Плодовете ѝ са много полезни. Подходящи са за консумация в прясно състояние, както и за преработка - за приготвяне на пюрета, желета, нектари, сладка и конфитюри, компоти, както и за ракии.

Плодовете на дюлите могат да се съхранят продължително време - до януари - февруари.

Не е взискателна, отглежда се лесно

Може и сред декоративните видове

Дюлята е сред овощните видове, които са сравнително непретенциозни за отглеждане. Дори начинаещите градинари ще се справят лесно с дръвчето.

Кои са по-важните изисквания, които е добре да имате предвид:

Дюлята е влаголюбив овощен вид, но в сравнение с другите понася по-добре засушаванията. Разбира се, препоръчително е да се напоява.

Дюлевото дърво се отглежда най-добре на влажни, богати с хранителни вещества и пропускливи почви. Сухите, както и варовите почви, не са подходящи за вида.

Започва да дава плодове много рано.

Дюлевите дръвчета се формират основно със закръглени корони. Ако се засаждат повече дръвчета, то разстоянието между тях трябва да е около е 4-4.5 м.

Дюлята спокойно може да се отглежда и в декаративната градина върху тревна площ, тъй като понася добре зачимяване.

На дръвчето се прави по-ограничена резитба

Резитбата на дюлята е доста по-ограничена в сравнение с ябълката и крушата например.

Обикновено при засаждането през есента не се прави резитба на дръвчето.

Първата резитба се извършва през пролетта, обикновено февруари, а в по-хладните месторастения може и в началото на март. При нея стъблото се съкращава на 70 до 80 см над почвената повърхност. Препоръката е да не се оставя високо стъбло, защото то се изкривява много лесно.

От израсналите върху стъблото клончета се запазват 3-4, които са добре разположени в различни посоки. Избират се водач и странични клонки, а останалите се премахват.

През следващите две-три години се прави умерена резитба на продълженията на скелетните клони. Ако има силни клончета, те се съкращават Гъсто разположените и преплитащи се клонки също се изрязват.

Кои сортове са най-предпочитани

Най-ценните и предпочитани сортове дюли у нас са Асеница, Триумф и Хемус, Португалска и Тримонциум.

Хемус

Сортът е получен при кръстосано опрашване на Пазарджишка ябълковидна с Чешка. Опрашва се от сортовете Асеница, Триумф и Португалска. Встъпва рано в плододаване и плододава редовно.

Плодовете са едри, с тегло 450 г, изравнени по големина с леко крушовидна форма, почти без ребра.

Кожицата е тънка, лимонено жълта, покрита с фин сивожълт плъх.

Плодовото месо е сочно, крехко, сладко, приятно кисело, има специфичен аромат.

Плодовете узряват в края на септември.

Асеница

Получен е при кръстосано опрашване на сортовете Пловдивска и Пазарджишка ябълковидна. Дървото е с умерен растеж, цъфтежът е средноранен. Сортът е самоопрашващ се.

Плодовете са едри, с тегло 430 г, с кълбовдно форма, слабо ръбести, изравнени по големина и форма.

Кожицата е тънка, гладка, зелено-жълта, покрита с фин мъх.

Месото е бледожълтеникаво, крехко, сочно, умерено кисело, с приятен аромат. Узрява в началото на октомври.

Триумф

И този сорт е кръстоска на Пазарджишка ябълковидна и Чешка. Дървото има умерен растеж, короната е кълбовидна. Цъфтежът е ран. Подходящ опрашител - сорт Португалска. Рано встъпва в плододаване.

Плодовете са едри - 420 г, закръглено крушовидни, гладки, със слабо изразени ребра.

Кожицата е тънка, зелено-жълта, с малко мъх.

Плодовото месо е жълтеникаво-бяло, крехко, умерено сочно, кисело с приятен аромат.

Плодовете узряват през втората половина на октомври.

Португалска дюля

Дървото расте силно, има добро и редовно плододаване. Сортът е чувствителен на ниски зимни температури. Цъфтежът му е късен.

Плодовете са много едри, могат да достигат до 1.5 кг.

Плодовото месо е жълтеникаво, сочно, слабо сладко, стипчиво, има каменисти клетки около семенната камерка.

Плодовете узряват в края на септември и началото на октомври.

Препоръчително е да се използуват за преработка. При съхраняване на плодовете се появяват горчиви петна, които влошават много вкусовите качества на плодовото месо.

Тримонциум (Италианска дюля)

Дървото расте силно, встъпва рано в плододаване и е много родовито. Цъфтежът му е късен. Сортът е по-студоустойчив от сорта Португалска дюля.

Плодовете са средно едри и изравнени по големина.

Плодовото месо е жълтеникаво, сочно, малко сладко, възкисело, стипчиво, ароматично.

Плодовете узряват през втората половина на октомври. Да се използуват за преработка. Могат да се съхраняват до края на декември, без да се появяват горчиви петна по тях.

ПЛОДОВЕТЕ СА ПОЛЕЗНИ

Плодовете на дюлята са богати на пектин и дъбилни вещества, на киселини, витамините С, РР, В1, А, Б, захари и минерални соли, които са много полезни за здравето на хората. Освен това съдържат желязо, калий и магнезий.

Дюлите поддържат цялата имунна система особено в студеното време, подобряват храносмилането и дихателната система.

За плодовете на дюлята казват, че има 100 полезни свойства, сред които противовъзпалително, стягащо, успокояващо, като аналгетик, отхрачващо и др.