Продукцията от 130 декара ягодоплодни култури, които отглеждат Севда и Шакир Исмаилови, се реализира на пресния пазар и в хладилна база за замразяване
Ваня Велинска, Лозница
На пръв поглед отглеждането на ягоди и малини изглежда бизнес, който е успешен и е един от перспективните сред останалите интензивни отрасли. Това обаче е само на пръв поглед. След много спадове и възходи, разваляне и създаване на нови насаждения, започва да се очертава все по-ясно, че, за съжаление, няма как да върнем добрите си позиции отпреди десетилетия, но все пак може да запазим отглеждането на ягодоплодни култури в структурата на земеделието ни.
Типичен пример за това са земеделските производители от Лозница Севда и Шакир Исмаилови, които стопанисват общо 130 декара ягоди и малини, от които 35 декара ягоди. Историята им е не по-различна от тази на десетките производители в района, които започват буквално от нула, за да достигнат до едни сравнително добри декари за отглеждане на ягодоплодни култури.
През последните 5-6 години Лозница и Попово се очертаха като най-големият район за отглеждане на малини
Така тази по-северна част на страната измести дългогодишните и традиционни лидери при малините - Троян, Тетевен, Ловеч.
Причините, разбира се, са различни. Почвено-климатичните условия в района са изключително подходящи за култивиране на ягоди и малини. Има възможност за напояване, което за ягодоплодните видове е от решаващо значение, тъй като те не могат да се отглеждат без вода. И не на последно място, "почти" има работна ръка. Почти и в кавички, защото проблемът с работната ръка в земеделието ни и тук започва да се усеща. Но за това по-късно, да се върнем на историята на Исмаилови.
Започнахме да отглеждаме ягоди и малини преди 10-ина години, разказа Севда Исмаилова. Взехме това решение, тъй като в Лозница направиха хладилник за замразяване на ягодоплидни видове и в това видяхте шанс за работа и развитие в бъдеще.
Севда и Шакир стартират с отглеждането на няколко декара ягоди. Постепенно увеличават площите, като включват и малини, които впоследствие стават водещата култура.
Първоначално отглеждат продукция, която предоставят на хладилника, но след това разширяват състава като добавят малини за прясна консумация. Сега в стопанството се реколтират ранни, средноранни и късни сортове малини, за да се уплътни изцяло сезона.
Оглеждането на малини и ягоди е много трудно по няколко причини, споделя нашата събеседничка. От една страна това са изключително капризни култури. Изискват се много грижи и прецизност при отглеждането им. Ежедневно се следи развитието им, за да се прецени необходимостта от вода, подхранване, опазване от вредители или нещо друго.
Трябва и много работна ръка, и то не само по време на беритбата им. От друга страна - пазарът е изключително несигурен. Цените през последните години са доста по-ниски, а разходите постоянно се увеличават, и то в пъти.
Ясно е, че малините и ягодите като интензивни култури се отглеждат трудно. За разлика от много европейски страни, включително и такива, които не са членки на Европейския Съюз, като Сърбия например, която в момента е фактор в малинопроизводството, у нас държавната подкрепа е сведена до минимум, да не кажем - до нула. Лишавайки тези трудни производства от адекватна подкрепа, логично е те да не са конкурентни на производителите от тези страни и съвсем логично е родните фермери да няма сериозен интерес към отглеждането им. Вследствие на това малкото останали ентусиасти да отглеждат ягодоплодни култури се справят почти сами, а България, за съжаление, изгуби възможността да възвърне позициите са на сериозен производител.
Голяма част от отглежданите у нас малини отиват за замразяване а много по-малка - за директна консумация.
Сериозен проблем за нас е водата за напояване, включва се в разговора и Шакир. В момента цената й е направо безобразна. Буквално за няколко години се увеличи драстично. А няма как да отглеждаш ягоди и малини без напояване. Ние започваме да поливаме още през април и приключваме октомври. Това се десетки поливки, за да се гарантира нормалното развитие на растенията и получаване на качествена продукция. Разбираме, че Напоителни системи искат да печелят, но всичко трябва да е в някакви разумни граници. Със сигурност тези високи разходи за вода ще се отразят в себестойността на продукцията и по-малките производители постепенно ще започнат да се отказват.
Защото и ние работим, за да реализираме някакви приходи, и то в този изключително труден отрасъл.
Всяка година е различна, коментира пък Севда. Тази например имаше добро търсене на малина за прясна консумация цената й също беше сравнително добра, но не винаги имаме този късмет. Не се знае обаче и как ще се развият нещата до края на годината. Имахме проблеми и с реколтата от ягоди. Заради продължителните дъждове имаше сериозно гниене. При малините пък имахме поражения от градушки, но за щастие, не фатални.
Като повечето земеделски производители в този сектори, Севда и Шакир нямат застраховка на площите. А обяснението е, че опитът на техни колеги показва, че в случай на поражения, изплащаните от застрахователи суми са обидно ниски и не си струва разправията.
Като много сериозен проблем обаче те отчитат, че и тук вече има затруднения с работната ръка
Това е и причината малинопроизводителите в района да не увеличават площите и да разширяват бизнеса си. Затова и Исмаилови засега ще се съсредоточат върху отглеждането на декарите, които имат в момента. А усилията им са насочени към въвеждане на нови сортове и подобряване на технологията на отглеждане. Тази година в стопанството за първи път се берат малини Глен Ампъл. Сортът е предназначен за пресния пазар, тъй като плодовете са много едри. Продукцията е основно за румънския пазар, а търговците идват директно да я вземат.
Това е поредното доказателство, че няма проблем с реализирането на качествената продукция, но за съжаление страната ни не може да предложи количества, за да сме сериозен износител.
Коментари