Насажденията в районите на Карлово и Казанлък нямат достатъчно пъпки

„Разходите при нас вървят само нагоре. Вече имаме една обновена технологична карта. За един килограм розов цвят са необходими 3,04 евро за килограм. В момента минималната изкупна цена е 2,50 евро. Ако трябва да изпълним всички изисквания по тази технологична карта, за да добием около 350 килограма цвят, разходите стават доста високи". Това заяви за „Български фермер" 2 седмици преди началото на розобера Петър Симеонов, розопроизводител и председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България. Според него в бъдеще маслодайната роза ще намалява като добив, ще става по-скъп продукт, както и всичко, което е произведено от нея.

„Това е заради всички тези неща, които оказват огромно влияние, а именно торовете и препаратите за растителна защита, горивото и т.н. Тук вече се иска, първо, политическа воля, второ, новото ръководство на министерство на земеделието да предвиди обвързано подпомагане за маслодайната роза на база добив, както е при други земеделски култури", е призивът на Симеонов към избрания в петък за земеделски министър Пламен Абровски.

„Маслодайната роза е култура, която представлява България пред останалия свят. Насреща ние не получаваме абсолютно някакво субсидиране. И ако не се вземат мерки, в следващите две-три години, насажденията драстично ще намалеят, розопроизводителите ще се откажат от тази дейност. На Консултативния съвет по маслодайната роза повтаряме едни и същи неща - препарати, работна ръка, високи разходи. Не е нормално, вече 5-6 години да говорим едно и също, и никой нищо да не свърши за розопроизводството. Не можем да разчитаме всяка година само на подпомагане по извънредни, кризисни мерки. Необходима е държавна политика за този сектор, подпомагането да бъде държавно. Ако това не се случи, ще останат само едри производители с 500-600 декара, които имат преработващо предприятие. Малките градини изчезнаха - няма защо хората да работят това.

Отглеждането на маслодайна роза трябва да бъде субсидирано по новия стратегичен план. Розопроизводителите към момента обработват реално около 30 000 декара. Не мисля, че представлява някакъв толкова голям финансов ресурс за държавата, да запази този сектор.

Ще заявим среща с новото ръководство в министерство на земеделието преди розобера. Трябва да обсъдим проблемите по най-бързия начин. Необходима е стратегията за развитие на сектора поне за 3 години. През последните 3 г. розопроизводителите намалиха драстично площите - от 75 хил. декара вече се обработват само 20-25 хил. декара. В момента отглеждането на маслодайна роза вече не е рентабилно", коментира Петър Симеонов.

Малко преди началото на розобера насажденията с маслодайна роза в Розовата долина са богати на листа, но масово липсват пъпки. Розопроизводителите са притеснени за реколтата и сравняват настоящата ситуация с 2015 година, когато добивите бяха слаби, а цената на розовия цвят се повиши значително.

„В момента се намираме в един притеснителен период, в който, така да се каже, сложихме тигана преди да хванем рибата. Оказва се, че в момента в доста населени места, където има насаждения, има проблем, тъй като в момента храстите са си изхвърлили летораслите, а няма пъпки. На места има по една, две, три, максимум четири пъпки на клонка. На други места, където насажденията са добре, има пъпки, но колеги съобщават, че виждат проблема, който имахме през 2015 г., когато цената драстично се повиши и много колеги бяхме с нарушени добиви", каза още браншовият представител.

Още четете в новия брой на в. "Български фермер" от 11-17 май