При претакането виното се освобождава от намиращия се в него въглероден двуокис и поглъща кислород, необходим за правилното му развитие.

Претакането ускорява по-нататъшното избистряне на виното

Следователно първото претакане е задължително, за да не влошите виното.

Преди него обаче имате още една грижа - виното задължително се проверява за оксидазно (кафяво) пресичане.

Има лесна проба при домашни условия

В чаша се налива вино и се оставя за 24 часа в топло помещение.

Ако през това време виното си запази цвета и бистротата - то дава знак, че е стабилно и може да се преточи.

Ако се поразмъти и придобие кафеникаво оцветяване - то не бива да се претака, защото ще се пресече, а иска лекуване.

Тогава има друг изход

Първо в него се внасят по 5 г серен двуокис за 100 л (100 мл серниста киселина).

Разбърква се за хомогенизиране без вдигане на утайката и се оставя за 2-3 дни, след което отново се взема проба .

Ако и втория път се размъти, тогава в него се внасят още по 3 г серен двуокис за всеки 100 л.

Така обработено, виното може да се преточи.

Внимание! При претакането се търси възможност за по-широк контакт с въздуха - това се постига, като струята вино трябва да пада от по-високо в приемния съд.

Съвет: още по- добър ефект се получава, когато виното пада върху дъска, поставена наклонено.

Отделеното бистро вино се налива в чиста напушена бъчва и понеже най-често няма втора такава, то се връща в същата след измиване и напушване.

Оттакането може да стане през канелата, ако я има и ако от нея тече бистро вино. В противен случай това става с маркуч, привързан върху дървена летва (пръчка), така че краят му да е на 7-8 см по-високо от края на летвата. Целта е при потапяне в бъчвата краят на маркуча да е над нивото на утайката.