Градинската достига до 2 м височина

Гергана Младенова

Високи и снажни, с ярко обагрени цветове и внушителен вид ружите навяват спомени от детството. В градината на баба, в някой закътан ъгъл или гордо строени до оградата, а защо не и самозасяли се някъде в полето - незнайно как, незнайно от къде, някак чудно, като поникнали с магия.

Как от едно малко семенце израства такова голямо цвете? На езика на цветята ружата означава амбиция и плодородие. Символиката е напълно оправдана. С амбиция да достигне небето цветето расте и цъфти дори в неплодородна почва и без грижи. Извлича всичко необходимо за съществуването си от малкото, с което разполага.

Ружата (Alcea rosea) е член на голямото семейство Слезови. Градинската ружа е едногодишно растение, достигащо до 2 метра височина. Стъблото е изправено, овласено и кухо, а кореновата система се състои от дебел главен корен с вторични разклонения. Листата са слабо длановидно изрязани, с ясно изразено жилкуване и също са овласени. Те са разположени последователно по стъблото на дълги дръжки. Цветовете са съставени от 5 срастнали в основата венчелистчета, множество тичинки, срастнали в тръбичка и дисковиден плодник. Семената са бъбрековидни.

Културните сортове са представени от богата гама цветове - от тъмно червено, дори матово черно до светло розово, лилаво и снежно бяло. Цветовете на някои сортове преливат в два цвята, от центъра към крайщата на венечните листенца. Създадени са хибриди и с кичести цветове, наподобяващи понпони. Различните видове ружи са едно-, дву- и многогодишни растения.

Червените цветове привличат много пеперуди, което допринася за приказния ефект на ружите.

По-известните сортове са:

CHATER'S DOUBLE MIX - огромни кичести цветове (15-17 см в диаметър)

SPRING CELEBRITIES - къдрави цветове (5-7 см в диаметър)

MAJOR ETTE - полукичести цветове, височина около 1 м

FIESTA TIME - много кичести и къдрави цветове

BLACKBERRY - уникален виолетово-цикламен кичест цвят

CREME DE CASSIS - цветове с тъмен център и почти бял кант

Размножава се чрез семена

Често успешно се самозасява

Ружите се размножават чрез семена. За по ранен цъфтеж може да се засеят седмица-две преди последните мразове (април). А след като премине опасността от измръзване, да се изнесат навън.

В изкуствени условия засяването на всяко семенце трябва да бъде в отделен съд, за да не се наранява много кореновата система при разсаждането. Семенцето се поставя не много дълбоко в субстрата (5-6 мм) и се покрива съвсем малко. Почвеният субстрат трябва да бъде богат на хранителни вещества, лек, но и да задържа достатъчно вода, за да покълнат по-бързо семенцата. След появата на първите листа поливната норма леко се завишава.

Когато се оформи розетчица и времето позволява, разсадът може да се изнесе навън и да се пресади на постоянно място. Разстоянието от растение до растение трябва да бъде не по-малко от 50-60 см, защото някои сортове се разклоняват.

При директно засяване в градината е необходимо да се изчака преминаването на последните мразове. Семената се засяват плитко (до 1см). Отново се съобразяват разстоянията между отделните растения. Ако се наложи, след поникване растенията се разреждат, а може да се оставят и в група, ако са различни цветове. Докато растат, младите растения се поливат редовно.

Заблудени от цветето

Ружата, която отглеждаме в дворовете си, е едногодишен вид. Често се смята, че тя е многогодишна, защото успешно се самозасява. Има и сортове, които се водят многогодишни, но това не означава 10 години, а да речем 2,3 или 4 в най-добрия случай.

За да удължим живота на тези ружи, е необходимо своевременно да се премахват прецъфтелите цветове, а когато прецъфти целият цветонос, да се отреже. Зазимяването също е от полза. Отстраняването на надземната част, преди да застудее драстично, допринася за укрепването на кореновата система. Подхранването на пролет помага също.

Правилните грижи

Няма задължителни изисквания

След като поникне и укрепи кореновата си система, ружата започва да образува розетка, а не след дълго и цветонос. Ако е засята на слънчево място, всичко това се случва по-бързо. Поливките и подхранването също имат своя принос, но не са задължителни.

