За екстензивно поддържане на постоянно затревените площи се иска план за паша от ветеринар, зооинжинер или агроном

„Български фермер" продължава с публикациите за разясняване на кампанията по директни плащания 2026 г. В бр. 13 от 30 март – 5 април започнахме с част от екосхемите, към които има голям интерес от стопаните. Сега продължаваме и с останалите, на които също се разчита много, за да може подпомагането да бъде малко по-високо, особено на фона на трудностите покрай войната в Близкия изток и вноса на суровини от трети страни.

Еко-ЗВПП - екосхема за запазване и

възстановяване на почвения потенциал –

насърчаване на зелено торене и органично наторяване

Екологични практики, които се прилагат в стопанството за включване в екосхемата:

1. Отглеждане на непроизводствени междинни култури или покривни култури с последващо зелено торене;

2. Използване на органични торове и подобрители на почвата, съгласно план за управление на хранителните вещества, изготвен от агроном.

Изисквания при екологичната практика за отглеждане на непроизводствени междинни култури или покривни култури:

1. Допустими за отглеждане междинни/покривни култури по схемата:

Междинните култури/покривни култури са създадени като смески от не-житни култури и житни култури.

2. Изисквания за минимални срокове на отглежданите култури:

Покривните култури трябва да бъдат налични на полето поне в периода от 15 октомври 2026 г. до 15 февруари 2027 г.

Междинните култури трябва да са налични на полето поне в периода от 1 октомври до 1 декември 2026 г.

Не са площи с междинни култури/покривни култури площите, засети със зимни култури за получаване на реколта или използване за паша.

3. Изисквания към минимално изискуемите обработки:

Междинните и покривните култури се използват за последващо зелено торене (посредством заораване, валиране, естествено измръзване или друг метод на механично терминиране на културата по избор на земеделския стопанин). Покривните култури се използват за осигуряване на покривка през зимния период. В периода на отглеждане на междинните култури/покривните култури не трябва да се прилагат изкуствени торове и продукти за растителна защита. Терминирането на културите не се извършва с хербицид.

2.2. Изисквания при практиката за използване

на външни органични подобрители на почвата

Да извършват внасяне на органично вещество чрез:

1. Подобрители получени чрез процес на аеробно третиране от отпадъчна био маса;

2. Подобрители получени чрез процес на анаеробно третиране от отпадъчна био маса;

3. Подобрители получени чрез процес на биологично третиране от отпадъчна био маса чрез червеи;

4. Подобрители получени чрез процес на термално третиране от отпадъчна био маса;

5. При използване на нискоемисионни техники за прилагане на течен оборски тор - впръскване на течен оборски тор; включване в рамките на 4 часа от прилагането.

За целите на тази екосхема, „Органични торове и подобрители на почвата" са органични подобрители, органични торове, микробиални торове, органо-минерални торове, обработен оборски тор и растителни биостимуланти.

Забранява се използването на подобрители на почвата, получени след химическо третиране. За целите на екосхемата земеделският стопанин трябва да има и спазва План за управление на хранителните вещества. Планът трябва да е изготвен от агроном. За плана има образец, 15 одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ, който е публикуван на интернет страницата на ДФЗ. Използването на външни органични подобрители на почвата се осъществява съгласно плана за управление на хранителните вещества.

Планът и копие от дипломата на агронома, който го е изготвил се представя в периода от 1 юли до 31 юли 2026 г. чрез Системата за електронни услуги (СЕУ).

При внасяне на подобрител количеството на осигурен общ азот N (азот) трябва да не бъде по-малко от 10% от потребностите на конкретната култура и да не надвишава 150 кг. общ N (азот) на хектар.

Доказването на вложените обеми подобрител на съответния парцел се извършва чрез разходооправдателни документи и дневници за проведените растителнозащитни мероприятия и торене за вложени подобрители на съответния парцел.

Земеделските стопани, които сами са произвели органичните подобрители, вместо разходооправдателни документи следва да:

1. представят становище от съответната Областна дирекция по безопасност на храните за завършен процес по аеробно или анаеробно третиране на оборски тор, по смисъла на чл. 3, т. 20 от Регламент 1069/2009 за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека (ОВ, L 300 от 14.11.2009 г.), или

2. представят доказателства за лицензирана площадка за третиране на отпадъци със съответните кодове, а когато площадката е на друго лице - и протоколи за произведена продукция, идентична на вложената, или

3. представят доказателства за наличието на растителни остатъци след термична обработка, или

4. са регистрирани по чл. 229 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) или чл. 259 от ЗВД в случаите на производство на органични торове и подобрители на почвата, компостиране, преобразуване в биогаз и/или съхранение на странични животински продукти и производни продукти.

