През 90-те години на миналия век се създадоха предпоставки за сериозен проблем - по нивите остават огромни количества растителни остатъци след прибирането на културите. Той възниква главно поради намаляване на броя на отглежданите домашни животни и прекратяване на използването на сламата в промишлеността.

През последните години се разви порочната практика тези остатъци да се изгарят, въпреки че изгарянето на стърнищата от полските култури на територията на страната е забранено със Закона за опазване на земеделските земи. Мярката е взета с цел да се спре влошаването на почвеното плодородие и унищожаването на многобразието на полезната почвена микрофлора и фауна. Действия по подобряване на състоянието на почвите у нас обаче могат да се предприемат както с прекратяването на вредоносните практики, така и чрез активното прилагане на устойчиви мелиоративни мероприятия.

Сламата и растителните остатъци в полските сеитбообороти могат да се ползват както в агротехниката на отглеждане на полските култури чрез заораване, компостиране, мулчиране и др., така и като постеля за животни, за лехи на културни растения, като фураж, за брикетиране или за директно изгаряне в специални пещи, като суровина за различни промишлени производства.

Още по темата, четете в новия брой на вестник „Български фермер“ от 14 януари.