Есента ни предоставя грандиозно шоу от багри и шарки.

Хората я наричат втора пролет, защото всяко листо се превръща в цвете. Контрастите и променливото време ни носят различни емоции, но работата в градината все още не е свършила. Порадвайте се на слънчевите часове и ги отпразнувайте в градината с лопата и нови растения. Ето нашите предложения за храсти с невероятен ефект.

Каликарпата има плодчета в нестандартно лилаво

Засадете 2-3 храста за по-добро опрашване

Каликарпата е зачислена към семейство Устоцветни и повечето видове произхождат от Азия.

Растенията представляват малко дърво или храст с размери 2-3 м.

В нашите ширини са листопадни, но лилавите плодчета се запазват до Коледа и дори след това. Именно те са основната атракция, а специалистите препоръчват каликарпи да се засаждат в група от поне 2-3 храста за по-добро опрашване.

Колкото повече цветчета се опрашат, толкова повече плодчета ще се образуват. Между другото цветовете са розово-бели, събрани в съцветия, но не се ценят особено.

Растението предпочита слънчеви места или такива с шарена сянка. Отблагодарява се при редовни поливки и едно-две подхранвания годишно. Цъфтежът започва през пролетта, а цветовете привличат пеперуди и други опрашители. Плодовете са храна за птиците през студената част от годината.

Leycesteria- лесна, но мръзне при -15°C

Ефектни са цветовете и плодовете

Лейцестерия или хималайските орлови нокти представляват интересно растение, което достига височина около 2,5м. Листата са разположени срещуположно по стъблата, а цветовете украсяват храста с бели и виолетови висулки през лятото. На тяхно място през есента се появяват червеникави плодчета. Храстът задържа атрактивния си вид през голяма част от годината, поради което е много ценен в декоративното градинарство. В повечето райони у нас надземната част мръзне при -15?С. Кореновата система се запазва и напролет храстът се възстановява бързо. Препоръчва се зимна защита при всички положения.

Лейцестерия изисква слънчево изложение, защитено от силни ветрове и няма особени предпочитания към почвата. Може да се размножава чрез резници през пролетния период, а резитба се прави през есента. Няма данни да страда от болести и неприятели, но е доказано, че цветовете привличат полезни насекоми и опрашители, а плодовете се харесват на птиците и дивите животни.

Чашкодрян с обички

Възможни са неприятности с неприятели

Euonymus europaeus или т. нар. европейски чашкодрян е чудесен храст или малко дърво за есенната градина.

Достига височина до 3-4 метра, облистването е добро, а и много драматично през този сезон.

Напролет се окичва с малки жълти цветчета, а наесен с четриделни розовочервени плодчета с оранжеви семена, които наподобяват нежни обеци.

Внимание: Всички части на растението могат да доведат до дискомфорт, ако бъдат погълнати.

Чашкодрянът обича слънчеви места или шарена сянка. Няма предпочитания към почвата, стига да е добре дренирана. Пълният му потенциал се достига след десетина години на едно място.

Храстът понася добре резитби за оформяне. Може да се размножава чрез вкореняване на полувдървенели резници и семена. Възможно е да пострада от гъбни заболявания като брашнеста мана, и да бъде нападнат от гъсеници или хоботници.

Viburnum opulus или червена калина

Красива е почти през цялата година

Червената калина се дискутира често между любителите. Има лечебни качества и декоративен ефект почти през цялата година.

През пролетта украсява с нежни бели щитовидни съцветия, а по-късно се появяват червени плодчета.

Истинска наслада за окото е червеният цвят на есенните й листа.

Тя е напълно зимоустойчива и би се вписала отлично във всяка градина и парк.

Достига височина до 3-4 метра. Развива се добре на пряко слънце или шарена сянка и расте сравнително бързо.

Понася добре резитби за оформяне, но такива рядко се налагат.

Едни от най-красивите сортове са тези с нестандартна листна маса, например ВHarvestС gold и ВNanaС.

Стерилната форма, която ние наричаме картоп, е много подходяща за декорация на градини и паркове.

Берберисът е ефектен, но има два недостатъка

С бодли е, на сянка губи баграта на листата си

Берберисът е наш стар познайник. Сигурно са малко градините, в които няма такъв храст.

Целогодишно красив, облистен в различни нюанси на червеното, жълтото и зеленото, той допълва с разкош и разнообразие.

Има сортове и с вариегатни листа в две и повече багри. Повечето сортове цъфтят красиво с дребни цветчета, събрани в съцветия, а в последствие се окичват с червени плодчета, които добринасят за красотата на храста.

За съжаление берберисите имат 2 недостатъка. Първият, и може би по-важният е, че имат бодли, доста остри и многобройни. Вторият - листата губят баграта си, ако не се радват на слънцето.

В зависимост от сорта, растенията могат да стигнат различни размери. Всички те се отглеждат лесно и не изискват много грижи. Не страдат от болести и неприятели и понасят резитби за оформяне.