Плодовете на нара се прибират през октомври. При прилагане на добра агротехника добивите от едно дърво (храст) могат да надвишат 60-70 килограма

Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ

Нарът (Punika granatum) e едно от най-старите културни растения. Принадлежи към семейство Punicaceae. За родина на нара се счита Югозападна Азия. Тази култура е широко разпространена в азиатските, африканските и средиземноморските страни. За римляните и гърците плодовете на нара са били символ на плодовитостта и дълголетието, за евреите – на изобилието и богатството.

У нас дървета от нар се срещат в крайните южните райони, обикновено в градините на любителите овощари. Лечебни качества на нара са били известни на хората от дълбока древност. Плодовете съдържат изключително много витамини, те са богати на макро и микроелементи. По съдържание на антиоксиданти сокът от нар превъзхожда много овощни култури. В народната медицина нар се препоръчва за укрепване на имунната система, за стимулиране на обмяната на веществата, при сърдечно-съдови заболявания, стомашно-чревни разстройства. От цветовете на нара се приготвя ароматен чай, а от корите на плода – отвара, която е с доказано, ефикасно, средство срещу чревни патогени и паразити (глисти).

Нарът може да се отглежда

като дърво и като храст

Той е листопадна, сухоустойчива, топлолюбива и свтлолюбива култура. Този изключителен красив дървесен (храстовиден) вид достига височина над 4-6 метра. При нашите климатични условия вегетацията му започва по-късно през пролетта. Цъфти през май, след преминаване на опасността от късни пролетни слани. Той е кръстосано опрашващо се растение. Цветовете му са двуполови. Нормално развитите цветове са едри, с формата на делва, с добре развит плодник. Недоразвитите цветове са по-дребни, с продължителен цъфтеж и обикновено не формират завръзи.

Като субтропична култура нарът се развива добре при по-високи температури (25-27?С). Отрицателни температури от порядъка на минус -14-15?С, при по-продължително задържане, са критични за цветните пъпки на нара, а под тези стойности измръзват и леторастите. В местата, където не се изключва вероятността за по-ниски отрицателни температури се препоръчва отглеждането на храстовидната форма.

Нарът се отличава с голяма регенеративна способност. Той може да се размножава вегетативно (чрез издънки, вкоренени резници, чрез присаждане) и чрез семена. Вирее на различни типове почви, с изключение на тези с кисела реакция. Той се развива добре на леките, пропускливи, богати на органични вещества почви, с неутрална реакция.

Нар може да се засажда през

есента и рано през пролетта

При създаване на градини от нар се препоръчва отглеждане на няколко сорта, подходящи опрашители (нарът е кръстосано опрашващо се растение). Фиданките нар се засаждат в редове. Разстоянието между редовете и между растенията в реда трябва да бъде най-малко 4-5м. Преди засаждане на фиданките, в предварително изкопаните за целта ямки (40/40/40), се внасят минерални торове (NРK), а при наличност – и оборски тор. След засаждане растенията се поливат.

Нарът започва да плододава след 3-4 години. Периодът на плододаване е над 25-30 години, а се срещат и плододаващи дървета на възраст 60-70 години. Грижите при отглеждане на нар включват: почвообработки, торене, резитби (фитосанитарни, просветляващи, подмладяващи). За получаване на високи добиви през периода на наедряване на плодовете (юли, август) се изисква прилагане на подходящ поливен режим. Един месец преди да започне узряването на плодовете поливките трябва да се прекратят, за да не се допусне напукване кората на нара.

Плодовете на нара се прибират в консумативна зрелост, през есента (октомври). При прилагане на добра агротехника добивите от едно дърво (храст) могат да надвишат 60-70 кг. При подходящи условия на съхранение те са годни за консумация в продължение на няколко месеца.

В България, освен азиатски сортове нар (азърбайджански, ирански), се отглеждат и

местни форми; № 5-Петричка, № 22 Сандански и др.

От нар се приготвят коктейли, витаминозни сокове, сиропи и вина. При храстовидните формировки нарът образува много издънки и това го прави подходящ за декоративни цели, за създаване на огради от жив плет с красиви цветове (червени, розови). Нискорастящите видове нар могат да се отглеждат и при стайни условия.