Костелив орех ли е бизнесът с орехи?

05 септември 2019
Растениевъдство
18054
Няма снимка
Евгений Филипов
1 2 3 4 5
 

Културата е стратегическа инвестиция, категоричен е Евгений Филипов, който 12 години отглежда 300 дка с биологично сертифицирани насаждения

В Европа има глад за ядки и се внасят тонове продукция

Галя Събева

"Имах желание да направя гора. Човек трябва да построи къща, да има поколение и да посади дърво" - така започва разказът на Евгений Филипов за началото на неговия бизнес с орехи. "Бях решил да направя гора и закупих 100 дка. Докато мислех какво да засадя и как да се случи това, посетих Бачковския манастир. Запалих свещ в търсене на правилното решение и излизайки от манастира, един орех падна точно пред мене. Тогава видях, че там има 200-300-годишни орехови дървета и разбрах, че това е знак", допълва за неведомите пътища на съдбата производителят. Така закупува допълнително земя и ги прави почти 300 дка. Среща се със специалисти от Института по овощарство в Пловдив и през 2008 г. вече засажда първите орехчета.

Проучването и пътя, който трябва да извърви, не е никак лек. "За съжаление обаче как се прави индустриално производство от орехи, няма къде да прочетеш или научиш. Не знаех, че Франция и Швейцария са водещи страни, в които индустриално е развито производството на орехи. В Гренобъл има институт по ореха, стигнах и до него. Прочетох много швейцарска литература кога и как се връщат инвестициите, как се прави бизнес план и т.н.", разказва още Евгений Филипов. Става ясно, че между 12-14 години са нужни, за да се върне вложението

От швейцарските си колеги научава, че най-високо е плододаването между 15-та и 40-та година на ореховото дърво. Един от многото парадокси в производството е начинът, по който се определя добивът. В литературата на българския пазар също не се дава точна информация - дали със зелената обвивка, почистен, изсушен или само на ядка. "Във Франция 100 кг орехи означават 100 кг орехи с черупка с влажност 10-12%", дава пример Евгений и уточнява: "През годините научих много неща. С четене, срещи, от литература, най-вече от опит. Ето, за да натоваря сушилнята с 2 тона орехи, трябва да донеса от градините си между 7 и 8 тона с обвивка. От тези 2 тона изсушен орех се очакват около 900 кг ядка. Тук вече зависи и каква е ядката, зависи от сорта, тъй като всички имат различен рандеман, вид и вкус на ядката". Евгений Филипов разказва за своя среща с италиански майстор-сладкар, на когото показва произведен от него орех за проба. "Той не го погледна на цвят и големина на ядката. Оказва се, че той търси орех по вкусови качества затова готвачите му дегустираха и установиха, че от 23 изделия, които приготвят с орехи, моят орех пасва идеално за 18 от тях".

Българският орех е тъмен. Този цвят идва от високия процент захарност. "Ние не можем да излезем на пазара с т.нар. руса ядка, каквато е американската. За съжаление очите купуват, т.е. търговците и посредниците, които търсят цели половинки и светла ядка", не крие тайните на търговията Евгений.

"Започнах да се занимавам с орехи като хоби. Да, наистина инвестирах, ентусиазмът е друг, не жалих разходи. Всеки орех е обгрижван персонално, това ме разтоварва от другия ми бизнес. Явно орехът има памет и затова съм благодарен на градините", не крие задоволството си производителят.

Разположени са в селата Победа, Славеево, Стефаново, Крушари, т.е. някои са отдалечени на 40 км от Добрич. Това от една страна е добре, защото има различен микроклимат и условия

Производителите на черупчести плодове в България се организират в Асоциация. "В нея членуват сериозни мъже с хиляди декари градини.

бизнесът с орехи?

Те предложиха да се обединим, тъй като ако не си организиран и няма Асоциация, то няма как да участваш във вземането на решения.

Давам пример - в историята на българския орех има много приливи и отливи. Той веднъж е приоритет, ще се подпомага, после няма да се подпомага, започна дори политизирането", с огорчение допълва Евгений Филипов. Той е категоричен, че орехът е трайна инвестиция за поне 50 години напред и не става от днес за утре да се правят резки завои в решенията за отглеждането и производството му. "Обединихме се, член съм на УС, в общи линии сме нахъсани и когато в Министерството се обсъждат решения, се кани и нашата организация", допълва стопанинът.

