на лозата през този период са особено уязвими. Те могат да бъдат повредени при нощни или ранни сутрешни температури в границите от -2 до -4°C, а младите зелени тъкани са още по-чувствителни и могат да пострадат дори при -1 до -3°C. Именно затова април изисква постоянно наблюдение на метеорологичните условия.

Всички закъснели агротехнически дейности, породени от неблагоприятно време или други причини - като торене, обработка на почвата, окопаване и засаждане на нови лози - е добре да бъдат приключени още в началото на месеца. Забавянето им може да доведе до неравномерно развитие на растенията и понижаване на тяхната жизненост.

Резитбата в лозята трябва вече да е приключила или да е в своя финален етап през първите дни на април. След този момент вниманието на стопаните се насочва към дейностите по поддържане на формировката - ремонт на подпорните конструкции, както и привързване на стъблата, кордоните и плодните пръчки. Добре извършеното привързване осигурява равномерно разположение на летораслите и по-добро огряване, което е предпоставка за качествено плододаване.

Съществен момент през април е и

попълването на празните места в лозето

Засаждането на нови лозички позволява да се възстанови гъстотата на насаждението и да се подобри неговата продуктивност. Използването на сертифициран посадъчен материал е абсолютен приоритет. Преди засаждане корените на младата лозичка изискват специфична „операция": стъпалните корени се съкращават на 6-8 см, а всички останали корени от по-горните възли се премахват изцяло. Това принуждава растението да развие мощна, дълбока коренова система, която ще го храни по време на летните засушавания. Засаждането се извършва в предварително подготвени ямки или чрез хидробур, като е важно около корените да се постави рохкава почва и да се извърши обилно поливане.

Почвените грижи също са от ключово значение. Поддържането на почвата в рохкаво състояние и без плевели подобрява аерацията и съхранява влагата. Това е особено важно за младите насаждения, при които конкуренцията от плевели може значително да ограничи растежа. При необходимост може да се извърши и умерено подхранване, съобразено със запасеността на почвата.

През този период започва и активното развитие на летораслите. Важно е да се следи тяхната гъстота и разположение, тъй като прекомерното сгъстяване в по-късен етап води до влошена проветряемост и създава условия за развитие на болести. Още в началото може да се извърши внимателно премахване на излишните или неправилно разположени леторасли.

Април е месец на резки климатични промени - топли дни често се редуват със застудявания и пролетни слани. При прогноза за понижение на температурите трябва

да се предприемат защитни мерки като задимяване,

дъждуване или други подходящи агротехнически подходи

Навременната защита може да спаси младите леторасли и да предотврати сериозни загуби.

За стопаните, които планират създаване на ново лозе, изборът на място е от съществено значение. Най-подходящи са хълмисти терени с южно, югозападно или югоизточно изложение, които осигуряват добро огряване и по-добро узряване на гроздето. Сортовият избор трябва да бъде съобразен с надморската височина – късните сортове се развиват най-добре до около 400 м, а средноранните – до около 500 м.

С настъпването на по-топло време нараства и рискът от развитие на болести. Все по-често първите растителнозащитни третирания се налагат още през април. Повишените температури, съчетани с висока влажност, създават благоприятна среда за патогените.

Най-значимото заболяване през този период е маната

Тя се проявява първоначално по листата под формата на жълтеникави до кафеникави петна, които при подходящи условия бързо се разпространяват. Особено рискови са периодите с висока атмосферна влажност, продължителни валежи и температури над 10-13°C.

Освен маната, при подходящи условия могат да се развият и други заболявания като оидиум, особено при по-топло и сухо време, както и различни гниения при повишена влажност. Това налага комплексен подход в растителната защита и внимателно наблюдение на насажденията.

При наличие на рискови условия е препоръчително да се извърши превантивно третиране с подходящи препарати. Контактните фунгициди на база мед са класическо решение в началото на сезона, тъй като създават защитен слой върху растителните повърхности. При необходимост може да се премине към комбинирани или системни продукти, съобразени с фазата на развитие.

Не бива да се подценява и реакцията след неблагоприятни събития. След градушка или интензивни валежи е необходимо своевременно третиране срещу инфекции, тъй като наранените тъкани са входна врата за патогените.

В края на април при по-топли райони лозата може да навлезе във фаза на интензивен растеж. Това е моментът, в който започва реалното формиране на бъдещата реколта. Затова всяка намеса трябва да бъде добре обмислена и навременна.

Честа грешка сред лозарите е да се разчита единствено на календара, без да се отчита реалната обстановка на полето. В практиката именно наблюдението на лозето и бързата реакция спрямо условията са решаващи за успеха.

Грижите, положени през месец април, определят не само здравословното състояние на лозите, но и потенциала за добив и качество на продукцията. Вниманието към детайлите, добрата агротехника и навременните действия са ключът към успешен лозарски сезон.