Документи за органични торове и подобрители на почвата

Вложените обеми органични торове и подобрители на почвата се доказват като земеделските стопани представят утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за тяхното закупуване - фактури и/или фискални касови бележки.

Документите трябва да бъдат издадени в периода от 1 юли 2025 г. до 30 септември 2026 г. При смърт на кандидата за подпомагане документите в периода след смъртта, следва да бъдат издадени на името на представител на повече от половината от неговите наследници, упълномощен с нотариално заверено пълномощно.

В периода от 1 до 31 декември 2026 г. земеделските стопани представят документите чрез Системата за електронни услуги (СЕУ).

Еко-НИП – екосхема за намаляване използването на пестициди

Екологични практики, които се прилагат в стопанството за включване в еко схемата

1. При отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива съдържащи глифозат и да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба и/или

2. при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба и да се използват феромонови уловки или разрешени за употреба биологични агенти или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби).

Всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през 2026 г. да се отразяват своевременно и коректно в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене.

Професионалната категория на употреба на продуктите за растителна защита се проверява към последния ден на периода за подаване на заявленията за подпомагане по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни.

Земеделските практики се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходно-оправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки и/или разрешени за употреба биологични агенти и/или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби) за заявените за подпомагане площи.

Списъкът на биологичните агенти, които могат да се прилагат на територията на Република България е утвърден със Заповед № РД 12-15/28.07.2022 г. на министъра на земеделието и Заповед № РД -701/29.07.2022 г. на министъра на околната среда и водите. Същият е достъпен на интернет сайта на БАБХ.

Документи за използвани продукти

Закупените продукти за растителна защита, феромонови уловки и/или разрешени за употреба биологични агенти и/или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби) се доказват като земеделските стопани представят утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за тяхното закупуване – фактури и/или фискални касови бележки.

Документите трябва да бъдат издадени в периода от 1 юли 2025 г. до 30 септември 2026 г. При смърт на кандидата за подпомагане документите в периода след смъртта, следва да бъдат издадени на името на представител на повече от половината от неговите наследници, упълномощен с нотариално заверено пълномощно.

В периода от 1 до 31 декември 2026 г. земеделските стопани представят документите чрез Системата за електронни услуги (СЕУ).

Еко-ТН - екосхема за екологично поддържане на трайните насаждения

Екологично поддържане на трайните насаждения

Междуредията на трайните насаждения се поддържат чрез прилагане на екологични дейности:

1. Междуредията и/или площите от вътрешната страна на границата на парцела се поддържат с една или смес от изброените култури: Бяла детелина (Trifolium repens); Пурпурна детелина (Trifolium purpureum); Хибридна детелина (Trifolium hybridum); Червена (ливадна) детелина (Trifolium pratense); Обикновен звездан (Lotus corniculatus); Теснолистен звездан (Lotus tenuis); Еспарзета (Onobrychis Paertn.); Пясъчен фий (Vicia villosa); Панонски фий (Vicia pannonica); Фуражен грах (Pisum sativum L.); Лупина (Lupinus); Секирче (Lathyrus sativus); Египетска детелина; Фуражна ряпа; Елда (Fagopyrum esculenum); Бял синап (Sinapis alba); Фацелия (Phacelia sp.), които се отглеждат самостоятелно или в смес с: Английски райграс (Lolium perenne L.); Италиански, многоцвeтен райграс (Lolium multiflorum L.); Безосилеста овсига (Bromus inermis Leyss); Ежова главица (Dactylis glomerata L.); Ливадна власатка (Festuca pratensis Huds); Червена власатка (Festuca rubra L.); Ливадна метлица (Poa pratensis L.); Тимотейка ( Phleum pratense L.) и/или

2. В междуредията се извършва мулчиране и/или

3. Междуредията се поддържат с естествена растителност, върху която не се използват продукти за растителна защита и изкуствени торове и се коси извън периода на гнездене на птиците и при необходимост се извършва мулчиране.

Еко-ПЗП – екосхема за екстензивно поддържане

на постоянно затревените площи

Екологични практики, които се прилагат в стопанството за включване в екосхемата

Земеделският стопанин има, представя и спазва план за паша.

Планът се изготвя от ветеринарен лекар, зооинженер или агроном.

Планът за паша се представя в периода от 1 юли до 31 юли 2026 г. За плана има образец, одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ. Планът за паша трябва да е придружен с копие на дипломата на ветеринарния лекар, зооинженера или агронома, който го е изготвил.