Разговаряме с Евгений Филипов с часове. Шегува се, че може да говори за орехи най-малко 2 дни. През годините е събрал много факти, резултат от безкрайните му и обстойни проучвания. През 2004-2005 г. в Европа са внесени 40000 тона орехи, а по-късно през 2011 г. количеството става 115000 тона. За 2018 г. са внесени 209000 тона. За последната година вносът е с 11% повече. Европа е малка по територия за производство на орехи. Най-големите производители са в Калифорния и Чили, където всяка година се сеят по 2 000 хектара допълнително с тенденция да станат най-големия производител.

"Пазарът в Европа беше невероятно гладен и продължава да е гладен за орехи, затова поглъща количества. Ние обаче имаме лош имидж. Срещам партньори, които са били мамени и са получавали черупки вместо орехи. Всички са много предпазливи при купуване от България. Моите бизнеси винаги са били свързани с Европа и най-вече с Германия. Имам контактите и имам пазари, но са много трудни

Те са на база лични познанства и лични контакти. Пазарът е труден за българската стока. Критериите за качество на орехите на малко производители са истински. Тук е ролята на държавата. Орехите не се брулят край пътищата, а се гледат в градини. Те не се събират от определени хора в чували, това е сив сектор. Не може в махалата да изкупуваш в двора си орехи и всички от околията да носят. Тези орехи не се знаят какви са, що са, откъде са брани, а да не говорим, че въпросният изкупвач дори не е регистриран. Ето това прави производството на орехи у нас с лош имидж и затова е труден пазарът за българската продукция", с разочарование разказва Евгений Филипов. Той посочва, че е биопроизводител и знае какви изисквания имат сертифициращите организации, как всичко трябва да е прозрачно, производството да е с произход и проследяемост. "Изискванията към нас са огромни, а има едно съсловие в държавата, което си прави каквото иска. Проблем има и с охраната на орехите. В Карловско дори се наложи да се намеси жандармерия", уточнява производителят. Преди няколко години залитането към създаване на орехови градини беше свързано с парите за биопроизводство.

Орехът и лешникът са насаждения, които лесно могат да се отглеждат екологично чисто, няма нужда да хвърляш пестициди. Сега се затегна положението и интересът към тези насаждения е спаднало.

"Орехът е стратегическа инвестиция, допълва още Евгений. "Има държави с потенциал, които работят за постигане на целите си и Украйна е една от тях. На пролетното изложение в Киев разбрах, че при тях има държавна политика, чиято цел е да превърнат страната в основен производител за Европа. През последните 3-4 години усилено работят в тази посока, сеят хубави сортове, подходящи за машинна обработка и механизация. Затова не можах да разбера някои български политици с негативно отношение към орехите. Държавата е тази, която държи лостовете - не става от едното крайно положение да го местиш в друго крайно положение. Ако трябва да се стимулира създаването на орехови насаждения, се иска друга политика", смята още производителят.

Що се отнася до биопроизводството, Евгений споделя, че западни партньори дори не започват преговори, ако не им покаже сертификат. "Не говорим за по-добра цена, а за тях това е някакъв вид сигурност, че орехите не са събирани край пътищата, не са некачествени, смитани в чували, без контрол за произход. Има много голяма разлика в цената на орехите, но това зависи на кого ще продаваме, дали има налична стока, количество и много други фактори. Не е случайно, че ядката е 35-40 евро в Германия за крайния потребител. Краденият орех не струва нищо. Но ако купиш земя, обработваш, чакаш 5-6 години до плододаване, то ти си вложил и очакваш възвръщаемост. Няма как да се събереш в 70 ст. например", пояснява още той.

Ядката е 

алтернатива 

на месото 

- полезна, ценна. В арабската кухня например в 95% от ястията има орехова ядка. Орехът съдържа и омега 3, да не говорим за останалите му полезни и вкусови качества. Това е жизнено важна култура, храна. Изхранването на над 7 милиарда души на планетата е сериозен въпрос.

Стопанинът на ореховите градини разказва, че работи за подобряване на себестойността. Установява, че това може да стане само чрез машини. Затова преди време установява контакти с производители на техника за преработка на орехи и за обработка на градините: "Оказва се, че целият процес може да бъде механизиран. Към днешна дата с един много приличен екип аз успявам да прибера реколтата и да я преработя".

