Лошото не идва никога само. След опустошителните наводнения в Североизточна и Централна България, които взеха човешки жертви, унищожиха земеделски култури и сринаха инфраструктурата на десетки общини, дойде време да се тревожим от опасността от разпространение на зарази и за здравето на животните.

На този етап нито една държавна институция не разполага и не се наема да посочи точни данни колко домашни животни се удавиха. Какъв е броят на фермерите животновъди, били те дребни семейни стопанства или средни ферми, които са загубили животните си.

Как реагира държавата

Веднага след наводненията д-р Марин Маринов от Българската агенция по безопасност на храните обясни какво трябва да направят хората, за да не тръгнат зарази. Труповете на животните трябва да бъдат извозвани до площадка, която е определена от кметството на населеното място. След това те ще бъдат откарвани до екарисажа и там ще се обезвреждат. След като се открие животното, би трябвало максимално бързо да се организира извозването му за сметка на държавата, е уточнението на д-р Маринов. Ветеринарните специалисти съветват, че животинските трупове трябва да се отстранят най-късно 72 часа след смъртта, защото в противен случай вероятността от избухване на зарази се увеличава. По всичко личи, че тези срокове няма да бъдат спазени, защото още не е разчистено след водния ад.

Въпросът, който най-много вълнува пострадалите стопани на селскостопански животни, е финансовото подпомагане от държавата. Не са предвидени помощи за животновъдите, обясни Явор Гечев след трагичните събития. Той си позволи обаче да предупреди фермерите да не дават мокър фураж на оцелелите животни, защото е опасен за тях. Засега най-активни са представителите на неправителствената организация

"Четири лапи"

Тя изпреварва държавните структури по бързина на реагиране след бедствие. След наводненията и в района на Велико Търново има много удавени домашни и селскостопански животни. През изминалите дни "Четири лапи" осигури близо 10 тона фуражи и храни за оцелелите животни в засегнатите райони около Килифарево и Дебелец. Десетки животни са издавени само в Килифарево. Водната стихия унищожава и запасите от складиран фураж и храна.

Пострадалите споделят, че основно разчитат на помощта и съдействието от фондация "Четири лапи", а не на държавата. От фондацията обясняват, че имат готовност да помогнат за спасяването на оцелелите животни. Те ще се погрижат и за здравословното им състояние, тъй като има опасност от разпространение на зарази, обясняват от Организацията на защитниците на животните.

И ето че логично стигаме до първостепенния по важност въпрос - как ще се гарантира здравето на оцелелите животни

За да подходим професионално, потърсихме мнението на специалистите. Д-р Трифон Цветков, председател на Българския ветеринарен съюз (БВС), алармира, че нещата по отношение здравния статус на животните са извън контрол и това крие рискове.

Причината - проблеми с провеждането на Държавната профилактична програма (ДПП). Миналата година ДПП се провежда през ноември, а тя трябва да се прави през пролетта. Ето защо не дава никакъв резултат. И последиците не закъсняват - четири огнища на туберкулоза по кравите пламват в Разградско. Болестта е открита във ферми в селата Липник, Голяма вода, Голям извор и Тодорово. Инфекцията е опасна и за човека, но за щастие засега няма данни за заразени хора.

Туберкулозата е открита при 20 крави, потвърждават и от Агенцията по безопасност на храните. Животните ще бъдат изпратени за унищожаване в специализирана кланица. Частнопрактикуващите ветеринарни лекари в региона обвиняват държавните институции, че не действат адекватно. Ветеринарните лекари от Българския ветеринарен съюз са притеснени, защото огнищата от туберкулоза в страната се разрастват. А пети месец нито животните се изследват, нито до тях идват инструкции от агроминистерството какво да предприемат.

Другият проблем е, че фермерите, които по закон трябва всяка есен да си избират ветеринарен лекар, който да обслужва животните им през следващата година, не го правят. Колко стопани са сключили договори и за какъв процент от животните в страната, никой не знае. Според данните на БВС поне 30% от животните в България в момента не са обхванати от ветеринарномедицинско обслужване.

А това крие огромни рискове особено след природни бедствия. Има голяма опасност от възникване на антракс в стационарните огнища, предупреждава д-р Цветков. Свлачищата в резултат на наводненията разкриват долни земни пластове и спорите на антракса излизат на повърхността.

Високите температури и вятърът ще подсилят по-бързото му разпространение. Освен че е опасен за здравето на хората, избухването на огнища от антракс може да доведе до тежки и непредвидими икономически последици за родното ни животновъдство. Според БВС вече са факт фалити на фермери, в чиито стопанства бе установена туберкулоза по говедата.

Но финансовите загуби за страната от едни бъдещи ограничителни мерки от Европейската комисия биха довели тази важна част от българската икономика - животновъдството, до абсолютен колапс.

Причината за появата на опасните болести според председателя на БВС е, че от януари до юли 2014 г. не са извършени никакви мероприятия по предпазването на страната. А не бива да забравяме, че България е външна граница на територията на Евросъюза и профилактичната защита от опасни болести, каквито са туберкулозата, бруцелозата и антраксът, е задължителна.

Безспорен факт е, че имунопрофилактичната програма в животновъдството ни е провалена, а това може да доведе до тежка епизоотична обстановка в страната.

Позицията на държавните ветеринарни лекари

Ангажиментът за трупосъбирането е задължение на кметовете по общини. Те определят място, където се събират умрелите животни, преди да бъдат транспортирани до екарисаж.

В случай обаче на появата на остри заразни заболявания кметът може да разпореди загробване на определено място, за да не се допусне при транспортирането разпространяване на зараза.

lПрави се задължителна туберкулинизация на цялото поголовие от говеда в страната. Не е разумно да се твърди, че има фалирали фермери поради заболявания на животните от туберкулоза. Дори да има умрели животни, туберкулозата се доказва само лабораторно, като се правят до 3 проби за окончателно диагностициране. Едва тогава се налага клане по необходимост. Това че при пробите има реагенти, не означава, че има заболяване, напомнят държавните ветеринарни лекари.

И още: При доказване на туберкулоза в стадото и клане по необходимост фермерите се обезщетяват!

lТази година наистина има проблеми с извършването на имунопрофилактиката при животните, признават и държавните ветеринарни лекари. Но е важно да се знае от фермерите и от обществото, че животните не остават непокрити по отношение на заболявания като туберкулоза, бруцелоза и антракс! Да, наистина спорите на антракса живеят до 50 г. в почвата. Но когато животните са имунизирани, няма никакви проблеми, категорични са държавните ветеринарни лекари.

Позицията на Националния съюз на говедовъдите в България:

През последните години се наслушахме на безкрайни спорове и станахме свидетели на неприкрито безхаберие по отношение на изпълнението на Държавната профилактична програма при животните, е мнението на Михаил Михайлов, изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България. И за съжаление все още няма нищо налице.

Чудесен пример е миналата година. Поради неразбориите между държавата и частнопрактикуващите ветеринарни лекари Държавната профилактична програма беше "претупана" за 15 дни. А ние като професионална фермерска организация искаме ДПП да се провежда всяка година в реални срокове. Кой е виновен не ни интересува, но и нашето търпение взе да се изчерпва и искаме обяснение по този въпрос.

Силно сме притеснени от слуховете за огнища от туберкулоза по говедата, а за антракс дори ни е страх да помислим, признава откровено изпълнителният директор на НСГБ Михаил Михайлов.