Съветът на Европейския съюз прие регламента относно новите геномни техники (НГТ). Тази стъпка има за цел да създаде по-конкурентоспособен и устойчив европейски сектор на хранително-вкусовата промишленост. Основните цели на регламента са укрепване на продоволствената сигурност, намаляване на външните зависимости и осигуряване на равни условия за европейските пазарни оператори, съобщиха от Европейския съвет.

Според земеделския министър на Кипър Мария Панайоту новите правила ще дадат на фермерите реални инструменти за адаптация към климатичните промени. Акцентът е върху по-бързото внедряване на устойчиви сортове, които издържат на суша, наводнения и други екстремни условия. НГТ позволяват прецизни промени в ДНК на растенията, което ускорява селекцията и разработването на нови култури с по-добри характеристики.

Две категории растения с различен режим
Регламентът въвежда ясно разграничение между два типа растения:

Облекчен режим за НГТ-1
Първата категория обхваща растения, които се считат за еквивалентни на конвенционалните. Те ще преминават проверка от националните органи, но няма да подлежат на допълнителни изисквания за потомството им.
Продуктите от тази категория няма да се етикетират, с изключение на семената, което оставя възможност за поддържане на вериги без НГТ.

Строг контрол за НГТ-2
Втората категория включва растения с по-сложни генетични промени. Те остават под режима на действащото законодателство за ГМО – с разрешителни, проследимост и задължително етикетиране.
Държавите членки ще могат да ограничават или забраняват отглеждането им на своя територия.

Регламентът въвежда и нови изисквания за прозрачност при интелектуалната собственост. Разработчиците ще трябва да декларират свързаните патенти в публична база данни, а при желание – и условия за лицензиране. Европейската комисия ще анализира ефекта на патентите върху сектора, включително достъпа до семена и нивото на конкуренция.

Очаква се Европейският парламент да даде окончателно одобрение. Регламентът ще започне да се прилага след преходен период от 24 месеца, като реалното му въвеждане се очаква около средата на 2028 г.

Новите геномни техники се развиват бързо през последното десетилетие, докато сегашното законодателство за ГМО датира от 2001 г. и не отчита този напредък.
С новата рамка ЕС се опитва да балансира между насърчаването на иновациите и запазването на високите стандарти за безопасност, като гарантира, че новите сортове са също толкова надеждни, колкото и традиционните.