Семейството на оксалисите (Oxalidaceae) наброява около 570 изключително разнообразни вида. Оксалисите, които ние малко погрешно наричаме детелини, са разпространени почти по цялото земно кълбо. Някои ботаници причисляват към тях и карамбола. 

Карамболата е капризна

Семена се откриват трудно у нас

Сигурно сте виждали интересните звездовидни плодчета с медено жълт цвят в големите магазини или в някои десерти.

Карамболата или по-точно Averrhoa carambola е малко дръвче със сложно устроени листа, чувствителни на допир, розови цветчета и уникални по форма плодове.

У нас растението не е много известно и семена за него се откриват трудно, но при желание не е невъзможно. Семеначетата встъпват в плододаване на третата година, според колекционерите на екзотични видове. Дръвчето не расте много, което го прави подходящо за отглеждане в контейнер. Нуждае се от повече грижи в млада възраст.

Карамболата не издържа на студ и не е желателно да се излага на температури по-ниски от 10oС. Понася добре резитби за оформяне. Изисква повече светлина, а в нашите условия цъфти само през лятото. Иначе, в естествените му местообитания, цъфтежът и плододаването са целогодишни. Уцелите ли мястото на растението, то ще ви се отплати щедро с декоративните си качества.

Бонбонени фунийки

Спазвайте правилото за засаждане на луковици

Oxalis versicolor е сравнително нов сорт за нашите ширини. Произхожда от Африка и се предлага в търговската мрежа под формата на луковици. Растението представлява малка туфичка с височина до около 30 см и също толкова площ встрани. Листенцата са дребни, а цветовете напомнят на коледни захарни бастунчета, заради цветната комбинация в бяло и червено. Предлага се и сорт с жълто-червени цветове, наречен Golden cape (златна пелерина).

Очарователните оксалиси версиколор не са студоустойчиви. Затова луковичките им се засаждат в контейнер или в градината, но след като премине опасността от замръзване.

При засаждане се спазва правилото луковиците да се поставят на дълбочина 2 до 3 пъти по-голяма от височината на самата луковица (както при пролетно цъфтящите видове). Растенията се развиват най-добре в структурна почва с дренаж и високо съдържание на хранителни вещества. Цъфтят еднакво добре, изложени на слънце или поставени в условия на леко засенчване. Обикновено цъфтежът започва 8-10 седмици след засаждане и продължава до късна есен.

Ако искате да запазите растението преди да паднат слани, трябва да извадите луковичките. Съхраняват се както гладиолите. Ако са засадени в саксия, е достатъчно да я приберете на защитено от замръзване място.

Експерименти с железен кръст

В градината или в саксия?

Oxalis Iron cross (железен кръст) или т.нар. детелина Шамрок е познато растение. У нас се отглежда предимно в саксии с изразен период на покой през зимата.

Луковиците на този оксалис имат нетипична форма, но по отношение на засаждането не се различават с нищо от останалите. Височината, която достигат листата, е около 30 см, а розовите цветчета се извисяват малко над тях. 6-8 седмици след засаждане очаквайте цъфтеж.

Растението се отглежда повече заради сантименталната асоциация с късметлийските 4 листа, отколкото заради цветовете. Типичното внушение, че е саксийно растение пречи да го видите в истинската му светлина и пълен разкош.

Направете си експеримент и засадете няколко луковици в градината щом се затопли времето. Изберете слънчево място или с шарена сянка, но светло. Шарката и цветът на листата ще са по-наситени на слънце, а формата на туфата ще е по-компактна. Осигурете добър дренаж на почвата, защото в противен случай рискувате загниване на луковиците. Поливайте редовно, но не позволявайте подгизване. След прецъфтяване не орязвайте листата, а ги оставете да пожълтеят сами. Извадете луковиците, почистете ги от почвата и ги съхранете през зимата. За следващата пролет вече си знаете.

Отглеждането в контейнер следва същия цикъл, така че не се притеснявайте, когато растението премине в покой. За оптимален ефект засаждайте повече луковици в една саксия или на малко пространство.

Подобни са сортовете Molten Lava и Zinfandel.

Оксалис в бордо

Отглежда се супер лесно

Оxalis triangularis е перфектното растение за онези, които искат хем да им е красиво, хем да не полагат много грижи. Със своите внушително едри листа и божествената им винено червена до виолетова окраска този оксалис е перфектното растение. Цветовете в повечето случаи са бели, с което контрастират доста ефектно над тъмната листна маса. Листата от своя страна са чувствителни към светлината. През деня са широко отворени, а през ноща сякаш заспиват.

Оxalis triangularis е многогодишно или по-точно дългогодишно растение, което може да сте наследили от баба си и внуците ви да продължат да го отглеждат.

Луковичките наподобяват по-скоро малка шишарка, но не се различват спрямо изискванията си от останалите. Ако ги засаждате в контейнер и искате пълна саксия с прекрасни листа, препоръчваме да я "пренаселите" с луковици. В градината важи същото. Поливайте при необходимост. Особено след засаждането е добре да увеличавате дозата спрямо развитието на растението. Осигурете слънчево място. Иначе рискувате да получите рехава туфа с много криви листа. Бъдете подготвени, че след прецъфтяване следва покой. Спрете да поливате и дайте почивка. След няколко седмици луковиците ще се събудят и ще ви радват отново. Започнете с поливките, но полека и по-малко.

Плевел или прелест?

Червено-кафявата с жълтите цветчета

Смятаме детелинините или по-точно един оксалис (Oxalis corniculata) за опасен и упорит плевел в градината. Точно онази, червено-кафявата, която се вкоренява на всяко възелче и няма отърване от нея. Да, с жълтите цветчета. Онази, която при допир хвърля семенцата си като пуканки на метри разстояние. Опитни градинари твърдят, че борбата с нея е безмислена. Дори хербицид не я мори. А и да й навреди, то семенцата скоро обръщат играта в нейна полза.

Ако имате проблем с нея, ви препоръчваме да ограничите водата. Недостигът на вода възпрепятства цъфтежа, а следователно и образуването на семена. Направете си експеримент, ако не вярвате. Междувременното плевене на засушените растения намалява популацията, което си е една малка победа. Редуцирането на семеобразуването - също. Успех!