Първенец на много изложби, стрептокарпусът бавно навлиза и на наша територия предимно чрез внос от Холандия. Измежду над 150 вида стрептокарпуси и неизброимите им хибриди у нас засега се предлагат по-разпространените.

Цветето е близък братовчед на африканскта теменужка (Saitpaulia), всъщност е нейн предшественик. С листната си розетка и формата на листата много наподобява добре познатата ни иглика. На пръв поглед някои сортове могат да се объркат и с орфеевото цвете.

Отглежда се лесно

На българският пазар се предлагат млади растения стрептокарпус в цъфтежен размер на цена от 5-6 до 10-12 лева в зависимост от размера и сорта. Цъфтеж може да се наблюдава през цялата година, но най-пищен е той през топлите месеци. Цветовата гама е много богата. Цветове има за всички с изключение на любителите на оранжевото.

А отглеждането е лесно. Основна роля играят водата и почвената структура. Почвата трябва да е лека и много добре аерирана. А вода в никакъв случай не бива да се задържа. Препоръчва се поливането да става отгоре, като се внимава да не се задържа вода нито в розетката, нито по листата.

Друг вариант е поливката да се извършва отдолу в подложката. Но той може да бъде и малко коварен. Ако водата се задържи повече от необходимото, корените ще загният, а това не е желателно. Ако пък не се осигурява достатъчно вода, цветето ще страда и на първо време ще спре да цъфти. Когато поливате отдолу, излишната вода трябва да се отстрани до два часа. В такъв случай се препоръчва поне една поливка месечно да става отгоре, като се обърне особенно внимание почвата да попие цялата вода равномерно.

Светлина и подхранване

Стрептокарпусът е тревисто цъфтящо растение, чийто естествен район на разпространение е тропичен. Тоест в естествени условия до него достига ярка светлина, но разсеяна от по-високо стоящите растения. Това налага в домашни условия да му се осигури подобно място. Прекаленото засенчване ще компрометира цъфтежа. Прякото слънчево огряване ще повреди листата. Най-доброто място за това цвете е източен или западен прозорец или ниските етажи на "домашната джунгла". Няма да сбъркате и ако изнесете стрептокарпусът навън през лятото. Само го пазете от горещите слънчеви лъчи.

Подхранване се прави през 2-3 седмици. Обърнете внимание - препоръчителната доза тор от етикета трябва да се разреди в двойно по-голямо количество вода. Твърде вероятно е нежните коренчета на стрептокарпуса да изгорят от по-голяма доза торове. Подхранването се прави от март до септември с торове с високо съдържание на калий и фосфор. Много азот предизвиква буен растеж и доста голяма опасност от загниване на розетката. Когато се прекрати подхранването, се намаляват и поливките.

През студените месеци нуждата от вода е сравнително малка. Растението се пресажда напролет в малко по-голяма саксия. препоръчително е тя да буде по-широка, отколкото дълбока.

Размножава се по 3 начина

1. При опрашване (естествено или изкуствено) се формира малка завъртяна шушулка с множество семенца. Те са годни за засяване веднага щом узреят и шушулката се разпука. Семенцата са много дребни и при засяването не бива да се покриват. За да се запази влагата върху съда се поставя стъкло.

Поникването е след 10-14 дни при температура 21-24 градуса. В началото растежът е слаб, но при появата на първия същински лист е време за пикиране в индивидуални малки саксийки. Младите растения ще разцъфтят до 16-20 седмици в зависимост от условията.

2. Малко растения могат да се размножават чрез листни резници, но стрептокарпусът е едно от тях. Добре е листни резници да се взимат през пролетта или лятото. Листата трябва да са млади, но добре развити. Има няколко начина на сегментиране на листата за вкореняване и всички са успешни. Важното е да се осигурят подходящи условия.

Почвеният субстрат е съставен от компост и перлит 1:1. Листата се поставят в него на около 2,5 см дълбочина. За успешното вкореняване е необходима светлина и умерена температура. За поддържане на атмосферната влажност върху резниците се поставя стъкло (подобно на мини оранжерийка). Между 4 и 6 седмици са необходими за успешно вкореняване. Малките розетчици се прехвърлят в индивидуални саксийки, когато са готови.

3. Най-бързият начин за получаване на цвят е чрез разделяне на розетката. В този случай се получават по-малко растения, но те ще зацъфтят много по скоро и няма да имат нужда от доотглеждане. Разделянето на розетката се прави през пролетта по време на пресаждането.

Цветето говори с листата си

Всяко отклонение от нормалните размери или оцветяване на листата е сигнал за някакъв проблем. Най-често срещаните примери са:

Гниене в основата на листата или листната розетка. Случва се при завишена почвена и въздушна влажност, неподходяща почвена смес или често задържане на вода по листата и в розетката. Предотвратява се с подобряване на въздушната циркулация и внимателно поливане.

Прекалено големи листа, но без цвят говорят за липса на светлина или твърде често подхранване с азотни торове.

Некроза по ръбчетата и върховете на листата, или петна по цялата листна петура могат да бъдат причинени от слънчеви изгаряния или прекалено сух въздух. Симптомите много зависят от сезона и атмосферните условия.

Увяхване и пожълтяване на листата в повечето случаи е причинено от липса на почвена влажност. След поливка цветето бързо се възстановява. Обратният вариант - преполиване е смъртоносен.

Стрептокарпусът може да пострада и от нападение от неприятели. Те са редки, но все пак бъдете бдителни за листни и памукови въшки, акари и др.

Някои от най-интересните сортове стрептокарпус са: Streptocarpus "Harlequin Blue" е двуцветен (жълто-син). Растението е компактно и много цъфтящо;

Streptocarpus "Crystal Ice" е окичен с бели цветове със сини нишки. Цъфти целогодишно;

Streptocarpella пък е цял подрод, който включва множество цветове. Уникалното при тях е, че розетката е заменена със стъбла, а ефектът е каскаден.