Един общ проблем за всички градинари, включително тези, които отдъхват на своите вили, е събирането и оползотворяването на боклука, който остава след работа и почивка. Това са битови (хранителни) отпадъци, огромно количество плевели, останали след почистване на лехите, както и сухите клончета от плодните дръвчета.
Почти две трети от отпадъците генерирани в домовете се състоят от органични компоненти (цветя, стари плодове и зеленчуци, утайка от кафе, пакетчета от чай, черупки от яйца, т.н.). Най-често тези отпадъци попадат на градските сметища.
Биогазът, който се получава при тяхното гниене се нарича ландфил газ.
Този газ, основно състоящ се от метан, допринася 32 пъти повече за парниковия ефект от СО2.
Ползите от домашния компост са неизброимо много
На първо място, в домашното градинарство, а и в по-малките земеделски ферми, няма по-сполучлив метод за подхранване на растенията от естествената тор.
Нищо не възвръща плодородието на почвата, както компоста.
Той е особено подходящ за случаите, когато градината ви е изтощена от употребата на химикали.
Компостът има и друго важно предназначение - той може да се използва като естествено покривало при зазимяването на растенията в градината.
Не на последно място компостът допринася за екоравновесието, тъй като чрез него домакинствата сами складират биоразградимите си отпадъци, вместо да ги изхвърлят с останалия боклук.
Компостът оказва положително влияние върху съдържанието на влага и органичните хранителни материали.
Повишава обмяната на въздух, променя и стабилизира киселинността на почвата. Влияе благотворно върху микроорганизмите и подтиска болестите на растенията.
Къде, в какво и как
Повечето градинари са добре запознати с ямите за хумус които помагат боклукът да се превърне в полезен тор.
Този бабин способ, обаче, има един съществен недостатък: в процеса на гниене (в следствие на високата влажност) се получава доста неприятна миризма, която се усеща на десетки метри от ямата.
Съвременният градински компостер
Тази конструкция е едно доста удобно и приятно решение на въпроса. Той е конструиран във вид сандък или голяма кутия (контейнер) с вместимост 200-1000 литра.
Готовият тор, произлязъл от компостер, е значително по-сипкав и трошлив от този, който се получава след гниене в яма. Този вид контейнери са надеждни и издръжливи. Така измислена, конструкцията дава възможност лесно да се запълват и изпразват. Гаранция за бързото преработване на отпадъците е комбинацията между циркулация на въздуха и същевременно съхраняване на топлината. По такъв начин за кратък срок от органичните и растителни отпадъци получаваме чудесен тор.
В домакинствата най-често се използват пластмасови компостери с отворено дъно тъй като е по-удобно, по-бързо и по-хигиенично.
По-лесно е регулирането на температурата, влагата и притока на кислород елиминира лошата миризма.
Компостер от палети
Съединете три палета под формата на квадрат, като ги скрепите посредством болтове или с тел и към тях прикрепете четвъртият палет, който трябва да бъде подвижен като вратичка, за да можете да обръщате компоста лесно когато ви се налага.
Може да се съединят и няколко съда в обща система (като използвате 10 палета). Това дава възможност да се поддържат купове с различна зрялост и всеки да се обръща, когато е необходимо.
Също така можете да използвате стари варели, бидони, дървени сандъци и др. Съд може да се иззида и от тухли - правят се три стени, а четвъртата липсва, за да се осигури достъп.
Купчина в двора
Може да изберете постоянно място в градината, където да компостирате в купчина. Мястото трябва да е сухо и равно. Купчината не бива да бъде изложена на пряка слънчева светлина и не трябва да е на ветровито място. Когато изберете мястото, отделете горния слой почва.
Разкопайте и навлажнете мястото. Купчина компост се прави на слоеве, защото така е по-лесно да се получи добра смес от материали и равномерно разпределение на влагата във всеки слой. Затова никога не смесвайте всички отпадъци наведнъж, а постепенно на слоеве, стъпка по стъпка.
Подходящите отпадъци
Отпадъците, които подлежат на компостиране се разделят на "зелени" и "кафяви". Зелените са тези, които са свежи и влажни, богати на азот (N), а кафявите са сухи и богати на въглерод (С).
За да се получи качествен компост е необходимо зелените и кафявите отпадъци да се смесят и да бъдат в съотношение 4 части с въглерод(кафяви) към 1 част азот (зелени)
Отпадъци подходящи за компостиране са:
Обелки от зеленчуци и плодове (зелени); остатъци от хляб (зелени); макаронени изделия (кафяви); торбички от чай (зелени); утайки от кафе (кафяви); черупки от яйца (кафяви); стайни и градински цветя (зелени); прясно окосена трева (зелени); изсушена трева и листа(кафяви);слама (зелени); дървесни стърготини(кафяви); картонени опаковки (кафяви);салфетки(кафяви); вестници (кафяви);негланцирани рекламни брошури и диплянки (кафяви);естествени влакнести материали и платнени остатъци от памук и вълна без примеси на синтетични влакна (кафяви);оборски тор (зелени).