В плана трябва да са включени видовете паша и периода на пашата, съобразени със спецификата на конкретната площ, за която се прилага.

В рамките на постоянно затревените площи (ПЗП) се извършва екстензивна паша на пасищни животни. ПЗП се поддържат посредством екстензивно пашуване от 0.3 до 1 животинска единица на хектар. Пашуването на животни се извършва през минимум 60 дни през 2026 г.

Има забрана за разораване на заявените за подпомагане по еко схемата постоянно затревени площи и те не трябва да бъдат разоравани или преобразувани в друг тип земеползване през цялата календарна година, за която са заявени за подпомагане по екосхемата.

От 2025 г. към постоянно затревените площи земеделските стопани могат да добавят и обработваеми земи, които са заети с фуражни или фуражни протеинови култури.

Обработваеми земи с фуражни или фуражни протеинови култури могат да се подпомагат само в случаите, когато земеделският стопанин е заявил и има допустими за подпомагане постоянно затревени площи и прилага практиката за екстензивна паша. Необходимо е запазването на съотношението на животински единици към цялата площ (от 0,3 до 1 ЖЕ/ха).

Допустими фуражни култури по екосхемата за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи (Еко-ПЗП) са:

Плащането по екосхемата за постоянно затревени площи и обработваеми земи е на хектар, само когато е установена допустима за подпомагане постоянно затревена площ, на която е приложена земеделската практика за екстензивна паша и е спазено съотношение от 0.3 до 1 ЖЕ/ха на заявените пасищни животни към всички установени по екосхемата площи.

Еко-ГТ – екосхема за поддържане и подобряване

на биоразнообразието в горски екосистеми

Екологични практики, които се прилагат в стопанството за включване в екосхемата

Земеделските стопани прилагат върху земеделски земи в техните стопанства, които са обградени от горски територии и/или попадат в територии на ловни стопанства и/или са гранични на такива територии, земеделска практика, предназначена за подобряване на биологичното разнообразие и изхранване по природосъобразен и естествен начин на дивите животни, при която:

1. засяват и отглеждат на тези територии земеделски култури, но не добиват продукция от тях, а ги оставят за изхранване на дивите животни и птици;

2. допустими култури - овес, ечемик, просо, пшеница, ръж, слънчоглед, царевица; културите се отглеждат с минимален срок за престой до достигане на зрялост;

3. заявените земеделски площи са засети съобразно минималните разходни норми за единица площ:

4. на земеделските площи по еко схемата не се извършват третирания с продукти за растителна защита;

5. на земеделските площи по еко схемата не се извършват обработки на почвената повърхност в периода на гнездене на птиците, който е от 1 април до 30 юли 2026 г.

Не се финансира създаването на земеделски култури в пасища, ливади, мери, голини, поляни и дивечови ливади. В защитени зони от мрежата Натура 2000 не се допуска унищожаване на храсти и дървета в екотон гора - открито местообитание до сто метра от границата на гората.

Еко РОК - екосхема за разнообразяване на отглежданите култури

Екологични практики, които се прилагат в стопанството за включване в екосхемата

1. в земеделските стопанства с площи обработваема земя и/или площи, заети с медицински и ароматни култури и/или площите с трайни насаждения до 10 ха има най-малко 2 различни култури, като основната култура (културата с най-голяма площ) не превишава 95% от тези площи;

2. в земеделските стопанства с площи обработваема земя и/или площи, заети с медицински и ароматни култури и/или площите с трайни насаждения между 10 ха и 30 ха има най-малко 3 различни култури, като основната култура не превишава 75% от тези площи, а двете основни култури обхващат заедно не повече от 95% от тях;

3. в земеделските стопанства с площи обработваема земя и/или площи, заети с медицински и ароматни култури и/или площите с трайни насаждения над 30 ха има най-малко 4 различни култури, като основната култура не превишава 75% от тези площи, а трите основни култури обхващат заедно не повече от 95% от тях.

За целите на еко схемата под „култура" се разбира:

1. култура от който и да е от различните родове, определени в ботаническата класификация на културите;

2. култура от който и да е от видовете при Brassicaceae, Solanaceae и Cucurbitaceae;

3. земя оставена под угар;

4. треви или други тревни фуражи;

5. трайни насаждения (ябълки, круши, кайсии, зарзали, череши, вишни, праскови, нектарини, сливи (Prunus domestica), десертно грозде, ягоди, малини, орехи, бадеми, лешници, кестени, шам-фъстъци и други черупкови видове) – приемат се за една култура за целите на еко схемата.