На час път е от София. Ясен Иванов я създава с къртовски труд в двора на баба си и дядо си

Гергана Младенова

Ясен Иванов е един от онези млади хора, които обичат действието и растенията. Завършил е Физическа география и ландшафтна екология в СУ “Св. Климент Охридски”. А днес е горд собственик на Ботаническа градина “Борика” в с. Борика, община Ихтиман.

Мястото е цветен оазис, изграден от Ясен с две ръце, много труд, идеи и огромно желание, само на час път от голямата и сива София. Градината е отворена за посетители от април до ноември, а работното време е от 9:00 до 19:30 часа всеки ден.

По стечение на обстоятелствата се срещам с Ясен в центъра на София, след като вече бях видяла каква красота е сътворил. Разговаряме от къде е идеята, как е започнал, защо точно ботаническа градина е избрал...

Ясен разказва, че първо е искал да направи ботаническа пътека, после се е насочил към озеленяване, разсадник за декоративни и редки растения, докато накрая идеята е узряла в съзнанието му и е започнал да работи по изграждането на градината. Вдъхновение черпи от градини от цял свят, но най-вече от Англия. Така от 2015 г. ботаническа градина “Борика” приема посетители, разширява се и обогатява видовия си състав.

Без чужда помощ и с къртовски труд младият мъж превръща двора на баба си и дядо си в малък ботанико-географски кът разположен на около 8 декара с над 350 вида растения почти от целия свят.

- Един такъв проект изисква не малко вложения. Откъде намери финансиране? Имаш ли спонсори? Или може би си кандидатствал по някоя мярка на ЕС?

- Разходите са страшно много, но по щастливо стечение на обстоятелствата и родителите ми имат възможност да помагат. Не съм кандидатствал по програма. Проучил съм, но уви, няма такава програма, по която да мога да кандидатствам с дейността, която извършвам.

Възможността, която се отвори тази пролет, е да кандидатствам като фондация по програма за междусъседско сътрудничество на фондации и НПО-та в близкогранични райони. Потърсих услугите на консултант, но така или иначе този проект за съжаление пропадна. Не съжалявам, че открих фондацията. В нея виждам перспективи за в бъдеще. Дори да се отвори възможност за външно финансиране, вече не ми е необходимо, късно е - градината работи.

- Колко посетители имаш годишно и успяваш ли да издържаш себе си и градината от посетителската такса?

- Не си водя статистика, но е факт, че хората все повече се отварят за туризъм, пътувания и нови неща. Идеята на градината не е да бъде суперпечеливш бизнес. Не се водя от печалбата, а от удовлетворението, което ми донася. Правя го с желание и ентусиазъм. Ще бъде чудесно и тайничко се надявам приходите да са достатъчни, за да мога да продължавам да развивам и обогатявам градината. От уста на уста, чрез социалните мрежи и медиите се радвам на все повече посетители особенно през почивните дни.

- Имаш нови начинания - изграждаш посетителски център, бар на открито, планираш да правиш беседи и работилници за малки и големи. Разкажи повече.

- Да, залагам много на тях. Всъщност очаквам основните приходи да идват от това. В допълнение предлагам около 15 вида растения за продажба, като планирам от догодина да бъдат поне 40. Опитвам се да съчетая нещата и да комбинирам няколко дейности. Капка по капка смятам, че ще се получи. Планирам до 2-3 години да направя и зимна градина.

- Посрещаш детски групи в градината.

- Да, само през този сезон през нея минаха 300-400 деца в предучилищна възраст. Искам да работя с деца, но е трудно да задържиш вниманието им. В бъдеще ще се усъвършенствам в тази насока. Първо трябва да изградя стратегия за работа с различните възрастови групи. Струва си! Лично за мен най- голямото възнаграждение е да съумея да отключа интереса на децата към природата и към растенията, да променя отношението им към нея. От децата трябва да започне промяната, с която да постигнем едно сплотено и отговорно общество с чувство за отговорност към природата, единност и взимопомощ.

Всички трябва да работим за това и да не ние е все тая за проблемите в света, в който живеем.

Следва задълбочен разговор за проблеми, свързани с екология и география (глобалното затопляне, отглеждане предимно на монокултури, масовата употреба на химични препарати, изсичането на горите, унищожаването на естествени хабитати, популации, застрашени видове и т.н.). Ясен има много познания в областта и говори с нагледни примери от близкото и далечното минало. Вярва, че хората все повече се обръщат към природата и осъзнават, че не тя служи на нас, а ние на нея. И отново дава примери (устойчиво развитие, повече зелени площи, включително и градско земеделие, опазване на околната среда и др.).

В същото време той се радва на малките неща, на красивите пеперуди, на някое ново растение.

Най-големият му проблем се оказва поливането и времето (7-8 часа дневно), което то отнема особено в летните жеги. Обмисля да изгради поливна система поне в една част от градината. Засега се колебае каква инсталация да избере.