ЗАБРАНЕНО
Месо, риба и кокали; млечни продукти; мазнини и масла; сготвена храна; изпражнения от домашни любимци; въглени и остатъци от изгорели въглища; остатъци от синтетични платове; пластмасови отпадъци;метали;заболели и инфектирани растения
Как протича процесът
За да се ускори процесът на компостиране отпадъците е добре да се смачкат или нарежат.
Първа фаза
Тя започва веднага след като кухненските и градинските отпадъци се поставят в компостера.
Осъществява се от аеробните микроорганизми, които консумират кислород, освобождават въглероден двуокис и произвеждат енергия, която повишава температурата на компостната купчинка.
Температурата нараства много бързо през първите 12-48 часа и може да се повиши до 55-60o С. Възможно е температурата да се повиши още и да доведе до понижаване на активността на микроорганизмите.
Затова е необходимо в началото да се преобръща компостната купчина, за да се осигури охлаждането на материала, а и да се снабдява с кислород. Тази фаза може да трае няколко седмици. Накрая на първата фаза вече се получава пресен компост, все още негоден за употреба.
Втора фаза
При тази фаза темпетарурата стига до 40-45o С и започва да спада прогресивно като достига до температура малко над стайната. Тази фаза може да трае няколко месеца.
Компостът достига своята зрялост от 5 до 12 месеца. Той е шуплив, с тъмно кафяв цвят и ухае на гора. Понякога в готовия компост има останали неразградили се парчета; просто ги сложете обратно в компостера.
Успех в 5 стъпки
1. Избор на подходящо място
Най-подходящото място за компостера е дворът. Ако имате такъв, се огледайте за местенце в някой ъгъл, което да е сенчесто през лятото. Добре е над компоста да има навес, но ако няма, можете просто да му сложите капак.
2. Съставки на компоста
Компостът е смес от различни материали:
богат на азот кухненски отпадък, като остатъци от плодове и зеленчуци;
органични вещества, като например прясна трева, зелени листа и плевели;
градински и други отпадъци като сухи листа, дървесни клонки, хартия, слама;
микроорганизми.
Сред малкото неподходящи отпадъци от кухнята са месото и мазните готвени хранителни остатъци.
3. Наслояване
За основа на компоста трябва да се постави по-дебел пласт от клонки - около 15 см. Той служи за дренаж; освен това през него лесно преминава въздух, което гарантира, че няма да има неприятни миризми.
Следващият слой трябва да бъде по-тънък и съставен от кухненски отпадъци. Върху тях вече се полага горен слой, събран от градината - за предпочитане сухи листа, по-тънки клонки и слама.
Ако слоевете не са достатъчно влажни, се напръскват леко с вода и след това процедурата се повтаря, като пластовете се редят в същия ред.
4. Поддържане
Важно е в компоста постоянно да има въздух, за да не излъчва лоша миризма. За целта трябва да има достатъчно клонки, които да не позволяват той да се слегне твърде много. За повече въздух компостът може от време на време леко да се разбърква или просто да се разрохква с градинската вила или пръчка, по която са наковани няколко пирона.
5. Употреба
До осем седмици вашият компост ще бъде готов за употреба. Можете да го пресеете и използвате като пръст за цветята в саксия или да подхраните растенията в градината. Той потиска болестите при растенията, като им осигурява разнообразни хранителни вещества и намалява нуждата от изкуствени химични торове.
Възможни проблеми
Съдът за компост мирише неприятно
Добре поддържаната купчина трябва да има приятен земен мирис.
Ако в съда не достига кислород, процесът става анаеробен, компостиращите организми преустановяват своята работа и се заменят с други, които могат да се развиват при отсъствие на кислород.
Страничен продукт от дейността на тези микроорганизми е мирис, подобен на този на развалени яйца.
Решението е да се въведе въздух и така да се поднови дейността на "добрите" микроорганизми, а мирисът скоро ще изчезне. Силният мирис на амоняк обикновено показва, че има твърде много "зелени" материали в съда за компост. При добавяне на "кафяви" (листа, стърготини, картон, хартия) балансът ще се възстанови.
Компостът е прекалено сух
Сложете го на сенчесто място, Полейте го. Добавете зелени отпадъци.
Коментари