Отдавна не сме ви разхождали из екзотични и тропични дестинации чрез някое интересно, красиво и полезно растение. Е, днес ще променим това, защото главната героиня на цветната ни страничка съчетава изброените качества, а има и други.

Фейхоа ще намерите с още няколко наименования – на английски и латински език името й се изписва „Feijoa (Acca) sellowiana", а е позната още и като ананасова гуава или йоден храст/дърво (в зависимост от формата на короната).

Растението произхожда от субтропичните райони на Южна Америка и е слави като един от най-студоустойчивите видове на флората по тези ширини. С размерите си тя автоматично заема централно място в ниските и средните етажи на гората. В диво състояние може да достигне 2-3 метра височина.

Листната маса на ананасовата гуава е светло до тъмно зелена отгоре и сребриста отдолу. Листата са овласени. Цветовете се разполагат по млади клонки, заложени през настоящата година. Цъфтежът започва през май и може да продължи до два месеца. Цветовете са сравнително едри, с розово-червени венчелистчета и безброй ярки тичинки, което ги прави уникални.

След прецъфтяване се оформят плодове с овална форма. Кожицата им е зелена с леки червеникави отенъци, а плодовото месо е плътно, сочно със сладко-кисел вкус и характерен, приятен вкус и аромат. Плодовете имат 4 семенни камери, а в тях са разположени дребни семенца.

Фейхоата може да се размножи семенно и вегетативно.

Семената се засяват в индивидуални съдове в лек, фин субстрат и се покриват съвсем леко с него, за да поникнат по-лесно и бързо. Растенията се развиват бавно в тази фаза. Поддържането на постоянна умерена до висока влажност е задължително. Щом се развият няколко същински листа и здраво стъбло се прави пензиране с цел стимулиране на разклоняването на храста близо до основата.

През първите 2-3 години младите фейхои се пресаждат ежегодно напролет, защото нарастването е интензивно. След това пресаждане на 2-4 години е подходящо, ако растенията се отглеждат в контейнери.

Вегетативното размножаване се прави през есенно-зимните или зимно-пролетните преходни месеци. Резниците се обработват с вкоренител, поставят се в субстрат, а над тях се осигурява прозрачен похлупак, за да се поддържа висока атмосферна влажност. Отглеждането след образуване на корени е същото.

Друг вариант за размножаване на йодното растение е чрез отводи.

Знае се, че фейхоата цъфти на млади, таз годишни клонки. Ето защо се препоръчва резитби да се правят преди активната вегетация. Колкото повече млади клонки, толкова повече разкошни цветове ще има. Важно е да се отбележи, че за да се образуват плодове е необходимо растенията да са поне две и да се осигурят опрашители. Много насекоми посещават цветовете, затова последното не е проблем. Такъв възниква, ако се отглежда на закрито. Тогава вие трябва да влезете в ролята на опрашители.

Още една характерна особеност е, че клонките са много крехки и се чупят лесно. Образуват се и много издънки, който е добре да се отстраняват.

Фейхоа може да се отглежда в градината в по-топлите райони на страната

и на местата, където температурата през зимата не пада под 12-15 градуса по Целзий. За останалите райони отглеждането може да е само в контейнер, който през зимата да се прибира на светло и хладно място.

Важно е през студените месеци да се осигурят условия за покой. Той не е характерен, както при листопадните растения, които познаваме добре. Просто растежа се забавя и спира. Без такъв покой, фейхоата се изтощава и напролет бавно умира.

Мястото й е на шарена сянка или с кратко слънчево греене през сутрешните часове. Светлината трябва да е ярка, но разсеяна, а не директна.

В родината си се развива добре на по-бедни почви, но се отблагодарява богато на редовно подхранване и поливане.