Болести в градината няма (с малки изключения). Пълзящи и летящи твари също не му създават големи проблеми. Охлювите, например, събира на ръка и ги изнася далеч от градината без да ги убива.

Чемширеният молец е много наболял проблем в момента, но в “Борика” 80-годишните наследствени чемшири на Ясен не са поразени. Той се старае да не използва химични препарати. Не само от природосъобразна гледна точка, а и защото отглежда десетина пчелни семейства. Отглежда и зеленчуци и плодове, както и няколко кокошки.

Ясен обича да наблюдава растенията. Научил се е да разчита нуждите им по външния вид и да съобразява изискванията им. Обича и да говори за тях. Експериментира. Предвижда в близко бъдеще все повече да обогатява видовия състав на градината. Растения донася от пътешествията си, взема от естествената фауна на страната ни или закупува от специализирани разсадници.

Последното растение, което е засадил, е взел от съседи миналата седмица и все още търси наименованието и произхода му в ботанически определители. Доскоро e искал да се сдобие с чилийски ревен (Gunnera manicata). Е, вече и този гигант може да се види в градината (под един лист от растението могат да се скрият 4 човека). Старае се от най-ранна пролет до късно през есента да поддържа градината в цъфтящ и атрактивен вид. На този етап тя отнема цялото му време, а на помощ идват сръчните ръце на съседка.

Отскоро мулчира в градината с компост от ОП Столично предприятие за третиране на отпадъци, площадка “Хан Богров”, където се компостират биоразградими и зелени отпадъци. Прави опити и сам да компостира.

Ботаническа градина “Борика” е един много добър пример за това как човек сбъдва мечтата си и благодарение на нея да вдъхновява обществото или поне част от него.

Ясен се справя сам, не разчита на подкрепа от държавата и институциите. С дейността си допринася за съхраняването на застрашени видове растения и насекоми, както и за туризма в селото.

За съжаление до градина “Борика” е трудно да се стигне без собствен транспорт. Ясен казва, че до селото върви маршрутка, но тя не е много редовна. А и прави само 2 курса - сутрин и вечер.

В село Борика, живеят 77 души по данни на ГРАО от 2015 година. Мястото е тихо и спокойно, идеално за отдих.

КОЛКО СА У НАС

На територията на България действат няколко ботанически градини. Първите 5 от тях са с държавен и/или университетски статут, а останалите са частни колекции, наречени ботаническа градина по една или друга причина.

Според Закона за биологичното разнообразие, “ботаническа градина е институция, която поддържа колекции от живи растения за нуждите на експерименталните ботанически изследвания, естествено научното и природозащитното образование и възпитание и е отворена за посещение повече от пет месеца в годината”. Ето кратка информация за всяка от тях:

1. Ботаническа градина на БАН (София) съдържа най-богатата обществена сбирка с растения у нас. има не само научен, но и обществен принос. Организира разнообразни инициативи и приема посетители.

2. Университетска ботаническа градина (София) разполага с оранжерии с богата колекция от растения, розариум, алпинеум, водни и други тематично обособени площи, както и с информационен център.

3. Университетска ботаническа градина (Балчик) съдържа колекция от над 4600 вида растения, която непрекъснато се увеличава. Тя е паметник на културата и защитен туристически обект.

4. Университетска ботаническа градина (Варна) е парк разположен на 360 декара. Разнообразието от растения надхвърля 400 вида, плюс колекция от 250 сорта и вариетета ириси.

5. Университетска ботаническа градина (Пловдив) е разположена на 113 декара. Занемарена е, но се правят опити за възстановяването й, чрез изграждане на ограда, почистване, увеличаване на видовото разнообраззие и изпълнението на няколко проекта. Предвижда се това да стане до 2019 г.

6. Ботаническа градина “Палм Център” (Пловдив) съчетава няколко дейности в едно. В нея може да се видят и купят над 400 вида растения, много от които средиземноморски и тропични. Основателят й е Кирил Донов, дипломиран инженер агроном по тропично и субтропично земеделие.

7. Ботаническа градина “Маргарита” (с. Гроздьово, Варна) е събрала колекция от растения с преходно-средиземноморски, тропичен и субтропичен произход. Градината функционира от 1999 г. В нея е изградена траншея за целогодишно отглеждане на цитруси на открито у нас.

8. Ботаническа градина “Серафимови” (с. Велика, общ. Царево) разполага с над 1600 вида кактуси. Работи почти целогодишно и предлага ограничено количество посадъчен материал от известни видове и сортове кактуси.

9. Ботаническа градина Hortus Australis (с. Крапец, общ. Шабла) функционира от 2004 г. В нея се отглеждат много екзотични цъфтящи и вечнозелени растения.

10. Ботаническа градина “Борика” (с. Борика, общ. Ихтиман) е най-младата от изброените и както вече стана ясно тепърва ще се развива.