Ружата е изключително сухоустойчиво растение с мощна коренова система, която набавя необходимото количество вода и хранителни вещества от по-дълбоки почвени слоеве.

По правило, ако няма да се събират семена, прецъфтелите цветове се отстраняват, за да се препрати енергията към пъпките, вместо към образуване на семена.

Истината е, че е достатъчно само да засеете семената. Това е единствената ви грижа за ружата. След засяване тя се оправя сама и с климатичните условия, и с водата, и с храната, а и с продължаването на рода. Няма задължителни изисквания.

От друга страна, ако искате вашите растения да са разкошни, е добре да поливате и подхранвате редовно и обилно. Ружата ще се отблагодари.

Неприятели

Ружата е храна за ларвите на някои представители на разред пеперуди, в това число на листоминиращия молец и дяволската пеперуда.

Напада се често и от бълха, която прави много дребни отворчета по листата. При нападение те приличат на надупчени с топлийка, в последствие некротират.

Други неканени гости са гъсеници, листни и щитоносни въшки, гъгрици и други.

Ефективен начин за борба с всички изброени нападатели е третирането с инсектициди и навременно откриване на проблема.

Ръждата най-често мъчи цветето

Най-често срещаната болест при всички представители на семейството е ръждата. Причинява я гъбен патоген със звучното наименование Puccinia heterospora или Puccinia malvacearum.

В началните стадии на развитие на болестта по долните листа се появяват многобройни жълти петна. Характерен симптом са малки кръгли точици, разпръснати по цялата горна страна на листната петура. С напредване на болестта те причиняват вдлъбнатини. От долната страна на листата се образуват типични жълто или оранжево оцветени образувания, наподобяващи гнойна пъпка. Те съдържат спорите на патогена и при разпукване се разпрашават.

Болестта е в апогея си в условия на топло и влажно време и може да се разпространи по стъблата, младите листа и цветните дръжки. В това положение е най-добре цялото растение да се отреже и да се изгори. Ако забележите първите симптоми навреме, достатъчно е да отстраните заразените листа и да наблюдавате редовно за нови симптоми. Другата опция е третиране с фунгициди.

Превантивни мерки срещу заболяването са: борба с плевелите; мулчиране на почвената повърхност около растенията; при поливане да се пазят листата от намокряне или пръскане на вода от почвата към тях; осигуряване на добра циркулация на въздуха между растенията; редовно проверяване за първи симптоми на заболяване и други.

От лечебната правят лапи, компреси, отвари

Лечебната ружа (Althaea officinalis) е див представител на семейтвото. Разпространена е навсякъде в България до 1000 м надморска височина. Типични местообитания са мочурливи и заблатени места, край реките също се среща. Растението достига до 1,5 м височина, а цветовете са бели или бледо розови.

Използваемата част са листата и цветовете, обрани по време на цъфтеж, както и коренът, но само от двугодишни растения. В химичния състав на растението са открити етерично масло, каротин, витамин С и минерални соли. В цветовете се съдържа пигментът малвадин. В корените има голямо количество слуз, която съдържа галактуронова киселина, глюкоза, аспарагин, бетаин, мазнини, скорбяла, пектин, нишесте и минерални вещества.

Лечебното действие на ружата се обуславя от голямото количество слуз, която съдържа. Различните части на растението се прилагат под формата на отвари, лапи и компреси. Така повлияват редица болестни състояния на дихателните пътища и храносмилателната система. В народната медицина растението се използва и за бъбречни заболявания.

Гаргарата с отвара от листата повлиява гърлобол, пресипнал глас, кашлица, възпаление на венците и други.

За външно приложение се приготвят лапи, които успокояват рани, екземи, отоци, циреи. Под формата на компреси ружата помага при очни възпаления или разранени зърна при кърмачките.

За вътрешно приложение се прави отвара с 1 супена лъжица сушени листа, които се заливат с 500 мл хладка вода. Отварата престоява около 2 часа и се подлажда на вкус с мед. Пие се преди хранене.