У нас вече има градини с американски сортове, които се развиват много добре, особено в Южна България. Пазарът е определил, че най-добрият орех е американският сорт Чандлър. Дървото е създадено за индустриални обработки. Орехът е продаваем, светъл на цвят, лесно излиза на половинки. "Лично аз при дегустация харесвам повече нашите орехи", не крие Евгений Филипов и пояснява: "Оказва се, че на Балканите всички видове черупкови плодове имат висок процент захарност и масленост и добри вкусови качества".

В кабинета на производителя на видно място стои "Златен орех", връчен преди години за иновативност и механизация в орехопроизводството. Производителят разказва още, че не жали усилия за популяризиране консумацията на вкусните черупчести плодове:"Всяка жена трябва да изяжда 5 ореха на ден. Освен това никъде в детските менюта на детските градини и училищата няма орехи. Това също е една от идеите на Асоциацията - да променим детското хранене".

Орехът плододава само в малка част от земното кълбо - 7%, макар че расте на много места. Страната ни е благословена, че попада в този малък процент, при който дървото дава своите ценни плодове.

Още от Растениевъдство
0

Земеделските производители ще могат да кандидатстват за подпомагане по схемата от 3 до 28 февруари Производителите на плодове и зеленчуци ще могат да се възползват от 4 пъти по-голям бюджет през 2020

0

Днес, 16 януари, отбелязваме Деня на растителнозащитника. По традиция събитието ще бъде чествано в Аграрния университет в Пловдив. За първи път празникът се отбелязва през 1896 г

0

Не бива да се подценява торенето на културите с тези елементи, тъй като те са отговорни за формиране на ценни хранителни съставки за човека и животните Доц

0

Ябълка В сравнение с други видове ябълката се нуждае от по-малко топлина и в периода на покой понася по-добре ниските температури. Ябълката обаче е взискателна към почвата и влагата и трябва да се

0

Обеззаразяването на почвата е важна агротехническа мярка Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ Миниращата муха Liriomyza solani е неприятел по зеленчуковите култури

Последни новини
0

Щандът на Русия на най-голямото изложение за храни “Зелена седмица” бе затворен за два часа заради незаконни месни продукти. Става въпрос за 20 незаконно внесени салама

0

Коренно различна версия на подпомагане към земеделските производители предложи вчера правителството на Великобритания, след като вече няма да се ръководи от европейската ОСП

0

Това предупреждават ветеринарни лекари За да избегнете последващи сериозни проблеми, трябва да сте по-внимателни при манипулации с над 6-килограмови прасета (над 21-дневни)

0

Над 35 млн. евро струва на България борбата с африканската чума по свинете досега. В Европа са избити 1,4 милиона прасета, а в 12 страни, 10 от които са членки на ЕС има над 3900 огнища на болестта

0

Продукти: 500 г пилешко филе, 300 г гъби (каквито имате под ръка), 70 г кашкавал, 3 суп. лъж. сметана за готвене, 1 глава лук, сол и черен пипер на вкус Приготвяне: Нарежете гъбите на кубчета и ги

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Регистрация за участие в томбола „АБОНАМЕНТ 2020”
Отговор:По принцип сортът Муцу има сочно месо, което е леко сладко, но и с подчертан киселичък вкус. Колкото до вкусовите качества на ябълките, независимо от сорта, те зависят от климатичните условия през...
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Меган, съпругата на британския принц Хари, не смята да се връща повече във Великобритания, разкриват нейни приближени пред медиите. Тя трескаво устройва нов живот за семейството си в Канада, като обсъжда бъдещето си с някои близки приятели в имението за 14 млн. долара до Ванкувър, в което е отседнала заедно с 8-месечния си син Арчи

Д-р Милен Врабевски е собственик и изпълнителен директор на най-голямата научноизследователска организация в Югоизточна Европа - Comac Medical, отличена от МОН с наградата “Питагор” за най-големи инвестиции в областта на научните изследвания. Той е основател и на Фондация “Българска памет”, чиято цел е да съхрани българското културно и историческо

За втора поредна година Деси Тенекеджиева и нейната фондация “Стоян Камбарев” ще връчат “Награда за кино 355”. Тя се дава по време на церемонията за друг приз - “Полет в изкуството”, която се организира за 11-и път. Събитието ще бъде на 13 април в София. “Награда за кино 355” е насочена към младите кинотворци