Д-р Валентин Иванов, квмн
Ензоотичната атаксия (паралич) е заболяване, което засяга агнетата и яретата.
Проявява се основно с нервни признаци в резултат на дегенерацията на бялото мозъчно вещество.
Атаксията е типично ендемично (свойствено за определен район) заболяване. В районите, където се появява болестта обикновено са засегнати голям брой животни и се стига до големи икономически щети.
Като основна причина за ензоотичната атаксия се смята недостигът на микроелемента мед в почвата и съответно във фуражите. Традиционното торене с торове, съдържащи азот, фосфор и калий, не внася в почвата много от важните микроелементи: селен, мед, йод, цинк, бор, кобалт, магнезий и др. По-малко значение за развитие на заболяване има недостигът на кобалт, йод, манган, витамини от групата В, както и грешки в технологията на приготвянето на смеските и на храненето.
При продължително изхранване на фуражи, в които има недостиг на микроелемента мед, в бялото мозъчно вещество се явяват тежки дегенеративни промени и нарушения на централната нервна система.
Клиничните симптоми са доста типични, като страданието се проявява в две форми - остра и хронична.
Острата форма се среща при новородените агнета и ярета, а хроничната - при по-възрастните. При острата форма агнетата още с раждането си показват парализа, глухота и умират много бързо. В ендемичните райони могат да се засегнат до 25 процента от новородените агнета (най-много 46 процента), като смъртността достига 70-80 процента от общия брой на засегнатите животни. Установено е, че съдържанието на мед в черния дроб на новородените агнета е под 20 мг в 1 кг сухо вещество. Агнетата и яретата заболяват най-често в случаите, когато медта в сивото мозъчно вещество спадне под 3 мг в 1 кг сухо вещество.
Острата форма има подчертано сезонен характер - среща се главно през зимата и в началото на пролетта. Острото протичане е типично за агнета и ярета, които се раждат направо с клинична симптоматика.
Хроничната форма засяга обикновено млади животни на възраст от 2 седмици до 4 месеца. Типичните симптоми са некоординирана, несигурна, колеблива походка, слабост на крайниците. По-рядко се стига до пареза или парализа.
Ако веднага не се предприемат спешни мерки за лечение на животното и навреме не се смени пасището и/или храната, подрастващите агнета или ярета бързо умират. По-рядко се наблюдава анемия, която обаче не е специфичен белег.
Важно е да се разграничи заболяването от мускулната дистрофия и от авитамноза В1.
При мускулната дистрофия обаче се наблюдава слабост в мускулите на крайниците без нервни признаци. Когато на животните се даде селед, признаците бързо отшумяват. Освен това дистрофията лесно се открива на терен с проба, при която се пуска агнето отвисоко - т. нар. овчарски тест.
Ако то падне на гърдите си, пробата е положителна, т.е. касае се за мускулна дистрофия.
При авитаминоза В1 животните извиват характерно главата си нагоре и настрани. Освен това този вид витаминна недостатъчност е по-типична за птиците, където се среща сравнително често.
Лечението на заболяването е нецелесъобразно и неефективно поради настъпилите трайни увреждания в мозъка.
За профилактика обаче може да се използва евтиното и достъпно средство - меден сулфат (син камък) или други медни соли. На овцете се дават 5-10 мг меден сулфат дневно, за да се предпазят ембрионите от медна недостатъчност, 10 дни по ред, а на агнетата препоръчваната доза е 3-5 мг дневно. Особено подходящи са солно-минералните блокчета за близане, съдържащи богат набор от минерали - мед, цинк, молибден, кобалт, магнезий, йод и др.
Съдържанието на мед в почвата може също да бъде повишено чрез използване на меден сулфат. Препаратът се разпрашава с разходна норма 5-6 кг син камък на 1 хектар пасище. Добре е това да се направи рано напролет преди животните да са изкарани масово на паша.
В същото време трябва да се внимава да не попадне голямо количество меден сулфат на едно място, тъй като медта в големи дози може да бъде много токсична за животните. В райони, в които се пръска редовно срещу гъбични заболявания с меден сулфат или фунгициди на медна основа, заболяването се среща по-рядко.
Наложената през последните години технология преди засаждане на много от растенията да се топят корените им в разтвор на меден сулфат, доведе до допълнително обогатяване на почвата с важния микроелемент. Много от използваните съвременни микроторове също включват в състава си мед.
Коментари