С поникването на житните култури се появяват и зимно-пролетните плевели. Сред най-разпространените едногодишни житни плевели са ветрушка, полска лисича опашка, пиявица, полска овсига и др., а от едногодишни широколисти плевели – ралица врабчово семе, глушина, див мак, лайка, лепка, подрумче и др, многогодишни коренищни и кореновоиздънкови плевели – паламида, поветица, балур и др.

Там, където не е засято, може да се внесе подходящ почвен хербицид след сеитба преди поникване или да се направи след 3-и лист на културата в ранни фази от развитието на плевелите до братене.

Есенното внасяне на противожитни хербициди е свързано със следните предимства:

. Посевът се освобождава от конкуренцията на плевелите;

. Плевелите са в ранни фази от развитието си и са по-чувствителни на хербициди;

. Спестява се време и техника за извършване на пролетните мероприятия.

За постигане на оптимален ефект от внасянето на противожитни хербициди са необходими комплекс от условия:

. Да се познава добре видовия състав на плевелите в съответната площ и се избере най-подходящия хербицид;

. Третиране в ранни фази от развитието на плевелите – до начало на братене;

. Равномерна сеитба на 5-6 см дълбочина със задължително валиране с цел стабилно семенно легло.

. Противожитните хербициди да се прилагат избирателно на по-тежки почви, след добра почвена подготовка и наличие на почвена влажност, тъй като тяхната селективност е на физична основа.

При хербицидно третиране през есента след поникване на културите е необходимо:

. Есенниците да са развили най-малко 3 листа;

. Дневната температура на въздуха да не е по-малко от 9-10 градуса, а нощната да не пада под 0 градуса, да се работи само в тихо време;

. Житните плевели да са във възможно най-ранна фаза на развитие до 4-5-и лист.