Бъз за красота и здраве

Бъз и за птиците, а и за декоративната градина

Род Sambucus (бъз) включва около 30 вида растения, разпространени предимно в умерения пояс. Те са храсти или ниски дървета със сложни листа и доста едри, красиви съцветия, които в последствие се окичват с боровинкоподобни плодчета.

Някои видове бъз се култивират с цел добив на листа, кора, корен, плод или просто, защото са красиви. У нас в диво състояние се срещат 3 вида от този род. А всеки от тях е допринесъл по един или друг начин за обогатяването на народната медицина. Растенията и рецепти с тях са били и все още представляват обект на внимание за много народни лечители.

Сега се добиват корени и плодове от черен бъз

Черният бъз (Sambucus nigra) у нас е познат с наименованието свирчовина. Растението представлява малко дърво с височина до 3-5 метра със силно разклонена корона.

Листата са сложни, съставени от 5-7 листни дяла. Цветовете са бели, ароматни, събрани в големи съцветия. Цъфтят в края на пролетта. В пълен цъфтеж се берат и сушат цветове и листа.

Цветовете съдържат етерични масла, глюкозиди, слузни вещества, органични киселини и др. В листата се съдържат танини, дъбилни вещества, следи от алдехиди, аскорбинова киселина, каротин, валерианова киселина и др.

Периодът от средата на август е много подходящ за добив на плод, кора и корени от свирчовина. Плодчетата в никакъв случай не бива да се берат зелени! Презрелите плодове също не са подходящи.

Коя част за какво помага?

Свирчовината е чудесно декоративно дърво

Поради богатото съдържание на отделните части, употребата им е насочена към различни болежки. Цветовете повлияват добре простудни заболявания, ревматизъм, кожни обриви, високо кръвно, затлъстяване.

Плодчетата действат като слабително и диуретично средство. Използват се и в хранителната промишленост, като оцветители и дори ароматизатори.

Черният бъз се използва широко в парковото озеленпване, а и в личните градини. Причината за това са компактните размери и почти целогодишният атрактивен вид на растението. Създадени са сортове с червено обагрени листа за още по-голям ефект.

Бъзакът е тревистата версия

Употребяемите части са плодовете и корените

Sambucus ebulus е познат като бъзак, бъзвуняк, бъзе, бъзей, тревист бъз и др. Той е многогодишно растение. Централният корен е силно развит, сочен, с дебели разклонения. Стъблата са едногодишни, зелени, изправени, с височна до 2 метра и характерно оребрение. Листата са сложни, с 5-9 петури. Цветовете са дребни, бели или кремави до червеникави. Плодовете са многобройни ягоди с по 3 семенца. Цъфтежът започва юни-юли.

В плодовете се съдържат етерично масло, глюкоза, фруктоза, органични киселини (ябълчна, оцетна, винена), дъбилни и багрилни вещества, витамин С и др. В корените са открити сапонини, дъбилни и горчиви вещества.

Плодовете се берат в пълна зрелост през месеците август, септември. Цялата китка се отрязва с ножица. Плодчетата се сушат, като от 7 кг свежи плодове се получава килограм сухи. Съхраняват се в зеблени чувалчета на сухо. Корени се добиват след презряване на плодовете през октомври. Те се измиват и изсушават на сянка. Съхраняват се по сходен начин.

Да отгледате свирчовина не е трудно

Няма предпочитания към почвата

За предпочитане е да засадите растението на постоянното му място през есента. Изберете слънчево кътче и повече не се притеснявайте. След засаждане полейте обилно. Към почвата няма специфични изисквания. Важно е да запомните, че черният бъз обича органика.

Растението не изисква почти никакви грижи. Освен това много рядко страда от болести и неприятели.

В първите години се препоръчват пролетни резитби. С тях дървото се оформя на височина, подходяща за следващи манипулации. С цел сгъстяване на короната се реже до 1/3 от върховете на стъблата. Това е всичко.

С растение, засадено в контейнер можете да се сдобиете срещу 8-10 лв.

Бъзак в контейнер няма да намерите

Харесва влажни почви и слънчеви места

Тревистият бъз се счита за плевел донякъде. Може би това е основната причина да не се предлага и отглежда с декоративна цел. Все пак, ако искате да го отглеждате в собствения си двор, е достатъчно да си засеете сами. Семената се очистват от цветната сочна обвивка и се засяват на слънчево място с влажна и богата почва. Това трябва да стане от средата до края на есента. Не е необходимо да полагате грижи за семената. През пролетта ще се появят растенията.

Основното и най-важно правило при растения нарочени за плевели е да предотвратите самозасяването и безконтролното разпространение на вида. а това ще стане лесно, ако навреме отстраните зрелите плодчета. Та нали те са ценни, освен че бъзакът е красив и лесен за отглеждане храст.

Елексир за имунната система

По рецепта на редовната ни читателка Божура Димитрова

Плодчетата на тревистия бъз се измиват и почистват от дръжчиците с помощта на вилица. В стъклен съд на последователни слоеве се подреждат плодове и захар. Така подготвеният съд се покрива с марля и от време на време се разбърква. След 20-30 дни сокът се прецежда. Взема се по една лъжица сутрин на гладно.

Останалите плодчета могат да се залеят с вода. Получава се сок, а ако се остави да ферментира, става и чудесно вино, споделя Божура и предупреждава да не изпозвате зелени плодчета.